„Прогресивна България“ на Румен Радев се очертава първа политическа сила, но се забелязва спад в подкрепата от февруари насам
При вторите към момента от коалиция ГЕРБ-СДС на Бойко Борисов има известна предизборна мобилизация
ПП-ДБ продължава да търпи електорални щети от случая „Петрохан“, а ДПС традиционно показва капацитет за мобилизация преди вота, което би могло да надгради подкрепата за партията
Пет са сигурните формации в следващия парламент. Регистрираните нива на подкрепа се отнасят за периода 20-30 март 2026 г., когато е извършено проучването, а не са прогноза за резултатите от предстоящите избори на 19 април 2026 г.
През първата третина на предизборната кампания не се наблюдава съществено повишение в декларативната готовност за гласуване на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април 2026 г. Близо 53% заявяват, че ще гласуват, спрямо 51%, регистрирани в предходното проучване преди началото на кампанията. Това сочат данните от национално представително проучване на социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“, проведено в периода 20.03.2026 г.- 30.03.2026 г.
Изследването е част от независимата изследователска програма на социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства. То е проведено 20 март 2026 г. – 30 март 2026 г. сред 820 пълнолетни граждани на България чрез стандартизирано персонално интервю тип face-to-face с регистрация на данни чрез таблети. Квотна извадка, формирана по признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място. Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната. Максималната статистическа грешка е ±3,5% за 50% дял за основната извадка при 95% гаранционна вероятност.

Данните сочат, че първа политическа сила с отчетлива преднина сред решилите за кого ще гласуват е „Прогресивна България“ – 27,7%. В сравнение с регистрираните 29,8% в проучването от февруари, се забелязва известен спад, но това все още не дава основания да се смята, че е налице устойчива тенденция. По-скоро се проявява волатилността в електоралния ръст на тази формация, върху която влияе тяхната вяла предизборна кампания досега и късното обявяване на наименованието на коалицията.
Втора политическа сила, с 22,8% сред решилите за кого ще гласуват, са ГЕРБ-СДС, при които се забелязва известна предизборна мобилизация. В хода на кампанията ще стане ясно дали тази мобилизация е устойчива и дали ще може да скъси още дистанцията с първия.
На трето място сред решилите за кого ще гласуват са ПП-ДБ с 10,6%. Формацията продължава да търпи електорални щети от случая „Петрохан“, но запазва шансове да мобилизира протестен вот, който би повишил настоящия резултат.
На четвърта позиция сред решилите за кого ще гласуват е ДПС с 10,4%. В реална изборна ситуация тази формация традиционно показва капацитет за електорална мобилизация, което би могло да надгради това ниво на подкрепа.
Петият сигурен участник в следващото Народно събрание е партия „Възраждане“, която през първата третина на кампанията регистрира леко повишаване на подкрепата – 6,3%. Това се дължи преди всичко на по-ясното им позициониране спрямо „Прогресивна България”, което мотивира електоралното им ядро.
Под 4-процентната изборна бариера и с различна степен на вероятност за влизане в парламента са няколко формации.
„БСП-Обединена левица” регистрира 2,9% подкрепа, но при подходяща кампания и успешно отграничаване от „Прогресивна България“ има електорален резерв за преодоляване на изборната бариера.
В началото на кампанията получава видимост на електоралния терен и нов политически субект – коалиция „Сияние“ с 2,9%, която в периода на проучването изпреварва ИТН – 2,8%, МЕЧ – 2,7%, „Величие“ – 1,8%, АПС – 0,9%, „Синя България“ – 0,9%.
„Труд news” помоли експерти да направят изчисления колко мандата биха получили партиите, на базата на посочените от социологическата агенция „Галъп интернешънъл болкан“ проценти.
Ето какво показват изчисленията:
Прогресивна България (27,7%) → 86 мандата
ГЕРБ (22,8%) → 70 мандата
ПП-ДБ (10,6%) → 33 мандата
ДПС (10,4%) → 32 мандата
Възраждане (6,3%) → 19 мандата
Доверие в политическите лидери
„Галъп интернешънъл болкан“ е провела допитване и относно доверието в основните фигури на политическия терен у нас. Държавният глава Илияна Йотова се ползва с най-високо доверие – 47,2%. Недоверието към нея е 26,7%.
Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев се ползва с 43,8% доверие. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов има 20,2% доверие, следван от служебния премиер Андрей Гюров с 18%. Бившият министър-председател Росен Желязков има 12,6% доверие, колкото има и председателят на Народното събрание Рая Назарян – 12,6%. Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов се радва на 11,3% доверие, а лидерът на ДПС Делян Пеевски се ползва с 10,1% доверие, Ивелин Михайлов – с 9,6%, председателят на БСП Крум Зарков – с 8,8%, Радостин Василев – с 8,5%, Асен Василев – с 8,3%, Николай Попов – с 8,3%, Ивайло Мирчев – със 7,5%, Слави Трифонов – с 6,5%, Божидар Божанов – с 6,3% и Атанас Атанасов – 4,9%.



ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:
Изследването е част от независимата изследователска програма на социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства. То е проведено 20 март 2026 г. – 30 март 2026 г. сред 820 пълнолетни граждани на България чрез стандартизирано персонално интервю тип face-to-face с регистрация на данни чрез таблети. Квотна извадка, формирана по признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място. Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната. Максималната статистическа грешка е ±3,5% за 50% дял за основната извадка при 95% гаранционна вероятност.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.