Харчат ни парите за китове и добив на ресурси в Тихия океан

За здравето на животните по света годишната ни лепта е 115 000 лв.

11 млн. лв. разходи за международни организации признават ведомствата ни в отговор на въпрос от “Възраждане”

Даваме 303 хил. лв. за борба с озоновата дупка

По 35 хил. лв. годишно плаща Министерството на околната следа и водите по Международна конвенция за регулиране на улова на китова (IWC), а Министерството на енергетиката дава по 450 000 лв. за подводен добив на ресурси в Тихия океан. Това са само два от драстичните примери за безсмислени членства на министерствата ни в международни организации, които поглъщат милиони левове на българските данъкоплатци, съобщиха от партия “Възраждане”. Данните бяха представени от депутата Димо Дренчев, който заедно с колегата си Георги Георгиев поискал писмени отговори от всички министерства в какви международни организации членуват и каква е годишната вноска, която пращат.

Предоставени са им непълни данни от ведомствата, но сметките показват, че разходите за наднационални неправителствени структури надхвърлят 11 млн. лв. годишно. “В голяма част от случаите липсва каквато и да е отчетност или смислена обосновка за нуждата от конкретното участие”, коментира Дренчев.

Рекордьор по дължими вноски е Организацията по икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Финансовото министерство плаща по 176 730 лв. към нейни структури, земеделското още 83 000 лв., социалното ведомство - 73 000 лв.

“Вчера Народното събрание одобри членство в поредна структура на ОИСР - Регионална програма за Югоизточна Европа, което ще струва още 100 000 евро на данъкоплатеца. Миналата седмица - също толкова за Института по молекулярна биология. Това не са изолирани случаи, а тенденция, която расте с всяка година”, подчерта Дренчев.

След официално запитване към Министерството на финансите, той и народният представител Георги Георгиев установили, че там дори не се поддържа обобщена информация за разходите, свързани с членствата на България в подобни организации. Затова се наложило да събират информация поотделно от всяко министерство. Част от ведомствата не разбрали въпроса, други отказали да отговорят, а Министерството на външните работи все още не е предоставило никакви данни.

По думите на Димо Дренчев, най-фрапантният пример е Министерството на здравеопазването, което тази година ще плати 290 хиляди лева на Световната здравна организация, като се очаква сумата да се удвои догодина и отново да нарасне през следващата, заради излизането на САЩ от организацията.

В сферата на образованието, според депутатите от “Възраждане” също са открити множество безсмислени разходи - министерството членува в 20 международни организации, а само за програмата “Фулбрайт” отделя 2 милиона лева годишно. Народният представител Димо Дренчев подчерта, че стипендиите се представят за такива от САЩ, а реално средствата за тях са от българския бюджет. Финансирането на фонда за възпоменание на Холокоста с 30 хиляди лева поставя въпроса за приоритетите на външно министерство, коментира народният представител.

Дренчев обърна внимание и на Министерството на транспорта, което поддържа членство в 19 международни структури, някои от които отдавна са загубили актуалност - включително офиси по далекосъобщения и пощенски съюзи, чиито функции отдавна са поети от други европейски органи, особено в ерата на цифровите технологии.

Министерството на околната среда и водите, още харчи над 303 хиляди лева годишно за участие в борбата с озоновата дупка - тема, която според Дренчев, отдавна е преминала от научен приоритет в политическа рутина без конкретни резултати. МОСВ е истински рекордьор по договори с чужди НПО-та - 53.

Министерството на земеделието плаща по 115 753 лв. на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), а на Генералната комисия по рибарство - 128 753,00 лв.

Особено ярък пример за безсмислени разходи е участието на Министерството на енергетиката в организацията “Интерокеан метал” - структура, създадена през 80-те години с участието на вече несъществуващи държави като ГДР и Чехословакия, за проучване за подводен добив на ресурси в Тихия океан. За тази организация България продължава да плаща около 450 хиляди лева годишно, без яснота дали изобщо някога ще има резултати от дейността ѝ.

“Не казваме: да напуснем всичко. Казваме: нека министерствата да направят преглед - перо по перо - и да преценят какво наистина е полезно и какво е просто инерция от миналото. Защото всички се оплакват, че няма пари. Ето откъде може да се започне - с оптимизация и пренасочване на ненужните разходи”, заяви Дренчев.