Труд
Автор:
Труд онлайн
В търсене на ядрени отпадъци, изхвърлени преди десетилетия, учените вече са открили и локализирали над 1000 варела в североизточната част на Атлантическия океан. Това съобщи говорител на френската изследователска организация CNRS, цитиран от bluewin.
Международният изследователски екип потегли в средата на юни от Брест в Западна Франция с кораба си "L'Atalante" към района на търсене в Западноевропейския басейн на Атлантическия океан.
В продължение на четири седмици те искат да търсят там варели с ядрени отпадъци и да видят какво е въздействието им върху местната екосистема. Участва и изследовател от Института по екология на риболова в Тюнен, Бремерхафен.
Между 50-те и 80-те години на миналия век редица държави са изхвърляли ядрени отпадъци в океана. Дълбочините на океана, далеч от бреговете и човешката дейност, изглеждаха евтино и лесно решение за изхвърляне на произведеното в промишленото развитие и лабораториите - поне там, където океанът се считаше за геологически стабилен.
По онова време не се знаеше почти нищо за живота в световния океан. Едва през 1993 г. изхвърлянето на ядрени отпадъци в океана е окончателно забранено. Смята се, че само в североизточната част на Атлантическия океан има поне 200 000 барела - на дълбочина от 3000 до 5000 метра.
Въпреки това не е известно къде точно се намират ядрените отпадъци. Не се знае много и за състоянието на варелите и дали те лежат поединично или на групи. Ето защо в момента 21 изследователи са в движение в района, където вероятно се е озовала половината от отпадъците.
Екипът иска да създаде карта на находищата на ядрени варели и да вземе редица проби от вода, почва и животни. Те се подпомагат от автономния робот за гмуркане Ulyx, който наред с другото разполага с камера за 3D изображения и сонарна система за локализиране на обекти със звук.
Патрик Шардон, ръководител на проекта NODSSUM (Nuclear Ocean Dump Site Survey Monitoring), предполага, че радиоактивността в по-голямата част от ядрените отпадъци в Северния Атлантик практически ще е изчезнала след около 300-400 години. Варелите обаче са проектирани да издържат на налягането на дълбочините, но не и да съдържат радиоактивността. Ядреният физик подозира, че радиоактивността може да е изтичала от контейнерите известно време.
