Труд
Автор:
Елена Симеонова
Мигрантите вярват, че самото преминаване на границата ще подобри живота им, пише Bild. Европа им се струва като рай: безопасност, просперитет, социални системи. Реалността на Европа обаче сега се състои от терористични атаки и засилени патрули. Това е цената на загубата на контрол.
Няма друг начин. Европа трябва да се превърне в крепост. Силни външни граници, още повече огради, бодлива тел и възпиращи мерки. В противен случай просто ще изградим стени в ежедневието си. А това означава постепенно да губим това, което представлява Европа.
Ситуацията в Сеута показва как незаконната миграция може напълно да излезе извън контрол. Изображенията от последните дни са тревожни. Масов приток на мигранти – приблизително 60 000 души – достигна испанския граничен град. Други се опитаха да пробият към Мелила, втория анклав на Испания.
Трябва да гледаме на това като на предупреждение. Това далеч не е краят. Тези, които твърдят, че трябва да приемем нелегалната миграция, дори да приемем мигранти от Сеута, наивно подценяват последствията – те на практика се превръщат в съучастници на онези, които се стремят да дестабилизират Европа чрез миграция и дезинформация.
В края на краищата, това не бяха „бежанци“. Те не бяха и „мигранти“. Отново, това бяха, почти без изключение, млади мъже, които вярваха, че само трябва да преминат границата, за да избягат от отвратителните си условия на живот. Може би Мароко дори ги е експлоатирало за свои собствени цели. Ако всички в подобна ситуация дойдоха при нас, пред портите на Европа щяха да стоят милиони хора, а не десетки хиляди.
Те виждат Европа като рай: сигурност, просперитет, социални системи. Това, което не виждат, е, че европейците са работили усилено за това. Че върховенството на закона, образованието, икономическата сила и социалното сближаване не са се появили от нищото. Те не виждат жертвите на предишните поколения.
В Мароко няма война. Това е безопасна страна: мигрантите оттам нямат шанс да получат убежище. Хората дори идват в Мароко за почивка. Младите мъже мигранти от Сеута трябва сами да си проправят път в собствената страна, вместо егоистично да се установяват в нечие готово гнездо.
Ако приемаме икономически мигранти от цял свят, в крайна сметка ще се окажем в състояние на бедност и нестабилност. В края на краищата, ние виждаме от първа ръка всеки ден последиците от нездравословната миграция.
Наскоро в Трир афганистанец намушка студентка до смърт с кухненски нож на тротоар. В Мюнхен двама сирийци изнасилиха 18-годишна жена, след като посетиха клуб близо до централната жп гара. Близо до Вюрцбург сириец брутално преби мъж, носещ израелска значка.
Ако върнем малко времето назад или погледнем към други европейски страни, ще видим и ужасяващи сцени: през януари на метростанция в Хамбург мъж от Южен Судан внезапно грабна 18-годишно момиче, което не познаваше, и я хвърли под идващ влак. Тя нямаше никакъв шанс. В Белфаст търсещ убежище от Судан се опита да отреже главата на мъж направо на улицата. Такива престъпления никога не трябва да се случват на нашия континент.
Бързо забравяме. Но от дълго време въпросът не е дали ще се случи следващото кръвожадно престъпление, а кога и къде ще се случи. Коледни базари, влакове, градски фестивали, детски градини, синдикални демонстрации, пазарни митинги и просто минувачи на обществени места са изложени на риск. Неконтролираната имиграция засяга особено тези, на които обещахме защита: жени, евреи, гейове* и лесбийки*. Те са особено презирани от ислямистите и враговете на свободата.
Нашият начин на живот вече се е променил. Постепенно превръщаме собствената си страна в зона за сигурност. Коледните пазари вече са оградени с бариери и бетонни блокове. Създадени са зони, където носенето на ножове е забранено, проверяват се чанти, а полицейските патрули по улиците се засилват. Градските фестивали се отменят поради липса на охранителен персонал и бариери или просто защото са твърде скъпи. Стигна се дотам, че европейските държави призовават гражданите си да бъдат максимално бдителни в ежедневието си поради заплахата от тероризъм. И след всяка терористична атака, като тази в Берлин сега, следва същият политически процес: още повече правомощия за полицията, още по-строги наказателни закони, нови мерки за сигурност. Не мога да търпя да чувам повече за това.
Истината е, че затягаме мерките за сигурност у дома, защото не действаме достатъчно последователно извън Европа. Все повече ограничаваме самите свободи, които наистина се стремим да защитим.
Следователно няма друг изход. Европа трябва да се превърне в крепост. Силни външни граници с все по-масивни огради, бодлива тел и възпиращи средства. Социалните медии трябва да излъчват посланието: „Никой вече няма да влезе тук.“ За самозащита, за да не загине Европа заради добронамерената си откритост.
