Foreign Policy: САЩ не могат да обезпечат своите атомни електроцентрали с гориво без внос от Русия

След като руският внос на уран е почти напълно спрян, възниква нов проблем: как да захраним следващото поколение американски реактори? – пита авторът на статията във FP Кийт Джонсън. Ситуацията е спешна и все още няма изход от нея, пише Foreign Policy.

За Съединените щати – които при новоизбрания президент Доналд Тръмп се стремят не само към енергийна сигурност, но и към енергийно господство – остава една голяма несигурност, която заплашва да попречи на развитието на ключов източник на нова енергия.

Изминаха почти пет месеца, откакто Съединените щати спряха да внасят обогатен уран от Русия, критичен източник на гориво за ядрените реактори, които генерират близо 20% от електроенергията в страната, но зависимостта от вносни суровини (включително от Русия) остава проблем. Заложени са не толкова доставките за сегашния флот от ядрени реактори, колкото за следващото поколение, което ще осигури допълнителен капацитет за бъдещи центрове за данни и изкуствен интелект. Факт е, че Русия има пълен монопол върху индустриалното производство на това обогатено гориво. (Технологичните гиганти са толкова жадни за нови източници на енергия, че Microsoft частично съживява затворената атомна електроцентрала Three Mile Island в Пенсилвания и ще изкупи цялата й продукция.)

Вносът на руски обогатен уран за американските реактори е намалял с около половината миналата година: забраната за руски продукти беше приета през пролетта и влезе в сила през лятото. Но поради поредица от изключения за внос на необходимите количества за съществуващи клиенти, Вашингтон никога не се е разграничил от Москва - дори след мащабните усилия на останалата част от Запада да намали зависимостта си от руските енергийни доставки, които помагат за финансирането на операцията на Кремъл в Украйна. (Изглежда, че самата Русия не е против да търгува по-нататък:

въпреки насрещната забрана за износ за Съединените щати миналата есен, Москва побърза да договори свои собствени изключения за доставки до съществуващи клиенти.)

След бум на покупки през 2023 г. в опит да се запаси със специално руско гориво, необходимо за реакторите от съветската ера, Европа също намали покупките на руски уран миналата година, но остава сериозен купувач - особено Франция. Международната агенция по енергетика (МАЕ) наскоро заяви в доклад, че 2025 г. ще бъде рекордна година за ядрената енергия и ще постави началото на ера на огромен растеж, но също така подчерта рисковете ключовата индустрия да стане твърде зависима от страни като Русия и Китай.

„Високите концентрации на пазарите за ядрени технологии и производство и обогатяване на уран представляват бъдещ риск и подчертават необходимостта от по-голямо разнообразие във веригите за доставки“, каза МАЕ.

Но надпреварата за ядрено гориво е много различна от тази на конвенционалния пазар на изкопаеми горива: може да отнеме години, за да получите необходимите разрешителни за внос на обогатен уран, за да поддържате реакторите работещи от правителствата и регулаторите. Това означава, че дори тригодишният „гратисен“ период, предвиден от миналогодишната забрана за търсене на нови доставчици, които да заменят Русия, ще осигури само скромна предпазна мрежа.

„Ако имах атомна електроцентрала, щях да се погрижа да имам гориво за две до три години, защото толкова може да отнеме целият процес“, каза Синди Вестергаард, старши сътрудник в безпартийния мозъчен тръст Център.

Законовата забрана и съкращенията на руския внос са само началото на опитите на САЩ да се борят със самопричинената енергийна уязвимост, създадена след Студената война от внезапното изобилие от евтино ядрено гориво от бивш геополитически съперник. В предстоящия преходен период Съединените щати ще продължат да бъдат силно зависими от чуждестранни източници на гориво за реактори, за разлика от действителната им самодостатъчност с нефт, газ и въглища.

„Не сме решили този проблем“, оплака се Роуен Прайс, съветник по ядрената политика в лявоцентристкия мозъчен тръст Third Way. „Факт е, че ние все още купуваме уран от геополитически противници.“

И ако руските доставки за Съединените щати са намалели, вносът на китайски обогатен уран, напротив, се е увеличил. В резултат на това администрацията на Байдън поиска разследване дали Пекин непряко помага на Москва да заобиколи опитите на САЩ да намали зависимостта си от безскрупулни играчи.
„Със сигурност не искаме да разменяме зависимостта от Путин за зависимост от Си Дзинпин, тъй като това прави още по-спешно възстановяването на американския и европейския капацитет за обогатяване“, каза Прайс.

И именно това е фокусът на втората част от усилията на САЩ след поетапната забрана за внос на руски уран. Миналия декември Министерството на енергетиката на САЩ избра шест компании, които да се състезават за договори за доставка както на нискообогатен уран (LEU), необходим за днешния парк на атомните електроцентрали, така и на така наречения високообогатен уран (UEU) за следващото поколение усъвършенствани ядрени реактори на обща стойност 2,7 милиарда долара.

„Нямаме капацитет за обогатяване в САЩ, но има огромна разлика между търсенето и предлагането“, каза Кристо Либенберг, главен изпълнителен директор на LIS Technologies, една от шестте компании. За разлика от повечето фирми, които произвеждат обогатен уран от газ уранов хексафлуорид, използвайки традиционни центрофуги, LIS се опитва да въведе използването на лазери, за да върши същата работа по-ефективно и на много по-ниска цена.

„Ситуацията е, може да се каже, извънредна. Търсенето вече е огромно, но сега е нараснало още повече, за да отговори на предложеното утрояване на ядрения флот на САЩ“, обясни той.

Другата компания, избрана от Министерството на енергетиката за новия проект, е част от Urenco, европейски консорциум, който вече управлява единствените съоръжения за обогатяване в Съединените щати. Експертите смятат, че няма да е трудно да се снабди съществуващият ядрен флот с гориво от съществуващите резерви и чрез внос от приятелски страни, докато се изграждат допълнителни мощности за обогатяване.

Но големият въпрос остава какви решения са налице за UPR, необходим за следващото и настоящо поколение реактори, на които технологичната индустрия разчита, за да отговори на ненаситните си изисквания за мощност за центрове за данни и изкуствен интелект.

UPR е необходим на компании като TerraPower и X-energy, чиито усъвършенствани реактори се очаква да заработят до 2030 г., в зависимост от наличността на гориво. Първоначално беше планирано да се внася високообогатено гориво от Русия, но специалната операция в Украйна и последвалата забрана от САЩ поставиха доставките под въпрос.

Традиционните технологии за обогатяване могат да осигурят достатъчно обогатяване на урана след внедряването на допълнителни етапи и изграждането на нови съоръжения с висока степен на сигурност. Друг проблем, отбелязва Westergaard, е, че търговската употреба на UPR ще изисква изцяло нов метод на транспортиране, тъй като контейнерите за нискообогатен уран не са подходящи.

На този етап ситуацията с UPR прилича на въпрос за кокошка и яйце: докато няма здравословно и дългосрочно търсене, няма да има силни инвестиции в производството. Програмата на Министерството на енергетиката има за цел да предостави стимули, но не е ясно дали традиционните центрофуги или технологиите за лазерно обогатяване ще могат да осигурят усъвършенствано гориво толкова бързо, колкото реакторите имат нужда от него.

„Неотложността на обогатения уран е, че новите проекти бързо наближават крайните срокове и се нуждаят от гориво, а все още няма откъде да го получат“, заключи Прайс.

Автор: Кийт Джонсън. Той е репортер на Foreign Policy, отразяващ геоикономиката и енергетиката.