Невидимият J-20 става още по-съвършен: Китай разкри тайните на модернизацията

Новият двигател WS-15, подобрената аеродинамика и усъвършенстваните сензори извеждат китайския стелт изтребител от пето поколение на ново технологично ниво, разкриват китайските държавни медии

Китайските държавни медии разкриха допълнителни подробности за подобренията на изтребителя от пето поколение J-20, като подчертаха подобренията в производителността на двигателя, аеродинамичния дизайн и сензорните системи. Доклад, публикуван от CCTV, описва еволюцията на семейството самолети като част от по-широка трансформация на Военновъздушните сили на Народноосвободителната армия (PLAAF), като коментатори, цитирани от CC, подчертават, че J-20 е все по-предназначен да действа като част от интегрирана бойна мрежа, а не единствено като отделен изтребител за превъзходство във въздуха, пише Military Watch.

Семейството J-20 се интегрира и с по-широка гама от китайски бойни самолети и спомагателни платформи, включително системи за въздушно разузнаване и борба с наводненията KJ-500 и KJ-3000, въздушни танкери YY-20 и многоцелеви изтребители J-16, което позволява на Военновъздушните сили да свързват самолети-невидимки с въздушно наблюдение, логистична поддръжка и допълнителни ударни платформи, подобрявайки потенциала за координирани операции в по-голямо бойно пространство.

Обновеният едноместен J-20A включва видими промени в предната част на фюзелажа и конфигурацията на сензорите на самолета. Едната е повдигната секция зад пилотската кабина, с по-плавен преход между кабината и фюзелажа. Уанг предположи, че ревизираният профил може да подобри аеродинамичните характеристики и да поддържа полет с по-висока скорост, въпреки че не бяха предоставени количествени данни за характеристиките. Друга промяна е изпъкнал компонент под носа, който според Уанг включва осем оптични лещи, в сравнение с шест в по-ранната конфигурация. Ревизираното разположение може да показва подобрения в електрооптичните възможности за откриване на самолета, потенциално подобрявайки способността му да открива и проследява цели, включително самолети с ниска видимост. Такива сензори биха могли да допринесат за ефективността на J-20A в мрежови операции, допълвайки неговия радар и други бордови системи. 

Докладът подчертава, че важен етап в програмата е преходът към вътрешно разработени двигатели WS-10C, които за първи път влязоха в експлоатация през 2021 г. Военният коментатор Уанг Минлян заяви, че двигателите осигуряват по-голяма тяга, поддържайки по-високи скорости, устойчив свръхзвуков крейсерски полет и маневри с високо натоварване. Докато WS-10C е проектиран като временно решение, производството наскоро премина към много по-мощния двигател WS-15 от следващо поколение, за който се смята, че е влязъл в експлоатация през 2025 г. Първият демонстрационен самолет на J-20 излетя за първи път през януари 2011 г., след което програмата успя да премине към серийно производство за малко повече от четири години, което представлява по-малко от половината време на всеки друг изтребител от това поколение. Влизайки в експлоатация през 2017 г., темпът на постепенни подобрения изглежда е далеч надвишил този, направен на всеки друг тип изтребител. 

Скоростта, с която китайският отбранителен сектор успя да премине от първия прототип и демонстрационните полети, началото на серийното производство и въвеждането на J-20 в експлоатация през февруари 2017 г., беше в рязък контраст с конкурентните програми за изтребители от пето поколение в Русия и Съединените щати, като F-22, F-35 и Су-57 получиха първите си пълни бройки цели 14-15 години след първите демонстрационни полети. Тази скорост беше ключова за това Китай да преодолее разликата със Съединените щати в своите възможности за изтребители от пето поколение. Мащабът на производство на J-20 ще се увеличи значително от 2021 г., след като WS-10C влезе в експлоатация, като изтребителят J-20 днес се произвежда в над три пъти по-голям мащаб от всеки друг двумоторен изтребител, с приблизително 100-120 самолета годишно. Днес той е широко смятан за най-добрия изтребител за превъзходство във въздуха в света, като подобно усъвършенстваният американски F-35 е много по-малък самолет, по-слабо оптимизиран за операции въздух-въздух, докато руският Су-57 се смята за технологично далеч изостанал.