Цените в еврозоната отново тръгнаха нагоре – къде инфлацията е най-висока?

Най-рязкото месечно увеличение беше отбелязано в Нидерландия

Инфлацията в еврозоната се повиши до 2,9% през юли, но ценовият натиск варираше значително в отделните държави-членки. Ето къде инфлацията се ускори, къде се забави и как реагираха пазарите. Забавянето на инфлацията в Европа се оказа краткотрайно, пише Euronews.

След като през юни бе отбелязано забавяне, ръстът на потребителските цени в еврозоната отново се ускори през юли, тъй като подновяването на конфликта в Близкия изток доведе до повишение на цените на енергията.

Предварителната оценка на Евростат показа, че годишната инфлация на потребителските цени в целия блок се е повишила до 2,9% през юли, спрямо 2,8% през юни, което е в съответствие с очакванията на икономистите.

Базовата инфлация, която изключва колебанията в цените на храните и енергията, също отбеляза ръст до 2,5%, спрямо 2,4%. Най-голям годишен скок отбеляза енергийният сектор, като цените се повишиха с 10% на годишна база, следван от сектора на услугите с ръст от 3,3%.

Това се случи само ден след като БВП на еврозоната неочаквано се ускори през второто тримесечие, което засили мнението, че европейската икономика остава далеч по-устойчива, отколкото мнозина се опасяваха.

Но зад общите данни тенденциите в инфлацията варираха значително в еврозоната, като в някои страни ценовият натиск се засили, докато в други се наблюдаваше забележимо забавяне.

Литва остана гореща точка по отношение на инфлацията

Литва отбеляза най-високата инфлация в еврозоната през юли – 5,6%, следвана от България (4,1%), Кипър (4,0%), Испания (3,8%) и Хърватия (3,6%).

В другия край на спектъра Естония отчете най-ниската годишна инфлация – 2,0%, изпреварвайки Малта (2,1%), Франция (2,4%), Латвия (2,5%), Австрия (2,6%) и Финландия (2,6%).

В Германия, най-голямата икономика в блока, инфлацията се ускори до 2,8%, докато в Италия тя достигна средната стойност за еврозоната от 2,9%.

„Смятаме, че общата инфлация в еврозоната ще остане стабилна на ниво малко над 2,5%“, коментира данните икономистът от Pantheon Economics Клаус Вистесен.

Фирмата очаква Европейската централна банка да пристъпи към още едно повишение на лихвения процент с 25 базисни пункта, преди да направи пауза.

В сравнение с юни инфлационният натиск се разви в много различни посоки в целия блок.

Най-рязкото месечно увеличение беше отбелязано в Нидерландия, където потребителските цени се повишиха с 1,5% спрямо юни, следвани от Германия (+0,9%), Франция (+0,6%), Хърватия (+0,6%), Малта (+0,6%), Естония (+0,5%) и България (+0,4%).

За сметка на това цените спаднаха най-рязко в Гърция (-1,4 %), следвана от Италия (-1,0 %), Латвия (-0,7 %), Белгия (-0,6 %), Люксембург (-0,6 %), Австрия (-0,4 %), Португалия (-0,3 %) и Словения (-0,3 %).

„Продължаващият конфликт и скокът в цените на енергията остават основни рискове за растежа, като се има предвид, че еврозоната е нетен вносител на енергия“, заяви Матю Райън, ръководител на отдела за пазарна стратегия в глобалната компания за финансови услуги Ebury. „Макар цените на петрола да са спаднали от върховите си нива, те остават високи, а повишението на цените на природния газ до многогодишни върхове засилва опасенията“, добави той.

Апетитът към риск остана силен на пазарите след мощното рали на Уолстрийт през предходната сесия, когато акциите на Microsoft скочиха с 15% след изключително добри тримесечни финансови резултати, отбелязвайки най-силния си еднодневен ръст от 2008 г. насам.

Еврото отбеляза леко поскъпване спрямо щатския долар до 1,1520 веднага след обявяването на данните за инфлацията, докато европейските акции продължиха ралито от четвъртък.