Ексклузивно в „Труд” – кога ще има България футболен клуб в Македония?

В македонските медии се появи новината, че българска фондация в страната иска да закупи македонски клуб и да участва в местното първенство. Както „Труд” съобщи тази сутрин, един от клубовете може да бъде Вардар Скопие. Дали България ще има свой клуб в Македония и провокация ли е това, както го нарекоха македонските медии, само пред „Труд” говори Виктор Стоянов от „Фондация Македония”:

- Здравейте, в македонските медии се появи любопитна информация, че фондацията има желание да придобие македонски клуб, който да е първият наш от 1944 г., който ще участва в местното първенство. Нека първо уточним, коя е „Фондация Македония”, кой е екипът Ви и кои са главните Ви цели? 
- „Фондация Македония” е създадена през 2021 г. от група българи от България и от чужбина. Няма публични фигури, а български граждани, родолюбци, които желаят да помогнат за сближаването на българите и македонците. Ние имаме доста медийни изяви като организация, много инициативи имаме, които са публични, включително и за медиите в България. Много пъти наши инициативи е имало опит от властта в Скопие да бъдат спирани като инициативата с български книги в Северна Македония, българска телевизия. Имаме 37 инициативи, с които целим да сближим българи и македонци и да подпомогнем българската култура в Северна Македония и въобще – в Западни Балкани. Във фондацията има няколко стотин доброволци от България и света и няколко души ръководство, които преценяме и решаваме кои инициативи са по-приоритетни. Финансираме се само и единствено с лични средства на доброволен принцип. Имаме интерес да закупим македонски футболен клуб, който да бъде открито български клуб. В Северна Македония дори футболът е разделен на етноси и въпреки че всички отбори са членове на футболната федерация на Северна Македония, се делят на етнически принцип и си имат своите привърженици. Забелязали сме, че липсва футбболен отбор, който да представлява българската общност в страната и феновете да се припознават с него, да го подкрепят, да ходят на неговите мачове и затова сега сме в преговори с няколко отбора. Разбира се, че бихме искали на първо място да закупим Вардар Скопие като най-титулуван, най-уважаван и най-подкрепян македонски отбор. Не бих казал, че, ако се стигне до сделка, ние ще търгнем да го ребрандираме, за да го наречем веднага български отбор, напротив, ще търсим разум и с привържениците на отбора, за да може той да остане македонски,но да няма език на омразата или провокации от страна на неговите привърженици към Бълграия, каквито сме виждали назад във времето и то- в близкото минало, за съжаление.
- А ще Ви позволят ли да го направите? Какъв е Вашият определ бюджет за издръжка на клуба и какви играчи могат да участват в отбора – българи, македонци?
- Във футболните отбори могат да играят всякакви играчи по националност. Няма да ги делим. Определено ще проведем разговори с водещи български футболни отбори за обиграване на млади футболисти в Северна Македония. Това ще вдигне и нивото на футбола в Северна Македония. Там клубният футбол е на много ниско ниво и според официалната ранглиста на УЕФА от 55 държави в Европа клубният футбол на Северна Македония е на 51-о, за съжаление. Българкият клубен футбол е по средата, на 27-о. Така че има много какво да даем като клубен футбол от България на Северна Македония. Обиграване на млади футболисти би било добър ход, за да се вдигне нивото и там. В същото време има много подобни договорки в страната с албански отбори, които изпращат свои футболисти да се обиграват. Също – и със сръбски отбори. Ние просто ще приложим тази практика и за български отбори. Така ще вдигнем значителни нивото. Колкото до това дали ще ни позволят – тук бих казал, че е единствено и само воля на ръководството на ФК Вардар дали желае да ни продаде  51% от отбора и така ние да държим контролния пакет. Що се казае до бюджет, който сме подготвили – ако говорим за Вардар, бюджетът ще е над 50 000 евро, ако говорим за отбор от Втора или Трета лига – бюджетът ще е между 15 и 25 000 евро. Това са скромни бюджети, но за Северна Македония са напълно нормално, дори леко високи, бих казал, що се касае за Втора и Трета лига. В сравнение с България са скромни бюджети, но клубният футбол в България е доста по-напред, отколкото в Северна Македония. 
- Тази идея обаче беше определена като провокация от македонските медии. Защо според Вас е това негативно отношение срещу нас, българите там?
- Това е системен начин на функциониране на медиите в Северна Македония, както и на политиците. Повечето ВАши читатели знят, че в Северна Македония има държавна система за създаване на омраза към българите и антибългаризъм. Както много пъти се е случвало, медиите в Северна Македония използват името на „Фондация Македония” за да осъществяват някаква форма на пропаганда, но никога не ни дават право на отговор, никога не ни двата право на мнение. Определили са го като провокация това, че едва ли не искаме да купим отбора Вардар, а това не е виждам защо да е провокация. Той отборът си остава такъв, какъвто е, това, че собствениците ще са българи, не може да се определя толкова като провокация. Бих казал, че за медиите в Северна Македония е провокация, че въобще България съществува и че има българи. Независимо дали говорим за българи в Северна Македония, или за Българи в България. Но те така функционират медиите там – извън правилата на европейското медийно пространство, не предоставят право на отговор, право на мнение за организации, на чийто гръб пишат много често пропагандни материали, които не отговарят на истината. 
- А как въобще се появи идеята за закупуване на македонски клуб?
- Това не е нова идея. Не и само наша идея. Назад във времето имаше и някои публични фигури от България, които искаха да купят македонски клуб, дори самия Вардар, но, за съжаление, в Северна Македония има определени кръгове от хора, които имат инструментите в ръцете, за да спират, каквато и да била форма на сближаване на българи и македонци и на българско влияние в страната. Такае с българския бизнес в Северна Македония, така е и с футболния бизнес, защото футболът, освен спорт, е култура, форма на обществено влияние, но е и бизнес. Като че ли някои кръгове в тяхното общество, които имат възможността да влияят, както казах, предпочитат някои сфери на бизнес и култура да западат, но да няма българско участие, така че аз очаквам сега и нашата инициатива да има различни спънки – административни и други, които да ни спрат да вземем футболен клуб в Северна Македония. Но пак казвам – и да не е Вардар, ние със сигурност до месец, мес и половина ще придобием клуб в страната, който ще си бъде подчертано български като културно влияние и като послание, което отправя към обществото в страната. 
- В сайта Ви пише, че фондацията има над 100 офиса в страната и 5 медии. Коя е стъпката за подобряване на двустранните отношения  между двете страни според Вас – участие на неправителствени организации, двете правителства, интелектуалци, бизнес? 
- Всичко, което изброхте, тъй като в Севрна Македония за антибългарска пропаганда се ползват дори хора на изкуството и културата като актьори, певци, които са публично известни в обществото. Затова стъпките за сближаване на двете държави и двата народа са буквално във всички обществени сфери. Това ще рече бизнес, медии, подкрепа за българската общност в страната, за да участва в управлението й. Разбира се, първа стъпка от това е вписване на българите в Конституцията. Това е посока на работа и на развитие на фондацията от години насам, а както знаем – и национална политика на България, вписано е в преговорната рамка. В Скопие не могат да започнат преговори (за членство в ЕС, бел. Ред.), без да впишат българите в Констиуцията . Да започнем от тук, че правителството в Северна Македония трябва да признае българите, да им даде равни права с другите народи и като следващи стъпки на сближаване вече да се организират съвместни културни мероприятия, построяването на Коридор 8 и свързването на двете държави инфраструктурно, отваряне на четвъртия граничен пункт при община Струмяни от българска страна, сближаване на съвместния културен календар и провеждането на общи исторически чествания. Всичко това са изисквания, дори които ЕС отправи ктм Северна Македония и ги вписа в преговорната рамка. Затова „Фондация Македония” развиваме свои медии там, тъй като медиите имат огромна роля в съвременния живот за хората въобще по света и на отделните общества и буквално могат да сближат хората, могат и да ги скарат и разделят. Затова ние се стремим да създаваме независими и свободни медии там, които да показват винаги и само истината. Така че и медиите са много важен инструмент на сближаване на двата народа. Пълно е с медии, както казах, в Северна Македония, които, освен че упражняват език на омразата към българския народ, етнос и култура, те манипулативно представят събития от днешния ден, които имат за цел да създадат омраза към българите и никога не дават право на отговор. А това е много тъжно и тревожно. 
- Последен въпрос, не се ли страхувате, че може да се  случи нещо лошо с Вас, подобно на това, което сполетя Кристиян Пендиков? Все пак заявявате публично, че сте българи в Македония?
- Ние имаме много активисти в Севрна Македония. Някои от тях се определят за македонци, повечето се определят за българи. Всички те имат проблеми в страната. Трябва да стане ясно за широката българска общественост, че много проблеми, които имат отделните хора с изразено българско самосъзнание в Северна Македония или с желание за приятелство с България, дори и да са с македонско самосъзнание, имат много ежедневни проблеми, които са плод на етническа дискриминация срещу тях, на етническо преследване и дори – нападения. Няма как всички тези инциденти да станат достояние на широката публика в България, но те се случват, така че, разбира се, че има едно притеснение в много от нас, но има и воля и желание за сближаване и за права на българите в Севрна Македония. Комуникираме с ЕК, със Съвета на Европа, с ЕП, с различни институции, включително и Външно министерство на РБългария и търсим начин с демократични съвременни средства да се преборим за права за българите в Северна Македония, за сближаване на българи и македонци и най-вече – за спиране на етническото преследване на българите, етническата сагрегация. Тези злощастни събития с българите там са почти ежедневие и винаги има опсаност затова, когато си декларирал, че си българин, да имаш последици и проблеми, било то етнически нападения, уволнения от работа, което представлява етническо системно преследване, или пък проблеми с институциите, защото си българин.