Американско-руският план за Украйна предизвика шок в Европа поради приликата си с пакта за ненападение от 1939 г. между съветския и германския външни министри.
Европейският съюз (ЕС) не е в състояние да се превърне в геополитически играч, който да се противопостави на Русия, Китай и САЩ, тъй като не разполага с възможността да прояви значителна твърда сила, пише Bloomberg.
Неготовността на ЕС за свят на геополитическа конкуренция няма ясно институционално решение и Европа може да се наложи да направи скок, като провежда твърда външна политика извън ЕС, в рамките на НАТО или чрез специално създадени коалиции.
В края на лятото на 1939 г. съветският и германският външни министри Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп подписаха прословутия пакт за ненападение, който раздели Източна Европа между двете им страни и позволи на Хитлер да нападне Полша само няколко дни по-късно. Шокът на Европа от много по-скорошния план на САЩ и Русия за Украйна произтича – въпреки всички очевидни разлики между двата документа – от едно критично сходство: две големи военни сили отново се сговарят да разделят континента в своя взаимна полза.
Това трябваше да е ясно отдавна.
Но сега, когато европейските лидери най-накрая изглеждат склонни да приемат, че са сами по отношение на Украйна, възниква един също толкова дълбок въпрос: способен ли е Европейският съюз да се превърне в геополитически играч, който може да се противопостави на Русия, Китай и номиналния си съюзник САЩ? Честният отговор е „не“.
За да го направи, ще трябва да прояви значителна твърда сила, което просто не е в ДНК-то на блока. Европейският проект беше създаден, за да гарантира, че неговите членове никога повече няма да воюват един срещу друг, както току-що бяха направили в два катастрофални конфликта и в продължение на векове преди това. Това е задача, с която ЕС се справи толкова добре, че спечели Нобеловата награда за мир през 2012 г. Но когато става въпрос за защита от външни заплахи, пътят към днешния ЕС е осеян с труповете на провалили се общи проекти за сигурност, като се върнем назад до Западноевропейския съюз от 1954 г., ако не и по-рано. Тази задача бързо беше възложена на Организацията на Северноатлантическия договор – т.е. на САЩ – и там остана.
Инструментите, които основателите на ЕС избраха за своя икономически и политически съюз, бяха безкомпромисно юридически и бюрократични, антитеза на това, което е необходимо за прожектиране на сила. Така че, когато Съветът на министрите на тогавашната Европейска икономическа общност се събра в разгара на кубинската ракетна криза през октомври 1962 г., той дори не включи в дневния ред тази непосредствена заплаха от ядрен Армагедон. Вместо това събралите се официални лица се занимаваха с бюджетни въпроси като „изключения от член 17 на Регламент 19 относно вътрешната търговия със зърно“.
Администрацията на Тръмп започва да се занимава с тази заплаха, но Европа не толкова.
Достъпът до руските находища на редки земни елементи е част от привлекателността за САЩ да дадат на Путин това, което иска в Украйна. През октомври американското правителство също купи за 400 милиона долара 15% от акциите на MP Materials Corp., която добива и преработва неодим в Калифорния и Тексас. Въпреки че някои страни от ЕС имат находища на редки земни елементи, които могат да се добиват, те все още нямат мини. Вярно е, че Урсула фон дер Лайен, която започна първия си мандат като председател на Европейската комисия (ЕК) с обещанието да направи блока „геополитически“, инвестира 14,5 милиона евро (16,8 милиона долара) в фабрика за производство на постоянни магнити. Тя взе един от тях на срещата на Г-7 през юни в Канада, за да представи проекта като пример за стратегическа верига за доставки в близост до брега, но никога не спомена отбраната.
Вероятно това се дължи на факта, че канадската компания Neo Performance Materials Inc., която откри фабриката през септември, не произвежда нито един магнит за отбранителната промишленост. Продукцията на завода ще задоволява нарастващото търсене на електрически автомобили и вятърни турбини в Европа.
Марк Чемпиън е колумнист в Bloomberg Opinion, който отразява събитията в Европа, Русия и Близкия изток.