Ариен Робен: Дори в 3 часа сутринта Гуардиола говори за футбол

Летящият холандец. Ако има футболист в съвременния футбол, който заслужава това прозвище, безспорно това е Ариен Робен. Навършил 31 години преди месец, крилото на „Байерн" изглежда във формата на живота си. Направи силно световно - трети с Холандия след второто място на Мондиал 2010. Сега е в серия от 8 гола в 6 мача за баварците.

Робен има шест шампионски титли - една с ПСВ „Айндховен", две с „Челси" и три с „Байерн". Английският в.„Гардиън" направи интервю с летящия баварски холандец.

- Гуус Хидинк, Жозе Моуриньо, Луис ван Гаал, Юп Хайнкес, Пеп Гуардиола. Кой от тези светила ви е повлиял най-много?

- Всеки треньор има своето влияние върху развитието на играчите. И много зависи дали си на 18, 25 или на 30 години. Нуждаеш се от различни съвети. Но винаги има едно задължително нещо.

- Кое е то?

- Да бъде безкрайно критичен към себе си. Има няколко треньори в света, които могат да те направят по-добър. Повечето мениджъри мислят за развитието на отбора, не на играча. Затова е важно да си силен психически. А без самокритика си загинал. Точно това обаче липсва на по-младите поколения. Днес виждам играчи на по 19-20 години, които изиграват първия си мач и си мислят, че са успели. Не е вярно. Трябва да се развиваш, независимо на колко години си. Затова най-много се наслаждавам на работата с Гуардиола. От него уча всеки ден по нещо, което е много специално усещане.

- Какъв треньор е Гуардиола?

- Когато започнах да работя с него преди 18 месеца, разбрах колко дълбоко гледа във футбола. Интелигентността му е рядко срещана. Тактически е може би най-подготвеният в целия свят. Макар че бях близо до 30-те, благодарение на него направих много крачки напред.

- Помните ли как ви освиркваха феновете на „Байерн"?

- Да, в контролата Германия - Холандия. Беше няколко дни след финала на Шампионската лига през 2012-а, в който загубихме от „Челси" в Мюнхен, а аз изпуснах дузпа. Най-хубавото във футбола, а и в спорта като цяло, е, че след голямо разочарование винаги ставаш по-силен. Събуждаш се и искаш да се върнеш горе, да преодолееш препятствието. Започнах сезона по-мотивиран отвсякога. Не само аз, целият отбор на „Байерн". Звучи като клише, но трябва да си вътре, за да го разбереш. Никой от нас не се наслади на лятната почивка. Чакахме първия ден на подготовката. Във всяко занимание се влагахме не на сто, а много повече проценти. Резултатите ги знаете - на полуфинала победихме „Барселона" с 4:0 и 3:0 и на „Уембли" спечелихме Шампионската лига срещу „Борусия" (Дортмунд). Аз взех своя реванш - асистенция и победен гол.

- На световното в Бразилия Луис ван Гаал ви направи втори капитан. Как ви се отрази?

- Това беше моята роля. В отбора имаше много млади момчета и аз поех отговорността. Наслаждавах се. Започнахме с дерби срещу Испания и след 0:1 знаех колко по-трудно става. Никога няма да забравя гола на Робин ван Перси с летящ плонж. Колкото красив, толкова и важен. През второто полувреме излязохме да смачкаме световния шампион и го направихме - 5:1! Никой не очакваше подобно представяне от нас.

- Как приехте критиката от цял свят, че сте симулирали за дузпа в осминафинала срещу Мексико?

- Имаше съмнения и всеки говореше. Бях честен, признах си и бях наказан. Имаше негативно отношение към мен, но смятам, че постъпих правилно, говорейки открито. Направих една грешка в мача срещу Мексико. Усетих, че защитникът посегна да ме ритне. Но после дръпна крака си, а аз вече бях паднал. Тази ситуация нямаше отношение към резултата. Не беше и опит за изпросване на дузпа. Във футбола се правят много по-лоши неща. В четвъртфинала срещу Коста Рика се чувствах като диво прасе в гората. Всеки искаше да ме стигне и да ме ритне. Тогава съдията ме запази и наказваше съперниците.

- Когато играехте в „Челси" преди 10 години, често се контузвахте. Сега като че ли никога не ви се случва.

- Има лесно обяснение. В последния ми сезон в „Реал" (Мадрид) през 2009-а си взех персонален лечител. Продължих да работя с него и в Мюнхен. „Байерн" има чудесен медицински екип. Но този човек се грижи за тялото ми. Той знае кои са опасните зони и ти помага по-добре да се познаваш. Това не е магия. Човешкото тяло има невероятна енергия, която трябва да се научиш да използваш. Прекарвам безброй часове във фитнеса и с масажистите. Ще дам пример с малкия финал на световното. Всички очакваха да сме изцедени срещу Бразилия, но аз се чувствах напълно свеж. Колегите ми също. И резултатът бе 3:0 за Холандия.

- „Волфсбург" показа на „Байерн", че не е непобедим. Загубата с 1:4 на старта на пролетния полусезон може ли да се отрази негативно?

- Първо - огромен комплимент за „Волфсбург". Заслужено ни победиха. През есента само три пъти направихме равен, спечелихме останалите мачове. Сега трябва да намерим отново ритъма. Срещу „Волфсбург" ни убиха с контрааатаки. В следващия мач срещу „Шалке" завършихме 1:1, но твърде рано изгониха Джером Боатенг. Ако бяхме в пълен състав, щяхме да бием. Слушал съм много около Коледа: „О, колко е скучна Бундеслигата! „Байерн" е непобедим!" Ето - „Волфсбург" и „Шалке" показаха, че не сме.

- Как приемате думите на Гуардиола, че бил влюбен във вас?

- Имаме прекрасни взаимоотношения. С него можем непрекъснато да сменяме системата на игра. „Байерн" не играе само 4-4-2. Аз мога да бъда крило, централен нападател, втори нападател, халф. Пеп държи отборът му да доминира целия мач. Това ми харесва. И позволява да дискутираш всичко с него. Дори в 3 ч през нощта Пеп е готов да говорим за футбол. При загубата от „Волфсбург" видяхте ли как изглеждаше лицето му? Болеше го. Много мрази. Представете си Жозе Моуриньо при 1:4...

- Как се работи с Моуриньо?

- Бях много млад, когато работихме заедно в „Челси". За да си му футболист, трябва да имаш здрава психика. Скачаш с него във влака или си аут. Много ми помогна. Беше ми трудно, защото се връщах от контузия. Той мрази контузените. Изиграх няколко много силни мача в „Челси", но травмите не ми дадоха шанс.

- Защо не последвахте Луис ван Гаал в „Манчестър Юнайтед", както в „Байерн"?

- Най-важната стъпка в живота ми направих благодарение на Ван Гаал. Той ме доведе от „Реал" в „Байерн". Завинаги ще съм му благодарен. Още в първата година стигнахме финала на Шампионската лига, което беше огромна изненада. Спечелихме дубъл в Германия. Ван Гаал ме направи важен в „Байерн". Сега ме разбира, че моето място е Мюнхен.

- Липсва ли ви коледният календар на футбола в Англия?

- Не мога да кажа, че ми липсва. Той си има своята харизма. Хубаво е да знаеш, че на 26 декември семейството се е събрало в хола и те гледа на телевизора. Но за 10 дни да изиграеш четири мача е лудост. Зимната пауза, дори кратка, е важна за играчите.

- Как изглежда семейството ви?

- Женен съм за детската ми любов Бернадиен и имаме три деца. Семеен човек съм. Винаги искам да съм при тях. Те ходят с мен по мачове из цяла Европа. Когато спра да играя, ще съм отдаден изцяло на тях. Не искам да ставам треньор. Но не казвам никога. Работил съм с някои от най-великите треньори и може би един ден ще искам да предам натрупаните знания.