Труд
Автор:
Труд онлайн
Изкуственият интелект ще лети, хората ще решават дали да атакува
НАТО планира да укрепи източния си фланг, с мрежа от хиляди дронове, сензори и сателити, свързани чрез изкуствен интелект, предназначена да засече и помогне за отблъскване на потенциална руска атака.
Алиансът проучва тази възможност като част от Инициативата за възпиране на източния фланг (EFDI). Мрежата ще наблюдава заплахите по границите на НАТО с Русия и Беларус - от Северна Финландия до Черно море, съобщава Politico.
Системата е проектирана да открива нарушения на границите на страните от Алианса и да служи като първа линия на защита. Данните ще бъдат комбинирани от различните източници за наблюдение. Например, ако дрон засече враг, изкуственият интелект ще може да сравнява информацията със сателитни изображения, данни от сензори и радарни данни и да я предава на командването. След това то ще може да избира силите, които да реагират.
Концепция се нарича kill web („убийствена мрежа“). Тя предвижда предаване на данни директно на операторите, а не конвенционалното дълго двупосочно пътуване между фронтовата линия и командването, характерно за много армии днес. „Преди информацията пътуваше през множество посредници. Днес тя може да отиде директно от сензора до средството на въздействие“, каза капитан Ронан Сефтън от американската армия.
Майор Бен Шиф от американската армия, офицер по софтуерни операции, заяви пред Bild че както Украйна, така и Русия все още разчитат предимно на пилоти за контрол на дронове. По думите му, „най-скучната част от летенето“ - дроновете, които се мотаят над бойното поле в търсене на цели - трябва да бъде автоматизирана.
Когато обаче дойде моментът на решението какво трябва да атакува дронът, ще се намесват хората.
„Хората ще решават какво да прави дронът, но не е задължително да предприемат действия по управлението му, защото нямаме милион пилоти. Не можем да управляваме милион дронове едновременно“, каза Шиф в щаба на американската армия за Европа и Африка във Висбаден, Германия.
Платформата се създава именно във Висбаден с участието на военнослужещи от САЩ, Канада, Литва, Полша, Германия и други страни, допълва Bild. Тя е предназначена да свърже командните системи на съюзниците и да улесни обмена на данни.
Според майорът от американската армия Брайън Хобак, благодарение на нея, ако Русия атакува страна от НАТО, информация за атаката ще бъде предадена на Висбаден и ответни действия могат да бъдат предприети в рамките на пет минути.
Уроци от Украйна
„Най-важният урок от Украйна не е, че украинците имат най-добрите дронове. Ключовото е, че техните дронове общуват помежду си“, казва Капитан Ронан Сефтън, специалист по безпилотни системи в американската армия, и допълва"
„Ние не копираме от украинците. Учим се от тях.“
Друг урок от войната в Украйна: никоя технология не гарантира трайно превъзходство. Веднага щом нов дрон или система се появи на бойното поле се появяват контрамерки. „Трябва да се адаптираме по-бързо от нашия противник“, казва Шиф.
Ето защо НАТО изгражда системи, които могат постоянно да се променят. За майор Андрю Пингри, бивш офицер от САЩ, това е същността на новата стратегия. „Армиите на бъдещето няма да бъдат по-големи. Но трябва да бъдат по-смъртоносни. И трябва да се учат по-бързо от враговете си“, казва той.
Според експерти от Алианса, това ще определи кой ще спечели войната - или дали тя изобщо ще започне.
