Труд
Автор:
Труд news
Двата най-големи купувача на руски втечнен природен газ в Европейския съюз отказват да подкрепят плана на Брюксел за забрана на газа от Москва, твърдейки, че се нуждаят от повече уверения относно икономическите и правните последици от такова решение.
Франция, най-големият вносител в блока, заяви пред списание “Политико”, че предпочита стратегия за търсене на алтернативни доставки. Белгия, която е на второ място, иска доклад, в който подробно да бъдат описани икономическите последици за страните от ЕС.
“Това, което защитаваме, е европейска стратегия за диверсификация... която вече е на масата”, казва френският министър на енергетиката Марк Ферачи пред “Политико”, визирайки плана на Франция да замени руските доставки с катарски продукти.
По думите му Париж подкрепя стратегията за “намаляване на риска от руските горива”, но не и пълната забрана на европейско ниво. Ферачи също така повдига въпроси относно “правната сигурност” на предложението, позовавайки се на опасенията, че частни фирми може да се сблъскат с руски съдебни дела заради нарушени договори. Френската TotalEnergies например в момента е обвързана с договор за доставка с Новатек до 2032 г. и притежава 20% дял в проекта Ямал, който управлява съоръжение за втечнен природен газ в Сибир.
Белгия, която ще продължи да получава и съхранява руски природен газ до 2035 г., също иска изпълнителната власт на ЕС да направи повече, за да успокои опасенията є. Преди ЕС да представи своите предложения, “искаме от Комисията да представи задълбочена оценка на въздействието на мерките”, заяви белгийският министър на енергетиката Матийо Бихе.
Колебанието противоречи на другите големи вносители на руски втечнен природен газ в ЕС: Испания и Холандия. И двете страни заявиха пред “Политико”, че са нетърпеливи да подкрепят предстоящото законодателство, което ще сложи край на руските газови договори, забранявайки краткосрочните покупки тази година и дългосрочните договори до 2027 г.
Привличането на четирите държави ще бъде от решаващо значение за ЕК, изпълнителния орган на ЕС, тъй като тя търси подкрепа за своето предложение, което се очаква следващия месец. Унгария и Словакия вероятно ще се опитат да провалят забраната, желаейки да продължат да внасят по-евтина руска енергия. А многобройни политици и представители на индустрията призовават за следвоенно завръщане към руската енергия, предвид високите сметки за електроенергия в Европа и затруднената икономика.
Това означава, че участието на най-големите вносители би изпратило силен сигнал. Миналата година четирите държави са внесли 16,77 млн. тона руски втечнен природен газ, което представлява 97% от общия внос на ЕС и повече от половината от световния износ на Москва. Заедно те са похарчили над 6 милиарда евро за покупки на горивото.
