Боян Радев за старта си като колекционер: Дечко Узунов изкомандва, за седмица имах 15 картини от най-големите художници

Сред картини на един от най-големите български художници, известния колекционер и двукратен олимпийски шампион по борба Боян Радев разказа пред Би Ти Ви за живота си от каруцата, през рудника до тепиха.

Собственик е на солидна колекция произведения на изкуството. Един от големите дарители на музеи и галерии. Световен и олимпийски шампион по борба, Боян Радев не забравя времето, когато бил каруцар.

"О, да, аз обичам още конете, каруците...бих желал така да съм някъде между миналото..14,15-годишен да бях. Учих до второ отделение и след това отидох в ТКЗС да работя. Като малък бях много силен. С каруцата товарехме житото от комбайна чувалите бяха по 70 килограма. Сам го взимах от земята и го товарех", разказва Боян Радев.

В спорта навлязъл, когато работел в мина: "57 ма ли беше...работех на „Република три” - един рудник за въглища...всяка сутрин пеша до рудника, бях общ работник по поддържането на линиите, след това бях прислуга на един багер. Прислугата изпълнява такава функция - стои под багера и един кабел толкова дебел ток, го държи на рамото и багерът да може да работи”.

По това време разбивал въглища с 12-килограмов чук.  Един ден отишъл за вода на чешмата. Там срещнал бившия борец Тодор Иванчев, който го поканил в спортната зала в Перник.

Качил се един камион до Перник, влязъл в залата и започнал да се бори.

Бързо се превърнал в шампион. През 1964 година взима олимпийския медал в Токио, след четири години повтаря успеха си в Мексико.

След като приключва със спорта, работи в системата на МВР. Казва, че когато е сред картини, не може да говори за тази част от биографията си. А началото на колекционерството си Боян Радев описва така:

„Един ми подари картина - Стоян Илиев. Добър художник, ученик на Дечко Узунов. Аз чаках за размяна на жилището ми, той чакаше за ателие. И му викам: „И ти висиш като луканка като мен. Един и същ човек ни лъжеше в общината. Той вика - Аз съм художник, викам: „Айде, подари ми една картина... Не разбирам, каквото ми дадеш..."

Казал на Стоян Илиев, че е "пръв приятел с бай Дечо, ще ходя от него да си взема една картина". Художникът не повярвал: "А, как ще ти даде картина, бай Дечко, няма да ти даде."

„Хубаво, ще пробвам. И така вътрешно ме впрегна страхотно - викам „Как така бай Дечко няма да ми даде картина. Аз у него всеки ден кафето си пия...Запалих колата и право горе, където живее", разказва Боян Радев. "Викам: „Бай Дечко от вчера съм колекционер, имам една картина от Стоян Илиев... Трябва да ме подкрепиш и вика на жена си: „Олге, ела да видиш нашия Боян и той стана колекционер. Ела утре в съюза”.

"Изкомандва Енчо Пиронков, Димитър Кирилов - за една седмица имах 15 картини от най-големите художници. Викам няма да спирам до тук, ще се занимавам с тази работа", допълва Боян Радев.