Финландия гласува за влизане в НАТО (обзор)

След над 80 години наложен от Москва неутралитет

Със 184 гласа парламентът даде подкрепа

С огромно мнозинство финландският парламент одобри в сряда предварително влизането на скандинавската страна в НАТО, въпреки продължаващото противопоставяне на Унгария и Турция по въпроси от принципно значение, предадоха западните медии. Финландските депутати гласуваха за одобряване на закон, разрешаващ влизането на Финландия в Западния военен съюз, със 184 гласа “за” и 7 “против”.

Като пряка последица от руската инвазия в Украйна, влизането на Финландия под чадъра на НАТО ще сложи край на половинвековния неутралитет, наложен от Москва, и след това три десетилетия военно необвързаност, коментира АФП. С предстоящите избори на 2 април за правителството на премиера в оставка Санна Марин Хелзинки искаше да избегне всякакъв политически вакуум, за да може страната да бъде приета в НАТО, след като бъде се стигне до съгласие с Анкара и Будапеща. Включително, ако трябва, без да чака съседна Швеция, също кандидат от миналата година, но в момента изправена пред турски блокаж. За разлика от Швеция, Анкара гледа благосклонно на приемането на Финландия в Алианса, припомнят международните наблюдатели.

Както при предварителното гласуване през май миналата година, което доведе до резултат от 188 гласа от 200 в полза на кандидатстването, резултатът от вота в Хелзинки не беше под съмнение. Подкрепата на партиите беше почти единодушна, включително тези, които все още бяха принципно против присъединяване към НАТО още преди нахлуването на Русия в Украйна. Само няколко крайнолеви и крайнодесни депутати гласуваха против, като се позоваха по-специално на липсата на гаранции, че с членството в Алианса няма да бъдат поставени ядрени оръжия на финландска територия.

Приемането на финландския закон не означава, че Хелзинки ще влезе автоматично след унгарската и турската ратификация.
След като бяха прекратени от Турция заради дипломатически инциденти с Швеция, преговорите между трите страни за присъединяване към НАТО трябва да бъдат подновени на 9 март в Брюксел. От своя страна Унгария изразява принципни позиции от гледна точка на сигурността на Алианса, що се отнася до приемането на двете скандинавски държави.

Наблюдателите предполагат, че унгарският премиер Виктор Орбан ще използва позицията си, за да оспори санкциите, наложени му от ЕС, в замяна на подкрепа за приемането на двете страни в НАТО.