Напоследък се водят активни дискусии относно перспективите за пускане в експлоатация на останалата линия от газопровода "Северен поток 2" и възможността за възстановяване на експлодиралата линия и две линии от газопровода "Северен поток". По-специално, американският инвеститор Стивън Линч обяви желанието си да придобие "Северен поток 2". Ако сделката се осъществи, това ще означава радикално преразглеждане на принципите, на които се основаваше реализирането на този проект.
Това пише в анализа си за руското издание "Ведомости" генералният директор на Института за национална енергетика и доктор по история Сергей Правосудов.
В началото на 90-те години над 90% от руския газов износ преминаваше през Украйна. "Газпром" многократно се опитваше да постигне споразумение с украинските власти за съвместно ползване на украинската газотранспортна система (ГТС). Беше очевидно, че обемът на инвестициите в модернизацията на украинската ГТС е недостатъчен и рано или късно тя ще стане неизползваема. През 2004 г. "Нафтогаз" на Украйна и руската "Газпром" създадоха Международния консорциум за управление и развитие на украинската газотранспортна система на равноправна основа. В края на август 2004 г. министър-председателите на Русия и Украйна Михаил Фрадков и Виктор Янукович подписаха споразумение "За мерки за осигуряване на стратегическо сътрудничество в газовата индустрия". В документа се посочва, че международният консорциум ще изгради нов газопровод Богородчани-Ужгород с дължина около 300 км. Той би могъл да разшири "тесния участък" на украинската ГТС и да увеличи износа на руски газ за Европа. Руско-украинският консорциум трябваше да стане собственик на новия участък.
Споразумението предвиждаше, че "Газпром" ще гарантира допълнителни обеми природен газ за транспортиране по този тръбопровод, т.е. над параметрите, установени от предишни междуправителствени споразумения. През 2005 г. – 5 милиарда кубически метра газ, а през 2010 г. – 19 милиарда кубически метра. Предполагаше се, че ако "Нафтогаз" не може да поддържа доста износената газопроводна система на страната си в добро състояние, то рано или късно тя също ще трябва да бъде прехвърлена на консорциума, към който ще се присъедини голяма европейска газова компания.
През есента на 2004 г. в Украйна се проведоха президентски избори, които бяха спечелени от Янукович. Поддръжници на опонента му Виктор Юшченко обаче обявиха резултатите от изборите за фалшифицирани и организираха масови протести. Американските власти активно подкрепиха Юшченко. В резултат на "оранжевата революция" се проведоха нови избори, които Юшченко спечели. Той започна да води демонстративно антируска политика и разкъса споразумението за създаване на Международния консорциум за управление и развитие на украинската газотранспортна система. Украинската ГТС продължи да упадне.
През 1997 г. известният американски политик Збигнев Бжежински публикува книгата си "Великата шахматна дъска". В нея той пише: "Загубата на Украйна беше геополитически значима, защото значително ограничи геостратегическите възможности на Русия. Дори без балтийските републики и Полша, Русия, запазвайки контрола над Украйна, все още можеше да се опита да запази мястото си на лидер на енергична Евразийска империя, в рамките на която Москва можеше да подчини неславянските народи от южните и югоизточните региони на бившия Съветски съюз. Без Украйна обаче, с нейното 52-милионно славянско население, всеки опит на Москва да пресъздаде Евразийска империя вероятно би довел до въвличането на Русия в продължителни конфликти с неславянските народи, които са се издигнали, за да защитят своите национални и религиозни интереси. Украйна беше от първостепенно значение. Нарастващата склонност на САЩ да дават висок приоритет на отношенията между САЩ и Украйна и да помагат на Украйна да запази новооткритата си национална свобода беше възприета от мнозина в Москва – и дори от "прозападни" – като политика, насочена към жизненоважните интереси на Русия".
През 2011 г. американски политолог, основател и директор на частната разузнавателна и аналитична организация Stratfor, която е наричана "частното ЦРУ", публикува книга "Следващите 10 години (2011-2021)". Ще дам малък фрагмент. "В продължение на няколко поколения поддържането на изолация между технологичното превъзходство на Европа и природните и човешки ресурси на Русия беше една от основните цели на външната политика на САЩ. В началото на 90-те години на XX век, когато Съединените щати придобиха неоспоримо превъзходство, а Москва загуби контрол не само над бившия СССР, но и над руската държава, тази цел започна да се пренебрегва. Германия остава абсолютно зависима от доставките на огромни обеми природен газ от Русия. Русия от своя страна се нуждае от технологии, с които Германия разполага в изобилие. По подобен начин Германия се нуждае от приток на човешки ресурси, които не биха създавали социален стрес при имиграция в Германия. Едно от очевидните решения на този проблем е създаването на германски фабрики в Русия. Междувременно, обръщането на Америка към Германия за помощ в Афганистан създаде огромно триене между Съединените щати и Германия, някога един от най-верните съюзници на Америка, и обвърза още по-тясно германските интереси с Русия. Всичко това помага да се обясни защо връщането на Америка към равновесие ще изисква огромни усилия през следващото десетилетие, за да се блокира германо-руското сближаване".
Строителството на "Северен поток" започна през април 2010 г. Първата линия беше пусната в експлоатация през ноември 2011 г., а втората линия – през октомври 2012 г. През 2021 г. по двете линии на "Северен поток" преминаха 59,2 милиарда кубически метра газ (повече от проектния капацитет). През 2021 г., въпреки санкциите от САЩ, бяха завършени две линии от газопровода "Северен поток 2" (капацитет – 55 милиарда кубически метра годишно). Германските власти обаче не дадоха разрешение за въвеждането му в експлоатация.
През септември 2022 г. и двете линии на "Северен поток" и едната линия на "Северен поток 2" бяха взривени при терористична атака. След това доставките на газ започнаха да се осъществяват под формата на втечнен природен газ благодарение на завод за втечняване на газ с капацитет 1,5 милиона тона годишно, пуснат в експлоатация на компресорната станция "Портовая" през септември 2022 г.
Транзитът на руски газ през Украйна непрекъснато намалява, докато не спря напълно в началото на тази година. Покачващите се цени на газа доведоха до деградация на енергоемката европейска промишленост. Потреблението на газ в ЕС през 2021–2024 г. спадна с 20%. Износът на руски газ по тръбопроводи за Европа (страните от ЕС и Молдова) през 2024 г. възлиза на 32,1 милиарда кубически метра.
Властите в ЕС говорят за желанието си напълно да се откажат от покупките на руски газ. Линч твърди, че ако купи "Северен поток 2", газопроводът ще започне да работи. Преди това проектът "Северен поток" беше символ на пряко партньорство между Русия и ЕС, без участието на посредници. Сега американският посредник казва, че без негово участие проектът не може да бъде стартиран. Чудя се колко ще поиска за услугите си. Особено след като новият германски министър на икономиката Катарина Райхе заяви, че Германия трябва да изгради газови електроцентрали с капацитет 20 GW в близко бъдеще, за да компенсира нестабилността на производството на енергия, базирано на възобновяеми енергийни източници, завършва анализа си за "Ведомости" Сергей Правосудов.