„Евровизия“ иска капацитет, не фасони

Те знаят, че международното внимание е ресурс, който не се получава всеки ден и който трябва да бъде превърнат в траен капитал 

И тук въпросът изобщо не е само за няколко телевизионни вечери, една сцена и тълпи от почитатели на конкурса

София при Васил Терзиев не е Бургас. И в случая това не е добра атестация. Защото домакинството на „Евровизия“ е огромен шанс за България, за българските творци, за бизнеса, за обществото, но особено много – за града-домакин. 

И тук въпросът изобщо не е само за няколко телевизионни вечери, една сцена и тълпи от почитатели на конкурса. Подобно домакинство е витрина. То е възможност един град да разкаже история за себе си пред милиони хора – как изглежда, как живее, какво предлага, как посреща, как организира, какво самочувствие има. 
Големите градове разбират това. Те знаят, че международното внимание е ресурс, който не се получава всеки ден и който трябва да бъде превърнат в траен капитал – туристически, културен, икономически и репутационен. За подобни възможности се работи с години. 

Васил Терзиев пропиля шанса на София, защото, за разлика от Бургас, не предлага качество на местното управление, модерна визия, капацитет и оправдано самочувствие. Откакто кмет на София стана Васил Терзиев, градът, който и без това продължава да носи тежките белези на ориенталщината и мърлящината на социализма, затъва. Номерът с „наследството“ не минава, защото положението се влошава с всеки изминал ден. Столицата става все по-неугледна: прашасала, буренясала, осеяна с боклуци, обезобразена с проказата на отвратителни драсканици (графити), които винаги и навсякъде по света са онзи „счупен прозорец“, след който бавно, но неумолимо се появяват струпеите на упадъка, гнилостта, несигурността, насилието. 

София все повече прилича на провинциален град в Конго. Което и Конго да си изберете. Не е нужно да ходите из някои неособено престижни крайни квартали – вижте идеалния център. На гърба на Министерския съвет, около Централната баня, е като заден двор на изоставен завод. Клатушкат се ръждясали тараби, гонят се найлонови пликчета, носят се тягостни миризми. За „разкош" из околните улици лагеруват наркомани и клошари. Римските руини са сметище. И това е на метри от институциите, които би трябвало да олицетворяват държавата. В самото сърце на столицата. На място, през което минават туристи и чужденци и което неизбежно създава първото впечатление за София. 

Може да се харчат милиони за рекламни кампании, клипове и туристически слогани, но градът в крайна сметка се рекламира сам – с улиците си, с чистотата си, с фасадите си, с обществените пространства и с усещането дали някой изобщо се грижи за тях. Идете в „Лозенец“, в „Изток“, които някои „столичани в повече“ смятат за особено „престижни“ – кофите преливат от боклук, неокастрени шубраци и прорасли дървета блокират тротоари, изоглавени калдаръми трошат коли.  

София просто няма какво да предложи, защото е лишена от въображение и предприемчивост. А това е далеч по-сериозен проблем от една несъбрана кофа за боклук или един неподрязан храст. Боклукът може да бъде извозен. Дупката може да бъде запълнена. Дървото може да бъде окастрено. Но липсата на идея за града не се поправя с аварийна бригада. За нея е нужна управленска култура и способност да представиш София не просто като територия, която администрираш, а като европейска столица, която се конкурира за хора, инвестиции, туристи, културни събития и международно внимание. 

Помните ли онзи пластмасов кич от „Али Експрес“, който настоящият кмет инсталира за една Нова година: златиста арка на площада пред патриаршеската катедрала? Един град не става модерен, защото някой е научил актуалния речник на градския активизъм. Не става европейски с няколко „арт“ инициативи. Модерният град се познава по това дали работи. Дали е чист и подреден. Дали инфраструктурата му функционира ефективно. Дали може да организира голямо международно събитие. Дали администрацията му умее да превърне една възможност в резултат. 

Някой може ли да посочи с пръст нещо конкретно и значимо, изградено от начало до край, от замисъла до рязането на лентата, от Васил Терзиев, Борис Бонев и останалите неособено сладкодумни гости на общинската трапеза? Всякакви неща могат да се говорят за предходните кметове, но те изградиха метро и осигуриха днешното му разширение. И много други неща. Какво изгради Васил Терзиев? О, щях да забравя – махна окачените тавани в два стари подлеза и ги боядиса в черно. И съсипаха най-хубавия софйски булевард - „Патриарха". Какъв мащаб, какво постижение! 

Тъкмо мащабът е онова, което липсва на управлението на София. Защото е град с население, бюджет, икономика и човешки потенциал, които предполагат големи амбиции и реални резултати. София би трябвало да се сравнява не със собственото си вчера, а с европейски столици, които непрекъснато се състезават за инвестиции, туристи, международни компании, културни прояви и качество на живот. При подобна конкуренция посредствеността не е просто досадна - тя струва пари, възможности, престиж. 

Смятате ли, че всичко това не се вижда отвън? За европейското жури е било повече от достатъчно да проведе разговор с действащия софийски кмет и неговия екип, за да установи трагичното дилетантство на хора, които не разбират нито от управление, нито от обществени процеси, нито от мащабни проекти. 

Да, София при Васил Терзиев не е Бургас. Защото Бургас при управлението на Димитър Николов се раздели рязко с упадъка, наслоен навремето от Йоан Костадинов. С днешната кметска управа градът започна да се модернизира и определено има с какво да се гордее. Има и най-важното – компетентен управленски екип с организационен капацитет и модерна визия. Точно това е от значение при големите възможности и посрещането на глобални събития: не населението по адресна регистрация, а активната местна власт, която може да ги обезпечи, да убеди партньорите, че знае какво прави, и след това да използва световното внимание, така че градът да стане по-разпознаваем и по-привлекателен. 

София има повече хора, повече пари, повече институции, повече университети, повече бизнес, повече медии и несравнимо по-голяма национална тежест от Бургас. Проблемът е в липсата управленски капацитет. И затова загубата на една възможност, като „Евровизия“, не бива да бъде отмината като дребна новина от културната хроника. Тя е симптом. Защото градовете, както и държавите, не западат непременно заради един грандиозен провал, а заради поредица от пропуснати възможности, заради примиряване с грозното и снижаване на критериите, докато накрая посредствеността започне да изглежда естественото състояние на нещата. Местната власт днес прави София да изглежда посредствено и провинциално.

Затова новината, че „Евровизия“ ще се проведе догодина в Бургас, а не в София, е отлична. И в това няма никакви заговори и политически отмъщения. Там поне имат местна власт с доказан капацитет и потенциал да се справят на необходимото ниво и да не излагат България. А софийските управници и техните симпатизанти ще могат да продължат с обичайното си занятие: да си разменят мемета във Фейсбук.