Усещане за Левски

България се прекланя пред подвига на Апостола

На 18 и 19 февруари почитаме 151 години от обесването на великия революционер 

Какво всъщност е искал да каже Левски с многозначителното „Народе????“

Представите му очертават един нов, непознат и бленуван от всички български свят

Излага вижданията си за бъдещата държава и нейното устройство с държавническо мислене, което далеч надхвърля времето 

Вглеждайки се в Апостола, е нужно да имаме предвид, че пред нас стои едно изключително явление в българската национална история, оставило неизлечима следа не само върху събитията от своето време, но и в цялостното развитие на обществения ни живот. Основните линии, които очертава образа на Левски, са преди всичко в неговите гениални политически прозрения за устройството на обществото, за принципите, върху които то трябва да се устрои и за неговото бъдещо развитие.

Абсолютната безкористност на Левски в революционната борба, посвещението му изцяло на една политическа кауза - това не е толкова често срещано в историята. Делото му е и винаги ще бъде базисна константа, вътрешен стожер и нравствена опора. В това отношение той е без аналог и с течение на времето името на Апостола все повече се свързва с високите нравствено-етични стойности, осъществени в неговата могъща личност. Може без съмнение да се каже, че той е своеобразно генеративно начало, което задава система от ценности, символ на освобождението и винаги потребен на българите при кризисни ситуации.

Съпоставяйки Апостола на свободата с останалите възрожденски дейци и със строителите на съвременна България, без никакво колебание можем да кажем, че той е най-популярната и обичана историческа фигура. Не само защото е най-лесен за митологизиране: загива млад, няма семейство, за личния му живот са знае сравнително малко (преките свидетелства и спомени за него са твърде оскъдни), а преди всичко, заради идеала му. Защото, изтъквано е от мнозина учени, че идеалът на Левски за независима, целокупна и силна България изразява в синтезиран израз най-съкровените въжделения на българите през цялата ни 14-вековна история. Апостола вярва във възкресението на свободна България и посвещава цялата си енергия за постигането на тази цел. Представите на Апостола очертават един нов, непознат и бленуван от всички български свят, свят на истинната “демократска република” на справедливостта и на равенството пред закона, свят, в който няма да бъдеш преследван за политическите си идеи или за религиозните си вярвания, свят, в който независимо от етническия произход всички са равноправни.

Какво всъщност е искал да каже Левски с многозначителното “Народе????”. Дали в този възклик е кондензирал цялата си непомерна и неизтощима любов към българския народ? Или е проявил състрадателно разбиране и приемане на кривиците и историческите обременености на българите? А може би там прозира възторжено, ликуващо предусещане за бляскавото му бъдеще? Тази фраза винаги е звучала, звучи и днес (и трябва винаги да звучи) като глас на камбана, за да могат онези синове и дъщери на българския народ, които мислят за българското бъдеще, никога да не забравят, че трябва да са мъдри, смели, новатори, цялостни личности като Апостола, за да може нацията и държавата да се развиват непрестанно към нови върхове.

Само тогава те ще бъдат такива, каквито Левски виждаше българите в своите мечти! И единствено тогава те ще са достойни членове на семейството от културни народи на новия, глобализиращ се свят. И в миналото, и днес Апостола не е преставал да бъде мярка за човешко съвършенство и пример за поколенията, олицетворение на мъдростта, носещ необикновено мощен дух. Всяко докосване до Левски е среща с цяла вселена от преживявания и равносметки, от мечти и подвизи. С пророческата си дарба Левски не престава да вдъхновява и увлича с чистия си патриотизъм, с широко демократичния характер на своите политически възгледи, с безкористността си при служенето на националната кауза.

Всяко едно завръщане към Левски е завръщане към истините за нашата национална съдба, към повратните точки на националното ни себепознание. Обичайното волнодумство на българина, което не е пожалило, както е известно, ни живи, ни мъртви, нито великаните, нито обикновените чеда на родната наша земя, с много редки изключения, не се е одързостило да се докосне нечисто до Апостола.

Многократно е отбелязвано, че Левски живее във всяко българско сърце и винаги можем да го намерим там. Винаги можем да разчитаме на него както се разчита на близък човек, приятел, закрилник. Не само нашата представа за невероятната деятелност на Левски, но дори и самият му физически облик с тези сурови - вгледани не в нас, а в някакво грядуще - очи внушава строгост и едновременно привлича с магична сила. От всички български исторически персонажи Левски в най-висша степен притежава чертите на Богочовека. Това осезаемо се долавя и в редица фрази и интонации на винаги могъщото му слово, каквото то е документирано в забележителните му писма. Така например, обръщайки се през 1871 г. към карловския чорбаджия Петко, той с убийствено спокойствие го уведомява, че ако не подпомогне с 25 турски лири каузата на революцията, няма да избегне близкото възмездие, защото: “Късо е времето за второ пришествие на Българско, дето козите и овцете ще се делят.” Във възгледите на Левски революцията се отъждествява със Страшния съд, когато Бог ще съди и праведни, и грешни.

Апостола излага вижданията си за бъдещата държава и нейното устройство с държавническо мислене, което далеч надхвърля времето. Той вижда България като държава с независима външна политика, а българският народ с национално самочувствие, властелин на собствената си участ. Неговите проблеми са в голяма степен и съвременни проблеми: за гражданската съвест, за чистотата на човека, за градивната сила на идеята. Защото идеята прави човека, както и обратно - човекът прави идеята. Левски е пример за това как едва велика идея, каквато е безспорно тази за освобождението на България, може да хвърли един човек във висините. Ако не беше тази идея да го въодушеви, да го вдъхнови, да му даде сили, Апостола едва ли щеше да бъде такъв, какъвто е. При Левски идеята за освобождението е била толкова силна и мобилизираща, че като лъчезарен лъч е събрала всичките му способности.

Неслучайно народът го е назовал “Апостол на свободата”. Това словосъчетание съдържа нещо повече от идеята за национално освобождение, а побира в себе си свободата във всичките є възможни измерения. В своя единствен стихотворен опит за “автобиография” Левски казва, че не иска да бъде “турски и никакъв роб”. Никакъв роб в човешки, политически и социален смисъл. И нещо много важно: за Левски подарената свобода не е истинска свобода. Апостола знае, че свободата е вътрешно състояние на духа, че не е възможно за пет века да тънеш в “робство” и за миг да се събудиш независим. Ето поради това, изучавайки делото на Апостола, сравнявайки го с постиженията на останалите народи, българинът винаги е можел и днес може с гордост и достойнство да се съпоставя с тях - и то на равна нога! Като един уважаван член на цивилизования свят.