Труд
Автор:
Труд онлайн
Останал блокиран в Ямайка и на прага на гладната смърт, мореплавателят проучи астрономическите таблици и точно предсказа лунно затъмнение, което използва, за да спечели благоразположението на местното племе таино.
През 1504 г. Христофор Колумб беше на четвъртото си пътуване към Новия свят, когато корабите му се засядаха край бреговете на Ямайка. Испания вече я беше кръстила през 1494 г. като остров Сантяго, но тя все още беше известна с името, дадено ѝ от местното население – „Xaymaca“ или „Yamaya“, което означава „земя на дървета и вода“. Адмиралът и екипажът му бяха блокирани, затворени на остров, от който не можеха да отплават, пише Euronews.
Главният писар на експедицията, Диего Мендес, опита единственото възможно решение: да тръгне с кану към Ла Еспаньола, в днешната Доминиканска република, за да поиска помощ от губернатора Николас де Овандо. Отне му пет дни да стигне дотам, но Овандо, който дълбоко се съмняваше в Колумб, отказа да изпрати помощ и задържа Мендес там в продължение на месеци. Междувременно в Ямайка корабокрушенците бяха успели да установят търговски отношения с местното население, което ги снабдяваше с храна в замяна на дрънкулки и европейски инструменти.
В продължение на месеци споразумението се спазваше, но надеждата постепенно угасна. Сред самите моряци избухна бунт, което засили напрежението с островитяните. Жителите на острова, уморени от конфликта и на ръба на търпението си, решиха да спрат да снабдяват европейците с храна.
Именно тогава Колумб прибегна до един от най-гениалните ходове в историята на откривателските пътешествия: своите астрономически таблици. Мореплавателят носеше със себе си „Almanach Perpetuum“ – астрономически календар, съставен от германския астроном Йохан Мюлер, известен като „Региомонтанус“, в който с голяма точност бяха отбелязани движенията на небесните тела за следващите години, включително лунните затъмнения.
Колумб прегледа документите си и намери това, което търсеше: на 29 февруари 1504 г. щеше да има лунно затъмнение, видимо от Ямайка. Луната щеше да придобие наситено червено-червен цвят – характерният цвят, който тя приема по време на пълни затъмнения поради пречупването на слънчевата светлина през земната атмосфера – същото явление, което днес е широко известно като „кървава луна“.
Три дни преди затъмнението Колумб свика местните вождове и им каза, че неговият християнски Бог е дълбоко разгневен на тях, защото са прекъснали доставките на храна. Като знак за гнева Му, предупреди ги той, същата нощ Луната ще изчезне и ще придобие кървавочервен цвят.
Когато настъпи нощта на 29 февруари, небето над Ямайка се държа точно както адмиралът беше предсказал. Луната постепенно започна да потъмнява и придоби характерния червеникав оттенък на пълно слънчево затъмнение. Местните жители, ужасени от това, което тълкуваха като свръхестествен знак, дойдоха да молят Колумб да се застъпи пред своя Бог, за да спре явлението.
Мореплавателят, както разказва синът му Ернандо в биографията на адмирала, се престори, че се оттегля, за да се моли и да се консултира с божеството. Той изчисли точния момент, в който затъмнението щеше да започне да отминава, и след това се появи отново пред островитяните, като им каза, че неговият Бог е приел молбата им и ще прости на местните жители, ако те възобновят доставките на храна.
Когато Луната възвърна нормалния си вид, местните жители бяха убедени. Доставките на провизии бяха възобновени, докато най-накрая кораб, нает от Диего Мендес, пристигна, за да вземе корабокрушенците. Колумб акостира в Санлукар де Барамеда през ноември 1504 г. Той щеше да умре две години по-късно, във Валядолид, през май 1506 г.
Случаят с Колумб е един от най-известните примери в историята на науката за това как астрономическите познания могат да се превърнат в инструмент за оцеляване. Той не беше единственият изследовател, прибегнал до тази тактика; има многобройни подобни истории, приписвани на други европейски авантюристи в различни части на света.
