Якобинците са тук!

Комунистите в най-силната левица на света, Демократическата партия на САЩ, вече се наричат DSA (Democratic Socialists of America) и ожесточено мразят Тръмп и Израел

Якобинците на Робеспиер днес са тук и си подадоха ръце с близнаците си - неокомунистите

Публикувам това есе за падането на якобинския водач Робеспиер - на вчерашния ден, но в 1794. Причината: якобинците на Робеспиер днес са тук и си подадоха ръце с близнаците си - неокомунистите.

Пример от преди часове: комунистът-ислямист и кмет на Ню Йорк тържествено обяви точно по болшевишки/якобински списъци с 960 хиляди собственици на имоти в Ню Йорк, които ще трябва да плащат допълнителни данъци, освен ако не докажат, че къщата в която живеят е основният им имот. Става дума за хора над средната класа, които имат и втори дом, и защо не? Става дума за стотици милиони, които комунистът ще одере от лековерните богати левичари, които глупашки гласуваха за него.

Днес аз съм свидетел на зловещия съюз между старите комунисти / Brics, копейките, русофилите, антисемитите/антиционистите, кремълците и пр/ и неокомунистите /джендърите, ислямо-левичарите, зелените, затоплистите, мулти-култи, черните расисти и комунисти и пр/. Веднага ще разпознаете и двата вида по яростната им подкрепа /неокомунистите се прикриват неумело/ за терористичния режим на моллите и яростната им омраза към Тръмп.

Комунистите в най-силната левица на света, Демократическата партия на САЩ, вече се наричат DSA (Democratic Socialists of America) и ожесточено мразят Тръмп и Израел и страстно подкрепят ислямските терористи. DSA, както копейките и ислямските терористи чакат междинните избори в САЩ, та дано хората на Тръмп ги изгубят. Но ще видим.

Краят на Неподкупния 

Някогашният юли на 1794 в Париж, както този юли бил горещ и влажен. Но кой си спомня за онзи древен месец, освен историците? Не съм историк, нито специалист за юли, само го обичам и не искам да свършва. Но някога е имало човек със сила върху другите, който сигурно е искал същото - юли да няма край. Изпратил около 16 хил. души на ешафода, накрая сам стъпил там.

И сигурно е искал юли вечно да продължава.
В днешния жарък юли, но на 28-ми, 10 Термидор, в 1794 Максимилиан Робеспиер най-сетне срещнал Съдбата си. За радост и щастие на враговете му, за нещастие за него.

Малцина са го познавали отблизо. 35-годишният възпитан адвокат от семейство на потомствени юристи, с тежка, каменна семейна къща в Арас, в северна Франция, където бил роден. Малцина са го разбирали - мнозина го мразили, с основание.

Робеспиер живял съвсем нормален живот до 30-тата си година и тогава с гръм дошла тази дата: 14 юли 1789. Сивият адвокат внезапно станал (за себе си) важен, после отишъл в Париж, за да става все по-важен.
Дотолкова, че станал водач на Френската революция, т. е. разполагал с живота и смъртта на всички французи.
Когато оценявам Робеспиер, аз добре помня това.

Робеспиер бил само 15 дни водач на Конвента (4 - 19 юни 1794)!, но всъщност водил Франция около 2 години преди това, и малко повече от месец после.

За това време Робеспиер, водач на якобинците, най-крайно левите революционери, успял да убие около 16 хил. души, които изпратил на ешафода. Още около 10 хил. души загинали в затворите, заради него - Робеспиер.
На 5 февруари 1794 той казал в Конвента: “Терорът е нашето основно оръжие против враговете на Франция”.
Колко познато - болшевиките и местните комунисти убиваха на воля в името на СССР и България.

Техният пример : Робеспиер.

В негова защита - наричали го Неподкупния, за разлика от отвратителните леви и десни революционери, които разбирали идеите си само в злато. Например, Талиен, който бил революционен водач в Бордо и щедро раздавал смъртни присъди, само после да ги отмени срещу пари.

Съмишлениците на Робеспиер били чудовища, като него: Марат, Коло Ербоа, Барер, Дантон, Брисо, Кутон, Сен Жуст, Фукие Тенвил, Мирабо (този умрял рано, но Мария Антоанета платила дълговете му - 209 хил. ливри), Фуше (този оцелял и станал шеф на МВР при Наполеон), Талейран (този оцелял и станал външен министър на Наполеон), Барас, абат Сиейс, и пр.

Но Робеспиер, за разлика от горните никога не си напълнил пазвата. Живял до гилотината в дървена къща, в една стая, без да гуляе и харчи злато.
Затова го нарекли Неподкупния! 

На 28 юли 1794, около 20 часа, Робеспиер бил закаран в каруца на зловещия Гревски площад в Париж, където защитниците на народа режели масово главите на враговете си. (Така се защитава народа, да)

По-рано, шефът на жандармерията ген. Мерда (да, така се казвал - Мерда!!), разбил челюстта на Неподкупния с един изстрел. Робеспиер изревал и извикал на генерала: “Ще те разстрелям, негоднико”
Онзи отвърнал: “Не, аз ще те разстрелям!” 

На ешафода, пред огромна тълпа, според историците около 100 хил. души, палачът внимателно (според други решително) свалил кървавата превръзка на челюстта на Робеспиер. Според очевидците той изстенал яростно от болка.

Падането на Робеспиер е повратен миг в европейската история, не само на френската. Защото това е краят на радикалното якобинско движение, крайно необичайно за онези години. Но само до време - когато кървавите болшевишки водачи взеха властта - винаги в името на Робеспиер.