Последните дни на Хаджи Димитър и историческата памет в Сърнена Средна гора

И тази година на 2 август в подножието на планинския рид Кадрафил се отбелязва гибелта на Хаджи Димитър

В известения Ботев календар за 1875 г. с безсмъртната балада „Хаджи Димитър“ датата за памет за войводата е 5 август

Подвигът на обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата през юли 1868 г. е известен на всеки българин. Всяка година на 18 юли в подножието на Бузлуджа се отбелязва подвигът на гордите български синове, а възпоменателни събития се провеждат на много други места в страната, преди всичко в селищата по пътя на четата от Дунав до Стара планина. И все пак, историческата памет за войводата е особено силна в района на прочутия някога Аджар (дн. Свежен) и близкото село Мраченик, в целия район на Сърнена Средна гора – общините Брезово, Карлово и Павел баня. Център на ежегодното поклонение е местността под планинския рид Кадрафил, която пази тайната за последните дни на войводата. По традиция и тази година организатор на събитието е Община Брезово с кмет инж. Калин Калапанков.

В последно време съдбата на обединената чета и нейните войводи буди все по-силен интерес сред специалистите и ценителите на историята. Доказателство са научните сборници „Кадрафил – върхът на безсмъртието“ (2009) и „Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата“ (2019), издаден от „Фондация Българска Памет“ на д-р Милен Врабевски. Различни проблеми, свързани с бунтовното лято на 1868 г., бяха обект разисквания и на научни конференции в София, Сливен и Карлово. Последният форум по темата се проведе на 4 юли т.г. под научното ръководство на проф. Пламен Митев и пишещия тези редове. Домакин беше Регионалният исторически музей – Габрово, за което благодарим на Росен Йосифов, директор на музея, и неговите колеги.

Най-яркият символ на революционната акция от 1868 г. без съмнение е Бузлуджа, където четата завършва своя изумителен боен път. Могъщото перо на Захарий Стоянов с неговата книга „Четите в България“, погребаните на Бузлуджа кости на падналите герои и силната патриотична емоция са създали убеждението, че старопланинският връх е лобното място на Хаджи Димитър. Свидетелството, приемано най-сигурното, когато се разисква за съдбата на войводата, е дописка в излизащия на френски цариградски вестник “Courrier d’Orient”, появила се десет дни след сражението (28 юли / 2 август 1868 г.).: “Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне жив в ръцете на турските солдати. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго, по-добро време... Най-после той падна. Саблята му, револверът му, един телескоп и много писма се предадоха на Митхат паша в Русчук...”

Колкото и да е важна тази информация, тя не е свидетелство на участник или пряк наблюдател на битката, а отразява официалната пропаганда на османската власт. Категорични доказателства, че Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа в същност няма! В своите „Археологически и исторически изследвания“ (1886 г.) д-р Васил Берон разказва за срещата си с един от оцелелите четници през есента на 1868 г.: “Ами Хаджи Димитър жив ли е?” – попитах го аз. “Не  зная – ми отговори, – само това зная – прибави той, че Хаджи Димитра го зле нараниха при Бузлуджа...”  В своя „Календар за 1875 г.“ Христо Ботев, за когото войводата е великомъченик, отбелязва паметта на Хаджи Димитър не на 18 юли, а на 5 август (по стар стил).

Въпреки че и друг път в тази поредица сме се спирали на темата, накратко ще припомним какво се случва според спомени и по-късни документи. Тежко раненият Хаджи Димитър е изведен от полесражението от четниците Никола Мартинов от Казанлък, Велко Кръстев от с. Махалата (дн. гр. Искър, Плевенска обл.) и още един свой събрат. С помощта на местни хора от Енина и Турия е носен на носилка, за да бъде укрит в Сърнена Средна гора. Че това е възможно беше доказано от похода, възстановка на събитията, организиран през 2017 г. от Иван Муевски (1961-2021) – поход, който се превърна в ежегодна проява.  Грижата за укрития в подножието на Кадрафил войвода е поета от Христо Свинарчето, Димо Божиков и Паско Пасков от Аджар, както и от Гръд Пандурски, Тодор Патьовски и Слав Мочуков от Мраченик, които носят храна и вода на Хаджи Димитър и се опитват да лекуват раните му. Една сутрин го откриват мъртъв, поогребват тялото му, отбелязвайки гроба с голям камък, който изненадващо беше открит през 2018 г. През есента на 1880 г. костите на войводата са препогребани в двора на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ в Аджар с църковна служба, водена от епископ Гервасий – убеден патриот, близък с Левски, защитник на страдащите след Априлското въстание, чието присъствие надали е случайно! Събитието е отразено в пловдивския в. „Марица“, официозът на Източна Румелия. Новината достига до хаджи Марина Асенова, която потегля от Сливен, за да измоли костите на своя син. Молбата ѝ е уважена, а костите са препогребани в двора на църквата „Св. Никола“ в сливенската махала Клуцохор. До 30-те години на XX в. сливналии отдават почит на своя именит съгражданин в новия му, трети поред гроб. Още нещо, от 1897 г. до смъртта си през 1919 г. сливенски митрополит е именно Гервасий. През 1931-1935 г. в Сливен се изгражда внушителния паметник на Хаджи Димитър, един от символите на „града на стоте войводи“. Костите са извадени за пореден път, за да бъдат положени в камера в самия монумент. Уви, избухва спор дали те са на войводата или на негов четник… Сандъчето е прибрано в митрополията, а по-късно е предадено на Сливенския музей.

Епизодичните опити „кадрафилската версия“ да бъде третирана като легенда не отиват по-далече от самодостатъчното „научно“ високомерие... Нека подчертаем, че тайната около последните дни и гроба на Хаджи Димитър не е плод на махленски слухове – напротив, предавана е от поколение на поколение от реални хора със своите имена, памет, потомци… На конференцията в Габрово, за която стана дума, Виктор Комбов оповести новооткрит османски документ за събитията, в който не се споменава абсолютно нищо за съдбата на войводата! Не е ли това поредното доказателство – наистина, косвено, но пък напълно автентично, че Хаджи Димитър не е загинал на Бузлуджа? Младият историк Георги Радулов обърна внимание на неизползвани досега спомени на съвременници, които водят в същата посока. Интересни данни по темата изнесоха Илиян Михов (родственик на Хаджи Димитър), Стефан Стефанов, Христо Недялков, гл.ас. д-р Олег Константинов, Станка Матева и други изследователи.

Плакат на националната научна конференция в Габрово - 4 юли 2025 г.

От Освобождението и до днес хората от района на Сърнена Средна гора почитат паметта на войводата в подножието на Кадрафил. Както стана дума, пазители на историческата памет са потомците на пастирите, грижили се за тежко ранения Хаджи Димитър в края на юли и началото на август 1868 г. За достоверността на случилото се съществуват свидетелства, чието количество, както стана дума, се увеличава. В истинността на станалото са убедени поколения свещеници, учители, офицери, на практика цялото население на Свежен, Мраченик, Брезово, Карлово, Сопот, Калофер… Водени от родолюбиви чувства, през 1935 г. местните хора изграждат символичен гроб в подножието на Кадрафил, а ежегодното поклонение привлича участници от Пловдив, София, Сливен, Казанлък, Велико Търново, Габрово и цяла България. За възраждането на традицията в наши дни трябва отдадем дължимото на Кольо Кацаров, Иван Муевски, Боян Ранделов, полк. Георги Кокеров, Христо Енков, доц. Тодор Дончев, Стоян Иванов, инж. Христо Христов и други родолюбци, на местните власти и обществеността в Брезово, Карлово, Павел баня, както и на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Историята за последните дни на Хаджи Димитър още веднъж опровергава невярната представа за многото “предателства” в нашата история. Селяните от Свежен и Мраченик са знаели какво рискуват, грижейки се за ранения войвода – безценно свидетелство за почтеността и преклонението на обикновените българи пред синовете на Отечеството, дали живота си за нашата свобода.