Челен сблъсък Мадрид - Рим заради мигрантите в анклава Сеута

Испанското външно министерство привика италианския посланик за обяснения 

Джорджа Мелони обяви, че ще пуска „бариерата Шенген“ за Испания

Близо шестдесетте хиляди мигранти от Алжир и Мароко, предимно младежи, които през изминалите няколко дни проникнаха плувайки по морето в испанския анклав Сеута в Северозападна Африка, изплашиха истински Рим. И страхът, че появилата се изневиделица огромна имигрантска вълна от парчето испанска земя може да залее и Апенините, накара премиерката Джорджа Мелони да отправи в четвъртък вечерта нелицеприятната закана.

“Свикваме съответните органи и след тези срещи сме готови да действаме - включително чрез извънредни мерки... като например спиране на действието на Шенгенското споразумение с Испания”, написа в социалните мрежи министър-председателят, осъждайки “шокиращите кадри” от Сеута. “Италия няма да стои със скръстени ръце” - натърти Мелони, а малко по-рано нейният вице и министър на външните работи Антонио Таяни намекна пред журналисти, че е време за “затваряне на Шенгенското пространство по отношение на Испания”.

Разиграването на “шенгенската карата” от Рим в изключително сложната ситуация обаче ядоса Мадрид и късно в четвъртък министърът на външните работи в правителството на социалиста Педро Санчес - Хосе Мануел Албарес, реагира остро. Без да му мигне окото дипломат ?1 осъди като “демагогия” заетата от правителството на Италия позиция по “случая Сеута” и разкритикува на първо място своя колега Таяни.

“Посланието на италианския външен министър е неподходящо - посочи Албарес в нарочно изявление в социалната мрежа “Х”, - още повече, че то идва от партньорска и приятелска страна, от която очакваме европейска солидарност, а не партийни изцепки”. Министърът посочи също така, че вече бил извикал за обяснение в петък италианския посланик в Мадрид - ход, който според медиите на Апенините въобще не се вписва в добрите дипломатически нрави на страните-членки на ЕС.

А доколкото до обвинението в “политически изцепки”, римският всекидневник “Република” посочи, че дясноцентристкото правителство на Джорджа Мелони е един от най-големите критици в Евросъюза на неотдавнашното решение на кабинета на Педро Санчес да предостави испанско, а следователно и европейско гражданство, на 500 000 нелегални мигранти. Външният министър Таяни осъди този акт, подчертавайки, че той насърчава трафика на хора към Европа, а другият вицепремиер, министър на транспорта и инфраструктурите, както и лидер на крайно дясната партия “Лига” - Матео Салвини, още тогава призова в “Х” за “спиране на действието на Шенген спрямо Испания” и “защита на границите на Европа”

ИСТОРИЯТА НА СЕУТА

В принадлежащия на Мароко участък по протежение на северноафриканското средиземноморско крайбрежие са разположени и испански територии. Най-значими сред тях са Сеута и Мелиля - два автономни града с приблизително еднакво население от около 85 000 души и отстоящи един от друг на 400 километра разстояние.

Освен това Мадрид упражнява суверенитет и над някои други, но необитавани територии в района - малка крайбрежна ивица, на която се намира единствено военен пост, както и няколко островчета близо до брега. Това са някогашни укрепени пунктове, които са част от Кралство Испания от векове, като те никога не са били административно включени в Испанския протекторат в Мароко от 1912 до 1956 г. или в другите строго колониални структури, чрез които Мадрид е владял части от Северна Африка.

Смята се, че над 40 процента от испанските граждани в Сеута са мюсюлмани. Освен това в града има еврейски и индуистки общности с дълбоки исторически корени. Там живеят и към 4500 законни имигранти с мароканско гражданство, като Мелиля има сходен демографски състав. Географското положение на тези два града води до силен и постоянен миграционен натиск откъм границите им с Мароко.

В миналото е имало моменти на изключително остри кризи - внезапни притоци на мигранти са наблюдавани през 2005, 2014 и 2018 г., когато хиляди хора са се опитвали да влязат в Сеута или Мелиля - било то по море, или чрез изкачване на граничните огради - което е провокирало сблъсъци със силите на реда, довели до смъртни случаи и много ранени. Най-драматичният инцидент се случва през май 2021 г., когато в рамките на два дни около 10 000 мигранти влизат незаконно в Сеута.

Тази вълна се окачествява като кулминация на сериозен дипломатически разрив - Рабат изрази недоволство от решението на Мадрид да приеме в испанска болница и под фалшиво име лидера на Фронта “Полисарио” - въоръженото движение, борещо се за освобождаване на бившата испанска колония, понастоящем контролирана от Мароко - Западна Сахара. Тогава мигрантите бяха върнати в страната си в рамките на няколко дни, доколкото до ставащото сега, появиха се предположения, че внезапният щурм на границите е бил насърчен от мароканското правителство в отговор на неотдавнашното приятелско посещение на испанския министър-председател Педро Санчес в Алжир.

А тази съседна страна всъщност е основният регионален поддръжник на силите на Фронта “Полисарио”, но испанското външно министерство веднага изключи каквато и да е връзка с неотдавнашната визита на министър-председателя. Дори дипломат ?1 в Мадрид - Хосе Мануел Албарес побърза да подчертае в изявление, че отношенията с мароканското правителство сега били отлични и че Рабат сътрудничи “добросъвестно и последователно” за справяне с извънредната ситуация в Сеута.

Според италианския всекидневник “Кориере дела сера”, през последните десетилетия отношенията между Рабат и Мадрид са преминавали през периоди ту на сътрудничество, ту на силно напрежение - като например почти военната конфронтация, възникнала през 2002 г. заради остров Перехил, който на практика е скалист къс суша.

А това е една от териториите, които, макар географски да са част от Мароко, се управлява от Испания. Тази подробност се дължи отчасти на факта, че Рабат се чувства неспокоен заради присъствието по крайбрежието си на испаноговорящи анклави, напомнящи за колониалната епоха. Мароко си дава обаче и сметка, че Испания се нуждае от сътрудничеството му за овладяване на потоците от незаконна миграция към тези “африкански” градове - територии, които са неразделна част от Европа, но поради местоположението си са силно уязвими при опити за нелегално проникване.

Именно поради тази причина през 2022 г. правителството на Санчес “предаде” населението на Западна Сахара, подкрепящо независимостта, като на практика застана на страната на Рабат в отдавнашния конфликт. А Мароко има претенции към тази богата на минерали сахарска територия, която в средата на 70-те години на миналия век беше прибързано изоставена на произвола на съдбата от Испания - страната, която преди това я е управлявала като колония.