Европа губи бреговете си: кризата може да струва 800 милиарда евро и да принуди милиони да се преместят

море обща

Четиридесет процента от БВП на Европа се генерират в крайбрежните региони

Почти всеки втори европеец живее близо до крайбрежието, но бъдещето на тези хора остава несигурно. Повишаващото се морско равнище – до голяма степен вследствие на предизвиканото от човека глобално затопляне – застрашава жизненоважна инфраструктура, домове и културно наследство по целия свят, пише Euronews.

В 28 европейски държави икономическите загуби, дължащи се на крайбрежна ерозия, надхвърлят 1 милиард евро годишно. Ако не бъдат предприети ефективни мерки, до края на века тази сума може да нарасне до 800 милиарда евро на година.

Ето защо нов доклад призовава Европа да се подготви за преместване на домове, предприятия и инфраструктура от крайбрежните зони, преди да е станало твърде късно.

В доклад на Съвета на Европа се посочва, че много от европейските крайбрежия трябва спешно да преминат към стратегия за „планирано отстъпление“. Това означава, че новото строителство ще бъде забранено или ограничено, а съществуващите домове, предприятия и активи – включително пътната и железопътната инфраструктура – ​​ще бъдат преместени във вътрешността на страната, на места, които са по-устойчиви на климатичните промени.

Например, според оценки на Франция, около 900 километра от континенталното крайбрежие на страната се отдръпват (ерозират), като са засегнати над 500 общини.

В Кибервил-сюр-Мер (Quiberville-sur-Mer), в региона Нормандия, инвестиция от 9 милиона евро позволи преместването на обществен къмпинг по-навътре в сушата. Впоследствие приходите на общината са нараснали с 25 процента.

Преместването на един къмпинг е много по-лесна задача

от преместването на цели жилищни селища или обекти на културното наследство. Въпреки това, преместването на крайбрежните общности може да се окаже единственият изход, ако другите възможни решения се окажат неуспешни. Във Венеция например експертите прогнозират, че при повишаване на морското равнище с повече от 0,5 метра – което може да се случи до 2100 г., дори ако емисиите се поддържат на ниски нива – може да се наложи изграждането на инженерни съоръжения, наречени диги. Това би струвало до 4,5 милиарда евро, но няма да бъде трайно решение.

Затварянето на лагуната чрез масивно защитно съоръжение (широк укрепен насип) също би могло да бъде приложимо при повишаване на морското равнище с над 0,5 метра и би могло да предпази града от покачване на нивото на морето с до 10 метра. Първоначалните разходи за това обаче биха могли да надхвърлят 30 милиарда евро.

При повишаване на морското равнище с повече от 4,5 метра – което се очаква да настъпи след 2300 г. – може да се наложи преместване на града, неговите жители и исторически забележителности, като разходите за това биха могли да достигнат 100 милиарда евро.

Повече от една четвърт от крайбрежието на Европа е подложено на ерозия.

В доклада, озаглавен „Как да се справим с крайбрежната ерозия?“, се отправя и призив към властите да актуализират картите на риска, да въведат и периодично да преразглеждат зоните, в които е забранено строителството, както и буферните зони. Също така се препоръчва изготвянето на планове за адаптация, които оценяват правните, социалните и финансовите последици от различните възможни решения.

Това планиране трябва да се извършва в сътрудничество с най-пряко засегнатите страни. В доклада се посочва, че прозрачните консултации, информирането на обществеността и трайната политическа подкрепа са от съществено значение, наред с мерките за защита на поминъка, крайбрежното наследство и уязвимите общности.

Четиридесет процента от БВП на Европа се генерират в крайбрежните региони, а 80 процента от ниско разположените крайбрежни зони са изложени на риск от бъдеща ерозия. Следователно по-доброто планиране и преместването на инфраструктура или население още сега биха спестили значителни средства в бъдеще.

„Европейските крайбрежия са сред най-ценните ни активи“, казва гръцкият политик и съавтор на доклада Фанис Спанос. „Те са дом на мащабна инфраструктура, поддържат жизненоважна икономическа дейност и са центрове на културно и природно наследство.“

Спанос добавя, че повече от една четвърт от крайбрежието на Европа е подложено на ерозия, а продължаващото обитаване на „зони с висок риск“ застрашава поминъка на хората. Антъни Бюканън, съавтор на доклада, посочва, че защитата на европейските брегове чрез традиционни методи, като изграждането на морски стени, става все по-малко устойчива поради драстичното покачване на морското равнище.