Феминизация властва в българския спорт

Невиждана досега феминизация върви в българския спорт - това показват резултатите от първите Европейски игри Баку 2015. Активът ни за 27-ото място от 50 държави в азербайджанската столица се формира от 8 медала при жените и едва 2 при мъжете. Отличията са в пет спорта, като 3 от тях минават за мъжки - борба, самбо и може би стрелбата, приемана и като забавление за малки и за по-големи момчета. Волейболът и бадминтонът са другите дисциплини от родното "петолиние" при отличията.
В класацията по медали при дамите България е на 20-а позиция, а при силния пол на 31-ва. Безспорно в спорта ни доминират жени в трудните днешни дни на татковината. Не е време за мъже, а за... мъжки момичета. Те дават надежди, че все пак ще останем на картата на медалите догодина през август в Рио.
Реално Европейските игри бяха стрес-тест за това къде се намира родният спорт след конфузията в Лондон 2012. Нали помните само двата медала и онова 62-ро място в смятаната от световните медии за светая светих класация на нациите, спечелили олимпийски медали? Ако пък сте забравили, може би сте от печелившите, кой знае.
Но да избягаме от спомена към реалностите. Трите отличия в борбата за жени плюс златното начало на родния бадминтон в Баку 2015, традиционно бляскавите ни грации в художествената гимнастика, появата на боксьорки медалистки, потенциалът за финали при дамите в стрелбата и леката атлетика щрихират ситуацията преди Рио 2016. Феминизацията на български спорт е факт.
В Баку 2015 Русия наложи диктат, какъвто и Червената армия не е имала. Общо 164 медала, от които 79 златни, 40 сребърни и 45 бронзови. Следващите 5 страни в градацията общо нямат златото на Сборная - Азербайджан (21), Великобритания (18), Германия (16), Франция (12) и Италия (10). Да, руснаците пак пеят своя хит "Нас не догонят", но eдва ли ще е така в Рио 2016. Всъщност нека не гледаме към кръглите играчки на лидерите. Безсмислено и болезнено е, защото в новия век Майка България вече е малка държава с големи проблеми в спорта. И Баку 2015 го доказа.
Защо ли? Най-ясен изглежда примерът с борбата. На игрите нашите отвоюваха 4 медала, но изпуснаха поне още 3. Но не в това е големият проблем, а фактът, че каре от най-изявените ни асове остана в София, защото се готви за световното в Лас Вегас през септември. Нямаме потенциал за два равностойни отбора и за гонене на два върха в годината от старата гвардия.
И това е напълно логично, като погледнем с кого се конкурираме в световен мащаб. Във Вегас местата в арената на световното са продадени 5 месеца преди шампионата, а у нас входът е свободен. В Щатите всеки колеж има отбор по борба, докато при нас не стигат тепихите. Азерите пък харчат за едно състезание повече от годишния бюджет на федерацията ни. В Иран има картотекирани 3 млн. борци. В Русия и бившите републики школите са безброй, като местни олигарси помагат във финансирането. Япония, Корея, Турция, Германия, Швеция и другите скандинавските страни, дори бившите ни соцроднини Полша и Унгария имат клубове бижута в сравнение с нашата, меко казано, спартанска обстановка.
А кое дете днес ще иска да спортува в мизерия? Риторичен въпрос, простете. И докато държавата в лицето на общините не отговори адекватно за какъв най-успешен български спорт говорим. Кой от изброените козове на конкурентите имаме, че да предявяваме претенции. Един ентусиазъм и инат да не лягаме по гръб ни е останал само и това е.
И единствено за протокола - в Баку 2015 в борбата 21 страни спечелиха медали. И ние просто бяхме сред тях. Ако в битката участвахме с най-доброто, със сигурност щяхме да имаме злато и традиционните 6-8 медала от европейско. Но в Лас Вегас, където първите 6 вземат квоти за олимпиадата, щяхме да сме аут от голямата игра. Сега поне в борбата имаме надежди за визи и респективно 2-3 отличия в Рио.
От другите ни водещи спортове художествената гимнастика и боксът в Баку 2015 станаха жертва на свои грешки и на чужди съдийски игри. Но имат потенциал за по медал в Рио. В стрелбата са непредсказуеми. Новата прима Антоанета Бонева, досегашната кралица Мария Гроздева или някой друг от отбора може както да не уцели мишената, така и да гръмне заека, пардон - медала.
В каяка Мирослав Кирчев е готов за подиума. Трябва само да удари едно гребло на... каръка, който и на азерска земя го преследва адски нахално. Щангите също могат да се отчетат, ако им върнат "шофьорската книжка". А атлетката Габриела Петрова с 3 крачки може да стане сензация на игрите...
Това е положението след Баку 2015. Държим се още над водата. С много късмет догодина може да изплуваме в класацията. А при малшанс ще си останем дънна риба. Но докато общините не направят или поне не подкрепят сериозно и дългосрочно солидни клубове по спортовете, които имат традиция в съответния регион, вместо реален спорт на големите първенства ще играем нещо като "тука има, тука няма".