И рече Театърът: „Икар” за Ани Вълчанова, Марин Янев, Теди Москов…

“Има думата... театърът!” Под това мото мина тазгодишната церемония за обявяване на театралните награди “Икар”. Статуетките, присъждани от Съюза на артистите в България, по традиция бяха връчени на 27 март - Международния ден на театъра.

След миналогодишната политическа заигравка с мотото “Кой?” сега в Народния театър се говореше най-вече за изкуство. Дори шегите на водещия Герасим Георгиев-Геро, приемащ ту образа на Бай Ганьо от “Г-н Балкански”, ту на палавата Дафни от “Някои го предпочитат...”, ту на Швейк от едноименния спектакъл - също бяха театрални. Под незлобливия му хумор попадаха и актьорите “мечки”, и делегираните бюджети, и нивото на спектаклите. Но в крайна сметка Н.В. Театърът рече: “Каквато ти ме искаш” на Теди Москов е най-добрият спектакъл на сезона. Отличената с “Икар” постановка по текстове на Пирандело е сред най-нашумелите заглавия в афиша на Народния театър и билети за него трудно се намират.

Статуетката за режисура обаче спечели ученикът на Москов - Марий Росен, за спектакъла си “Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени” от Пол Зиндел, поставен в Центъра за неформално образование и културна дейност “Алос”. Това мигом даде повод на Теди Москов да се пошегува: “Честито на Марий, той забрави да спомене, че аз съм го приемал във ВИТИЗ като асистент на Стоян Камбарев, Бог да го прости. И е слушал една лекция - най-важна за режисурата - която аз проведох. Заглавието й беше „Как да преспим с артистката, без да й дадем да участва в нещо“. Мая (Новоселска - б.а.) не се брои...”

Може би тъкмо затова Ани Вълчанова спечели приза за най-добра водеща женска роля с превъплъщението си във “Влиянието на гама-лъчите...” Щастлива, тя благодари на цялата фамилия - на мама, на сина си Велян, който до последно й повтарял, че няма да вземе наградата, на съпруга си Славе (скулптора Велислав Минеков), на когото отново провали рождения ден, но да е мислил, като се е женил за актриса... “Благодаря и на моя Рангел хранител, който ми осигури това приключение”, каза накрая дъщерята на легендарния кинорежисьор Рангел Вълчанов.

“Цавът арнем!” - с тези арменски думи се обърна към публиката актьорът Марин Янев, след като получи своя “Икар” за най-добра водеща мъжка роля (Фернар от “Вятър в тополите”, Младежки театър). Научил ги от любимия учител и режисьор на мнозина днешни театрали - покойния проф. Крикор Азарян. На арменски думите означават “да ти отнема болката”. “Зрителю, ще направим всичко възможно, за да са по-малко болките ти”, каза Марин Янев и посвети награда си на своята внучка Лора.

Елена Телбис (“Жана”, реж. Явор Гърдев, Народен театър) и Юлиян Вергов (“Солунските съзаклятници”, реж. Стоян Радев, Народен театър) спечелиха отличията за поддържащи роли. А младата актриса Кристияна Ценкова е победителят в категорията за най-добър дебют с превъплъщението си в “Откраднати разкази”, постановка на Красимир Спасов в Театър “Българска армия”. “Икар” и художникът Чавдар Гюзелев, Свила Величкова (костюми) и Иван Москов за сценографската среда на “Каквато ти ме искаш” в Народния театър. Христо Намлиев пък си тръгна със статуетката за оригинална авторска музика за театрален спектакъл с композициите си за “Антигона” в Театър “София”, “Момо” в Младежкия театър и “Страх” в Държавния куклен театър в Стара Загора.

“Страх” на Веселка Кунчева и Ина Божидарова спечели и наградата за майсторско техническо осъществяване. Същата постановка беше обявена и за най-добър куклен спектакъл. Силва Бъчварова и Васил Рокоманов от кукления театър в Търговище бяха отличени за индивидуално постижение заради куклите и сценографията на “Принцесата и скъсаните обувки”, а пловдивската актриса Ваня Сивинова - за цялостен принос към кукленото изкуство. Най-добрата хореография на сезона е на Филип Миланов в спектакъла EXIT, призът “Златен глас” за дублаж отиде при Димитър Иванчев, а за цирково изкуство - при педагога Бойчо Костадинов.

Двама ветерани вдигнаха на крака публиката в Нощта на “Икар”. Актьорът Стефан Илиев получи приза “За чест и достойнство”, присъждано лично от председателя на САБ Христо Мутафчиев. А “усмивката” Никола Анастасов - тазгодишният носител на “Икар” за изключителен принос към българския театър, постави финала на церемонията: “Благодаря ви, колеги артисти! Моят приятел Станислав Стратиев казваше: „Икар беше моята детска мечта - пера, ленени конци и восък. И летиш към Слънцето.“ Всъщност най-старата мечта на човека е да полети. Мечтата да летиш - колко близко съм вече до нея.”