Ядреният арсенал на Северна Корея надминава ракетната отбрана на САЩ

Президентът на Южна Корея Ли Дже Мюнг заяви в края на януари, че Пхенян вече може да произвежда достатъчно материал за оръжия за до 20 ядрени оръжия годишно — което го поставя на път да се съревновава със запасите на Франция през следващото десетилетие, ако не по сложност, то по размер. Изграждането или усъвършенстването на съоръжения за производство на делящ се материал може да ускори още повече това разширяване, дори докато страната работи върху нови методи за доставка.

В рамките на едно десетилетие арсеналът ѝ може да надмине този на Израел, Пакистан и Великобритания. Но междуконтиненталните балистични ракети (МБР) „Хвасон-15“, „Хвасон-17“, „Хвасон-18“ и „Хвасон-19“, комбинирани с наличните ѝ бойни глави, може би вече ѝ осигуряват необходимата огнева мощ, за да преодолее наземните противоракетни системи на САЩ, предназначени да спрат малки по мащаб атаки, на стойност около 65 милиарда долара.

Много по-голям набор от оръжия с по-малък обсег може да порази съюзниците на САЩ в Азия и американските бази в Гуам, където САЩ поддържат едно от най-големите си складове за боеприпаси в света, пише Bloomberg.

Докато Доналд Тръмп води война в Близкия изток, за да попречи на иранския клерикален режим да придобие ядрено оръжие, данните показват, че усилията на САЩ да ограничат програмата на Ким Чен Ун са се провалили. Издигането на Северна Корея от „държава извън закона“ до пълноправен член на клуба на ядрените сили означава, че тя може да направи нещо повече от просто да заплашва с ядрена война; сега тя може би е в състояние да води такава.

Оценките за броя на междуконтиненталните балистични ракети, с които разполага Северна Корея, варират. Агенцията за отбранителна информация на САЩ заяви миналата година в презентация в подкрепа на проекта за противоракетна отбрана „Златен купол“, че Пхенян разполага само с 10.

Северна Корея обаче е изстреляла поне толкова на тестове през последното десетилетие и може да разполага с до 48 пускови установки, според анализ на Ван Ван Дипен от 38 North, онлайн издание, което проследява военните разработки на Пхенян.

Панда отбеляза, че десетки междуконтинентални балистични ракети са се появявали на паради, макар че може да са били макети. Той оцени, че Северна Корея може да разполага с до 24 междуконтинентални балистични ракети в момента, като производството на още такива продължава.

Наземната система за противоракетна отбрана на средно разстояние (GMD) на САЩ, с 44 ракети, разположени в Аляска и Калифорния, и места за още 20 в Аляска, е проектирана да се справи с много по-малка заплаха. 

Пхенян никога не е демонстрирал, че може да проведе мащабна атака с балистични ракети, а превантивни удари биха могли да намалят броя на междуконтиненталните балистични ракети, които може да изстреля.

Но заплахата само нараства. Дори при по-ниски оценки — някои експерти по въоръжение твърдят, че годишното производство може да възлиза само на разпадащ се материал, достатъчен за 12–15 бомби — тя напредва по-бързо от Индия, която добави осем бойна глави към запасите си между 2024 и 2025 г., за да достигне 180, според SIPRI.

Режимът на Ким Чен Ун е успявал да произвежда разпадащ се материал, достатъчен за около шест бомби годишно, по време на първия мандат на американския президент Доналд Тръмп, според оценки на експерти по въоръжение. През това време отношенията на Тръмп с Ким преминаха от политика на риска към приятелство – което подтикна американския президент да обяви, че Северна Корея вече не представлява ядрена заплаха.

Тръмп се върна в Овалния кабинет миналата година, изправен пред един значително по-смел Ким. През 2023 г. Северна Корея заложи в конституцията си политиката за разширяване на ядрените си сили, като Ким заяви необходимостта да се противодейства на заплахите от страна на САЩ срещу атомните амбиции на Пхенян. Военният съюз с Русия през следващата година му донесе нови приходи за финансиране на програмата му, както и жизненоважен боен опит за оръжията му.

Върховният политически служител на Пентагона Елбридж Колби през март предупреди, че ядрените оръжия на Пхенян и Москва са вече „първичната екзистенциална заплаха“ за САЩ.

Тази нарастваща заплаха, съчетана с подигравките на Тръмп към дългогодишните военни съюзи, кара страни от Швеция до Южна Корея да обмислят дали е време да разработят свои собствени ядрени оръжия, опасявайки се, че ядреният щит на САЩ може вече да не е надежден.

През последните няколко години Ким тласка Северна Корея към надеждна способност за ядрен удар срещу САЩ и техните съюзници, модернизирайки арсенала си с ракети на твърдо гориво, които са по-лесни за прикриване, по-бързи за изстрелване и по-трудни за прихващане.

Балистичните ракети с къс обсег, изпратени в Русия за използване в Украйна, са изпитани в бой,

което му дава реални данни за това как се представят американските и западните прехващачи.

Тази година Ким е тествал ракети с касетъчни бомби и примамки, докато неговите военни се опитват да разработят системи, които могат да проникнат през отбранителните системи на САЩ и Южна Корея.

Значението на ядрения му арсенал като средство за възпиране срещу САЩ само се е увеличило след ударите по иранските съоръжения за обогатяване на уран миналата година и залавянето от САЩ на венецуелския лидер Николас Мадуро през януари. Последната атака срещу Иран, водена от САЩ, при която загина върховният лидер на страната, аятолах Али Хаменеи, само засили значението на възпиращия фактор за Пхенян.

Ким дори започна да показва ключови компоненти от ядрената си инфраструктура на външния свят. Това включваше снимки, показващи вътрешността на две заводи за обогатяване на уран за оръжия, което позволи на експертите да видят центрофугите и да направят разумни оценки за капацитета.

Една серия снимки беше публикувана дни след встъпването в длъжност на Тръмп през 2025 г., когато държавните медии на Северна Корея показаха това, което според експертите е вътрешността на завода за обогатяване в комплекса Йонгбион. Закриването на завода в замяна на облекчаване на санкциите беше на дневен ред по време на срещата на върха между Тръмп и Ким, която се провали, след като президентът заяви, че Северна Корея иска прекалено много.

Построен за пръв път през 1979 г., реакторът с мощност 5 MW е произвеждал малко електроенергия, но е осигурявал плутоний и съоръжения за проектирането на първото атомно оръжие на Северна Корея през 2006 г. Той може да произвежда достатъчно плутоний всяка година за около една бомба.

През юни 2025 г. генералният директор на МААЕ Рафаел Мариано Гроси заяви, че агенцията му наблюдава строителството на сграда, подобна на завода за обогатяване в Кансон. През март 2026 г. той заяви, че външната част е завършена и вероятно се извършват вътрешни работи.

Облекчаването на санкциите може да не е привлекателно, ако стратегическото партньорство на Северна Корея с Русия остане непокътнато, а решението за публикуване на снимките най-вероятно е било насочено към засилване на „позицията на възпиране на страната чрез демонстриране на ядрените ѝ способности пред САЩ и други държави“, заяви Елън Ким, директор по академични въпроси в Корейския икономически институт в Америка.

САЩ също работят по програмата си за противоракетна отбрана „Златен купол“, чиято цел – определена с изпълнителен указ – е да защити страната от всякаква въздушна заплаха от страни като Северна Корея, Китай и Русия. Не е ясно дали това е възможно без да се похарчат 1 трилион долара или повече.

Но бързо разширяващият се арсенал на Северна Корея я поставя в по-силна геополитическа позиция, отколкото някога в историята ѝ.