Къде в Европа хората отделят над 40% от доходите си за жилище?

Гърция отново оглавява списъка

Според данни на Евростат, цените на жилищата в ЕС са се повишили средно с 69% в периода между 2015 г. и второто тримесечие на 2026 г. В някои държави членки цените са се увеличили повече от два пъти. Наемите и разходите за енергия също продължават да растат, пише Euronews.

„Европа е изправена пред криза, породена от растящите цени на жилищата и увеличаващите се разходи за обитаване“, заявиха от Европейския съвет.

Жилищната криза оказва особено силен натиск върху хората, които харчат повече от 40% от разполагаемия си доход за жилище. Евростат определя това като „процент на прекомерна тежест на разходите за жилище“. В ЕС през 2025 г. този показател е бил средно 7,7%.

„Основните фактори за прекомерната тежест на разходите за жилище са растящите разходи за обитаване (независимо дали става въпрос за наеми или цени на жилищата, които рязко се покачват в много градове) на фона на скромния ръст на доходите – особено при групите с по-ниски доходи“, обясни пред Euronews Business д-р Хана Видмер от ETH Цюрих.

Какво представляват разходите за жилище?

Според Евростат, разходите за жилище са месечните плащания, които домакинствата правят за своя дом. Те включват наем или лихви по ипотечен кредит, комунални услуги (вода, електроенергия, газ и отопление), както и редовни плащания като застраховки, поддръжка, ремонти и данъци. Под „разполагаем доход“ се разбира общият доход на едно домакинство след плащане на данъци и социални осигуровки. В него се включват и социални плащания, като например пенсиите.

Гърция е страната с най-висок дял на населението, изпитващо прекомерна тежест от разходите за жилище, сред държавите, за които има налични данни. Това включва 27-те държави членки на ЕС, две държави от ЕАСТ и пет държави – кандидатки за членство в ЕС. През 2025 г. 26,4% от хората в Гърция са живели в домакинства, които харчат повече от 40% от разполагаемия си доход за жилище. Това е повече от три пъти над средния показател за ЕС, който е 7,7%. Следва Дания – сред държавите от ЕС тя е с 14,7%. Германия (11,2%) и Швеция (10,8%) също са значително над средното ниво за ЕС. Делът на хората, за които разходите за жилище представляват прекомерна тежест, е над средния за ЕС също в Естония (8,8%), Чехия (8,2%) и Люксембург (8,1%).

Извън ЕС този показател е висок в Швейцария (15,3%) и Норвегия (13,5%). Три държави кандидатки за членство в ЕС също са над средното ниво за съюза: Турция (10%), Черна гора (8,7%) и Сърбия (7,9%).

„Предвид много различните контексти – не на последно място по отношение на икономиката и системите за социална защита – причините за нивото на прекомерна тежест на разходите за жилище в Гърция, Швейцария и Дания не са едни и същи. А и последствията също се различават“, заяви пред Euronews Business Рике Сковгард Нилсен, старши изследовател в университета в Олборг.

Тя допълни, че сумата, която остава на хората след плащане на наем, варира значително между тези три държави, както и разходите за живот. В резултат на това въздействието върху домакинствата също е различно.

Кипър е с най-нисък показател. Едва 2,4% от хората харчат повече от 40% от разполагаемия си доход за жилище. Хърватия (3,2%), Словения (3,5%) и Словакия (3,5%) също отчитат ниски стойности.

Д-р Мариета Хафнер от Техническия университет в Делфт отбелязва, че когато разходите за жилище – като цени на имотите, наеми, цени на енергията, лихвени проценти и инфлация – нарастват по-бързо от доходите, делът на жилищните разходи в общия доход се увеличава. В крайна сметка нараства и делът на хората, които плащат повече от 40% от доходите си за жилище.

„Вероятно нарастващите разходи за енергия ще бъдат основен фактор за повишаването на разходите за жилище през следващата година“, каза тя.

Сред най-големите икономики в ЕС, Испания (7,2%), Франция (6,4%) и Италия (5,0%) са под средното ниво за съюза, докато Германия (11,2%) заема пето място в общата класация.

Защо тежестта варира в отделните държави?

„Вероятно става въпрос за взаимодействие между формите на собственост и ползване на жилищата (като наемателите на частния пазар обикновено носят най-голяма тежест), системите за социална защита и общата икономическа ситуация – именно това обяснява по-високия или по-ниския дял на хората, за които разходите за жилище са прекомерна тежест“, посочва Видмер.

Тя обаче предупреди, че сравняването на държави е сложен процес. Прекомерната тежест на разходите за жилище може да означава нещо съвсем различно в Швейцария в сравнение с Гърция – в зависимост от системите за социална защита и качеството на жилищния фонд.

Над 34 милиона души в ЕС са засегнати

Конкретните цифри дават по-ясна представа. Повече от 34 милиона души в ЕС живеят в домакинства, които харчат над 40% от разполагаемия си доход за жилище. Германия е на първо място по брой хора, засегнати от прекомерни разходи за жилище – 9,4 милиона. Следва Турция с 8,6 милиона, а след нея се нареждат Франция (4,4 милиона), Испания (3,5 милиона) и Италия (2,9 милиона). Въпреки сравнително малкото си население в сравнение с тези държави, Гърция заема шесто място – 2,7 милиона души там живеят в домакинства, засегнати от прекомерни разходи за жилище.

Хората с ниски доходи са засегнати по-тежко. В ЕС този дял достига 29,1% сред хората, изложени на риск от бедност. Тази група включва лица с еквивалентен разполагаем доход под прага на бедност, който е определен на 60% от националния медианен еквивалентен разполагаем доход.

През 2025 г. медианният еквивалентен разполагаем доход в ЕС възлиза на 22 939 евро годишно, или 1911 евро месечно. Гърция отново оглавява списъка. През 2025 г. 82,6% от хората, изложени на риск от бедност в Гърция, са живеели в домакинства, които са харчили повече от 40% от разполагаемия си доход за жилищни разходи. Това означава, че над четирима от всеки петима са били засегнати. Следват Дания (59,8%) и Швейцария (56,1%), а делът е над 40% също в Швеция (46,8%), Норвегия (43,8%) и Чехия (43,4%).

Германия (35,0%) е над средното за ЕС равнище от 29,1%, докато Испания (28,3%), Франция (25,4%) и Италия (21,7%) са под него. Кипър отчита най-нисък дял – 7,6%, следван от Албания (8,2%), Хърватия (14,9%) и Словакия (15,4%).