Труд
Автор:
Труд news
Дизелът е с 57,8% нагоре
Инфлацията нарасна до 6,1 на сто, показват предварителните данни на НСИ към края на октомври. Само в рамките на миналия месец покачването на цените в страната е с 1,3 на сто.
Основната причина за високата инфлация в страната ни са повишаването на цените на услугите след въвеждането на еврото и на горивата след започването на войната в Иран.
Транспортните разходи на домакинствата са нараснали с 27,1 на сто в рамките на година. Причината за това е поскъпването на дизела с 57,8 на сто и на бензина с 37,6% спрямо месец октомври миналата година. Наред с това пътните такси са увеличени с 19,2%, а услугите по паркиране - с 6,4 на сто.
Съществено е поскъпването и на редица услуги. Например цените за ремонт на автомобили са нараснали с 13,9 на сто. Ремонтът на компютърна техника е поскъпнал с 18 на сто, цените на ветеринарните услуги са нараснали с 22 на сто, а фризьорските услуги са поскъпнали с 14,9% за година. Извънболничните лечебни услуги са поскъпнали с 18,9 на сто, а зъболекарите са вдигнали тарифите си с 13,9%, показват данните на НСИ.
Поскъпването на храните през октомври спрямо същия месец на миналата година е само с 1,9 на сто. Всъщност покачването на цените на храните започва още в края на миналата година, преди въвеждане на еврото. А след влизането ни в еврозоната последва поскъпване на услугите.
Димитър Радев, управител на БНБ, на форум за централните банки:
На заседанието си на 29 октомври Управителният съвет на ЕЦБ реши да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличението през септември. Смятам това решение за правилно. То ни даде време да оценим въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия.
Но перспективите за инфлацията се влошиха спрямо септември и това трябва да намери отражение в оценката ни за подходящата позиция на паричната политика. Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило.
Нека обясня защо. Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8% през септември. Значителна част от увеличението се дължеше на цените на енергоносителите, които се повишиха повече от предвиденото в септемврийските прогнози на ЕЦБ. Това означава по-висока инфлация от очакваната досега и риск от по-продължително отклонение от целта ни от 2%.
Основният въпрос е доколко този натиск ще се пренесе върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания.
Засега базисната инфлация (инфлацията без поскъпването на храните и енергията - бел. ред.) остава относително стабилна и не наблюдаваме широкообхватно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете.
Последното проучване на ЕЦБ показва ясно предизвикателството. Очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а тези за базисната инфлация - до 2,5%. Въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително, отколкото се очакваше досега.
Икономиката на еврозоната продължи да расте. Но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие, а повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията.
През декември ще разполагаме с актуализирани прогнози и допълнителни данни. Те ще ни позволят да оценим по-пълно продължителността на енергийния шок, косвените му ефекти и рисковете от по-широко пренасяне върху цените и заплатите. Ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, може да се наложат допълнителни увеличения на лихвените проценти.
