Храмът на Тракийския конник на Перперикон бил част от грандиозен култов ансамбъл

Открихме следите от почти 7000-годишна история

След приемането на християнството през V в., тук се установява важна епископска катедра

 Знам, че мнозина отново ще кажат – айде стига, Овчаров пак прави сензации! Преди месец намери римски храм на водата – Нимфеум, сега пък обявява огромен култов комплекс. Трябва да подчертая, че не се сърдя на тези хора, защото аз самият съм шокиран от развитието на събитията на Перперикон от последно време. Вече съм се отказал да правя хипотези, защото те буквално на следващата година се разпадат като картонени къщички, а на мястото им се появяват съвсем нови факти. Нека припомня хронологията на нашите проучвания.

 През 2016 г. завършихме напълно разкопките в укрепената част на скалния град – Акропола. Там ние открихме следите от почти 7000-годишна история, започваща от зората на човечеството и достигаща до 1361-1362 г., когато след тежка обсада средновековният Перперикон е превзет от османските турци. В Акропола ни изненадаха доста неща, но все пак те се вместваха в нашите представи. На мястото на древното светилище от тракийската епоха през римския период е изграден град с улици, площади, жилищни сгради, обществени постройки и храмове. След приемането на християнството през V в., тук се установява важна епископска катедра и се строят красиви църкви. След това Перперикон става развит средновековен град, за който нееднократно воюват Византийската империя и Българското царство.

 През същата 2016 г. екипът ни започна работа в т. нар. Южен квартал, който се намираше в гъста широколистна гора. Тук-там личаха останки от зидове и иманярски изкопи, в които се виждаше разхвърляна строителна керамика и каменни блокове. Най-вероятно, мислехме ние, от юг на Акропола да е имало някакво жилищно подградие, което е нормално в подножието на една антична и средновековна крепост.

 Нищо подобно! Още през първата година от работата в Южния квартал се появиха добре запазените останки на огромна трикорабна раннохристиянска базилика. С дължина от 35 м и широчина от 14 м. тя се оказва най-голямата древна църква, откривана досега в Родопите. Храмът е изключително монументален, построен от масивни обработени каменни блокове и украсен с колони, капители и корнизи. Намира се на голям площад край отлично изпълнения павиран римски път, водел към Южната порта на Акропола. Този път свързвал Перперикон с прочутата „магистрала“ Виа Егнация в Беломорието между центровете на римския свят – Рим и Константинопол.

 Голямата базилика на Перперикон е построена чак през VI в. Тогава всички граждани вече са приели християнството и двете по-малки църкви в Акропола  стават тесни, за да приемат богомолците. Логично строителите намират място на просторния площад в Южния квартал. Но след разкопките от последните години изненадващо се оказа, че по време на строителството на църквата, на тази южна тераса вече са се издигали други култови сгради, построени още в езическата епоха. 

 Пристигащите в Перперикон пътници през III-Vв. били посрещани в началото на Южния квартал от прекрасния Нимфеум – светилище на водата. Става дума за огромна издялана в скалите цистерна за питейна вода. Над резервоара е съществувал втори етаж, където се е помещавал същинският храм, в който са почитани водните божества – нимфите. Той е бил украсен с колони и профилирани корнизи. През римската епоха нимфеумите вече се строят под формата на квадратни или кръгли сгради с колони, понякога на няколко етажа, издигащи се над градските водохранилища. Така култовите функции практично били съчетавани с утилитарните нужди от питейна вода.

Над Нимфеума от запад край павирания път са останките на мавзолеите на богатите граждани на Перперикон от периода III-V в. Това са масивни каменни сгради с кръгла форма (ротонди) или с правоъгълна основа. Входовете към някои от тях са били украсени с колони. Известна е практиката да се строят такива погребални съоръжения край главните пътища, водели към римските градове. Един от най-известните примери е в самия „Вечен град“, където край Апиевия път се наблюдават множество мавзолеи на видни римляни, включително с план на ротонда.

 Най-приятната изненада очаквала пристигащите през III-IV в. в Перперикон пътници, точно преди да влязат в Акропола през Южната порта.  Минавайки по павирания път край Нимфеума и мавзолеите на богатите граждани от запад, те изведнъж виждали от изток фасадите на цял комплекс от езически храмове. Всички сгради са събрани край създаденото преди хилядолетия светилище на тракийския Дионис, на чийто олтар са правени предсказания много преди раждането на Христа. Там през последните две-три години бяха локализирани храмовете на популярния в Римската империя през III-IV в. източен бог Митра и на обожествените предци. През 2022 г. отново в този сектор е напълно проучена друга култова сграда със запазени до 3 м височина стени, която се тълкува като Храм на виното от римския период.

Но голямата сензация на сезона се оказва Храмът на Тракийския конник. Той бе разкрит от нашия екип още преди десетина години. Тогава стана ясно, че намиращата се само на двадесетина метра от Олтара на Храма на Дионис култова постройка е посветена на Тракийския конник. Става дума за прочутия в древността Олтар, където са идвали да получат предсказания личности като Александър Велики.

Тракийският конник е синкретично божество, обединило през III-IV в. функциите на по-древните тракийски богове. При първите разкопки не можахме да проучим пространството пред храма, защото там минава туристическата алея. Ето защо в 2023 г. насочихме всички наши усилия натам и бяхме шокирани от резултатите. Оказа се, че пред фасадата на Храма на Тракийския конник се оформя свещено пространство с полукръгъл план (теменос), оградено с висока стена от обработени правоъгълни каменни блокове. От теменоса към Храма се е влизало чрез тържествено стълбище  и порта с две йонийски колони. А от противоположната южна страна, в свещеното пространство е включен изявен скален масив, където жреците извършвали ритуали.

По този начин се видя цялата структура на култовия ансамбъл, развивал се около Храма на Тракийския конник. В северната част се намирала основната свещена сграда, където се намира глинен олтар, на който били принасяни в жертва различни дребни животни – кози и агнета. Но стените има издълбани ниши, в които са слагани мраморни оброчни плочки с изображения на Конника, каквито са открити  при разкопките.

Върви реставрацията на Голямата базилика на Перперикон по европейски проект.

Още при проучванията преди десетина години до главната сграда бяха разкрити склад с големи делви (питоси) и кухня с готварска пещ, където са приготвяни ястията за ритуалните пиршества. А след тазгодишните разкопки ясно се очерта ограденото със стена свещено пространство пред храма, в което са правени тези ритуали. Тепърва ще анализираме ролята на голямата канара, включена в него, но най-вероятно става дума за обожествяване и преклонение пред този скален масив още от дълбока древност.

Така се изясняват обредите на езическите жреци, свещенодействали тук. Това е уникално откритие и дава нови щрихи за грандиозния култов комплекс от няколко храма на различни божества, оформил се през III-IV в. около древния Храм на Дионис на Перперикон. Още през миналата година изказах тезата, че буквално в навечерието преди приемането на християнството, в Южния квартал на Перперикон се наблюдава изключителен разцвет на езическото култово строителство. И съвсем не е случайно, че през VI в. именно на просторния площад в Южния квартал построили грандиозна базилика. Като най-голяма църква в цялата планина Родопи, тя трябвало да покаже победата и триумфа на новата вяра над упоритите езически култове.