НАТО и Западът - на ръба на поражение от СССР

Иновативна мисъл

С доктрината на Огарков руснаците биха победили враговете си за броени дни 

Концепцията за мрежово-центрична война се прилага от Щатите в Ирак през 2003 г.

Доктрината на Огарков изпреварва времето си с десетилетия. Колкото повече експерти изучават този тип въоръжение и методи, толкова по-очевидно става: в случай на военен конфликт през 80-те години, Съветският съюз би унищожил цялото НАТО за броени дни. И то без нито една ядрена бомба. Сега американците го изучават и използват, но предимството от руснаците е загубено. Какво измисля Огарков, което плаши и Америка, и НАТО? Защо този метод не е възприет от СССР?

В началото на 80-те години започва нов етап от „Студената война“ и надпреварата във въоръжаването достига ново ниво. Америка изпраща свои шпиони под прикритието на обикновени пътнически самолети на територията на СССР и обвинява съветското правителство в „Престъпления срещу човечеството“.

Николай Огарков, когото Западът се опитва да обяви за лъжец и го очерня по всякакъв възможен начин, е назначен да отговаря пред световните медии. Едва в края на 90-те години, когато трудовете му стават достъпни за чуждестранни експерти, за Огарков започват да говорят по различен начин: към него вече се отнасят с уважение и страх, а доктрината му се изучава с благоговение и ужас. 

Кой е той

Николай Огарков е роден в обикновено селско семейство в Тверската губерния през 1917 г., малко преди революцията. Завършва военно-инженерната академия „навреме“. Преминава през цялата война: първо се оттеглят от Минск, по-късно защитава Карелия, отива в покрайнините на Виена. Но е прострелян и среща победата в болницата.

След войната не напуска службата и вече има чин подполковник. Животът го отвежда в Далечния изток, Николай служи в Приморие. Още през 1949 г. става началник на щаба на главнокомандващия на Далечния изток. А през 1968 г., с чин генерал-майор, става заместник-началник на Генералния щаб. На тази позиция подготвя американско-съветското споразумение за ограничаване на въоръженията. През 1977 г. Огарков, вече маршал, става началник на Генералния щаб и започва да изпълнява плана си.

Трудни времена

Настъпва трудно време: голяма част от бюджета на СССР се отпуска за издръжка на армията и по-нататъшната надпревара трябва да промени облика ѝ. Необходими са нови цели, напълно нова тактика на водене на война. Именно тук се отличава Огарков с иновативните си предложения.

Същността на идеята му е високоточно неядрено оръжие и по-голяма мобилност на всички военни групировки благодарение на единен команден пункт и бърз обмен на данни. Единен команден пункт вече се практикува в съветските войски от 60-те години, но липсва полева автоматизирана система за управление. С помощта на такива разработки е възможно да се приложи концепцията за неядрено стратегическо възпиране. Именно това Огарков разработва под кодовото име „Маневра“ и я тества по време на ученията „Запад-81“ проведени през 1981 г.

Ефективността на войските се увеличава 3-5 пъти. Като се има предвид, че в надпреварата във въоръжаването западните и съветските войски са приблизително равни по брой и екипировка, „Маневра“ извежда съветските войски на съвсем ново ниво. Вече няма нужда от увеличаване на числеността на армията, необходимо е само да се подобри нейното качество. Тези учения плашат страните в Европа много и те са убедени, че това е „последната генерална репетиция“. Но западните експерти не отдават веднага значение на ученията и на „Маневра“.  

Неудобен за мнозина

Разработката на Николай Огарков увеличава ефективността на войските до 5 пъти.

Защо не започват да внедряват този високоефективен метод в Съветската армия? Новата система трябва да се основава на комплекса от технически средства „Базалт“ за предаване и класифициране на данни. Но изобретателят на „Базалт“ е против, тъй като смята своето „дете“ за недостатъчно надеждно. За много застаряващи генерали новото и модерно техническо решение не е по вкуса им: те не го разбират и не желаят да се задълбочават в него.

И ако вече няма нужда от поддържане на огромна армия, това означава съкращения не само в редиците на обикновените войници, но и в ръководството. Тоест, генералите се тревожат за работата си. Освен това новата система изисквала големи инвестиции, които вече не са налични в започващата криза в Съюза.

Фактът, че Огарков е против изпращането на войски в Афганистан, само налива масло в огъня: избухва конфликт между него и Политбюро. През 1984 г. той е помолен да напусне поста си на началник на Генералния щаб, а след това Горбачов го уволнява  окончателно.

Идеята му с „Маневра“ не е оценена в родината му. А по време на перестройката тя е напълно изоставена. Но как е оценена от американците? Те дори без срам признават, че вземат разработките на Огарков за основа на своята Концепция за мрежово-центрични бойни операции. А нейната ефективност е тествана от Щатите на бойното поле в Ирак през 2003 г.

Ясно е, че Доктрината на Огарков е отличен инструмент, който повишава нивото на водене на война, но не е панацея и не решава всички проблеми. Изобретяването на една добра стратегия трябва да е последвано от измислянето на нова, по-силна стратегия и т.н. Но какво щеше да се случи, ако „Маневра“ беше въведена в армията?

Николай Василиевич Огарков умира на 23 януари 1994 г. незабелязано от всички. Медиите не говорят за това. Дори днес за доктрината Огарков се говори повече в чужбина, отколкото в Русия, а зала в сградата на Националния център за управление на отбраната на Русия в Москва носи неговото име. Той е почетен наравно с Ушаков, Кутузов, Жуков - не е ли това доказателство за силата на гениалните му идеи?

0614-1
0614-2- Разработката на Николай Огарков увеличава ефективността на войските до 5 пъти.