Европейската икономика под заплаха: Екстремните горещини удрят като COVID-19

Температурите се превръщат в решаващ фактор на фона на най-горещия юни през последните години, което представлява риск за европейската икономика

Икономическите експерти очакват най-големите инфлационни ефекти от екстремните горещини да се усетят в селското стопанство и цените на храните, тъй като сушата намалява добива на културите.

Температурите над 30 градуса по Целзий могат потенциално да причинят икономически щети в размер на 240 милиарда долара във Франция, 147 милиарда долара в Италия и 120 милиарда долара в Испания, като намалят производителността и повишат разходите за енергия, но се очаква Германия по-специално да плати тежката цена.

Екстремната гореща вълна в Европа оказва влияние върху икономическата активност на целия континент, особено в Германия, най-голямата икономика в блока.

Икономисти и международни организации предупреждават, че горещите вълни, които стават все по-чести поради изменението на климата, вече не се разглеждат като временни явления, а като структурни макроикономически рискове, които заплашват инвестициите и производството.

Рекордно високите температури през юни на континента доведоха до най-горещия юни във Франция, Великобритания, Швейцария и Германия за последните години. Жегата във Франция съживи спомените за горещата вълна през лятото на 2003 г., която се смята, че е причинила около 70 000 смъртни случая.

Болници в няколко европейски страни съобщиха за критични условия поради неизправности в охладителните системи и ИТ инфраструктурата, докато Франция временно спря два ядрени реактора.

Карстен Бжески, ръководител на макроизследванията и главен икономист за Германия в ING, заяви в статия в понеделник в ING Think, че рекордните горещи вълни на континента са се развили от изолирани метеорологични събития до макроикономическа променлива, разтърсвайки икономиката на блока по начин, напомнящ за ограниченията, наложени заради COVID-19.

Бжески заяви, че празните улици, затворените училища, нарушените железопътни услуги и спирането на ядрените реактори във Франция поради недостиг на охлаждаща вода оставят трайни следи върху човешкото здраве и върху европейската икономика.

"Оказва се, че термометрите са се превърнали във водещ индикатор за икономически растеж. Топлинните вълни представляват нов риск за европейския растеж", каза той.

Бжески напомни, че рисковете, свързани с топлината, някога са били разглеждани като проблем на Южна Европа, но данните сега показват, че Германия ще се нареди на трето място на континента по кумулативни икономически загуби, свързани с топлината, до 2030 г.

"Не защото германските лета ще съперничат на тези в Севиля, а защото инфраструктурата, жилищният фонд и трудоемките сектори като строителството и логистиката са построени за по-хладен климат и не са го настигнали", каза той.

Бжески цитира доклад на Climate Analytics от януари 2026 г., поръчан от Световната банка, който установява, че в Германия липсват всеобхватни мерки за управление на топлинния стрес и казва, че "планирането на адаптацията изостава значително от науката“. Той добави, че бизнес проучванията на Европейската комисия все по-често посочват времето като ограничаващ фактор за производството. "Всъщност това показва, че през последните няколко лета Испания и Германия са преживели най-разрушителните последици от летните горещи вълни", добави той, цитиран от Anadolu Agency.

Бжески каза, че по-ниските цени на енергията може да осигурят известно облекчение за домакинствата и фирмите, но екстремните горещини все още са основна пречка за растежа, тъй като на хоризонта са потенциални прекъсвания на доставките на фона на падащите нива на водата, инфраструктурни проблеми, засягащи железопътния и автомобилния транспорт, и загуби в производителността на труда.

"Проучване от 2021 г. на най-тежките горещи години в Европа (2003, 2010, 2015 и 2018 г.) определи загубите на БВП (брутен вътрешен продукт) в целия континент само от намалената производителност на труда на 0,3-0,5% (производство, а не растеж на БВП), надхвърляйки 1% в най-изложените на въздействието региони", посочи той.

"Други проучвания добавят разходите за охлаждане и следователно изчисляват още по-голямо въздействие върху растежа. Добавете нарастващите разходи за здравеопазване, спешните ремонти на инфраструктурата и въздействието на горещите вълни и сушата върху водните пътища, транспорта или селското стопанство и отрицателното въздействие върху икономиката нараства още повече“, добави той.

Икономическите експерти очакват най-големите инфлационни ефекти от екстремните горещини да се усетят в селското стопанство и цените на храните, тъй като сушата намалява добивите на културите.

"Преди това ЕЦБ (Европейската централна банка) също изчисли, че горещите вълни и сушата биха могли да повишат инфлацията на храните с около 0,4-0,9 процентни пункта, като този ефект потенциално може да се удвои през следващите 30 години", отбеляза той.

Бжески заяви, че екстремните горещини представляват структурен икономически риск в Европа и добави, че Германия е изправена пред риск от кумулативна загуба на БВП от 131 милиарда долара през 2026-2030 г., според анализ на Allianz Trade от 28 май.

Температурите над 30 градуса по Целзий могат потенциално да причинят икономически щети в размер на 240 милиарда долара във Франция, 147 милиарда долара в Италия и 120 милиарда долара в Испания, като намалят производителността и повишат разходите за енергия, но се очаква Германия по-специално да плати тежката цена.

Официалните данни показват, че горещите вълни, които се считаха за временен и финансово възстановим разходен фактор в Европа, причиняват трайни щети на икономиката на континента, като екстремните горещини пряко влияят върху БВП и подхранват инфлационния натиск чрез нарушаване на веригите за доставки.

"Миналата година съвместен доклад на Университета в Манхайм и ЕЦБ също посочи цифри за икономическите щети, анализирайки горещите вълни, сушите и наводненията от лятото на 2025 г." каза Бжески. "Според доклада европейската икономика е загубила около 0,3% от продукцията си — тези щети биха могли да нараснат до кумулативни 0,8% до 2029 г., като се вземат предвид последиците от загубената производителност, прекъсването на веригата за доставки и намалените приходи от туризъм", обясни той.

Бжески добави, че доклад на Световната банка призовава за спешни мерки за справяне с рисковете от спад в производителността на работниците и повредена инфраструктура, като съветва правителствата да въведат данъчни стимули, за да наложат и подкрепят инвестициите на частния сектор в изолация, засенчване и охладителни системи.