Какво се крие в скритите „трезори“ на Земята? Тревожното откритие на учените

Под краката ни се намира един от най-големите естествени резерви от семена на планетата. Глобален анализ показва, че средно в почвата има повече от 5000 семена на квадратен метър. Изследователи са открили тревожен сигнал за биоразнообразието, пише Newsweek.

Когато хората говорят за най-големите семенни хранилища в света, първият пример, който идва на ум, обикновено е Глобалната банка за семена в Свалбард, Норвегия, където се съхраняват над милион растителни проби. Но природата има свое собствено, много по-голямо и почти невидимо хранилище: почвата под краката ни.

Известен като „банка за почвени семена“, този природен резерват е съставен от семена, които достигат до почвата и остават там, понякога за дълги периоди, докато условията им позволят да покълнат. Те могат да бъдат пренесени от вятъра, водата или животните, или могат да достигнат до почвата чрез естествено падане на семената.

Какво се крие в скритите „трезори“ на Земята? Тревожното откритие на учените
Изследователите анализирали глобална база данни с 3096 записа от 1442 проучвания, проведени в 94 държави и на всички седем континента. Общо проучванията идентифицирали и преброили над 35 милиона семена.

Изчисленията на изследователите показват, че в световен мащаб има средно над 5000 семена в почвата на всеки квадратен метър повърхност, когато се вземат предвид различните видове анализирани екосистеми.

Това е огромен природен резерват, който може да играе важна роля за възстановяването на растителността след нарушения. По принцип, когато растенията на повърхността изчезнат, семената, съществуващи в почвата, могат да допринесат за регенерацията на екосистемата.

Но броят на семената не разказва цялата история.

Едно от най-важните заключения на изследването е, че гъстотата на семената и видовото разнообразие не винаги вървят ръка за ръка.

Например, тропическите екосистеми показват високо видово богатство в семенните банки, но по-ниска плътност на семената. Обратно, земеделските земи имат висока плътност, но по-ниско видово разнообразие.

Изследователите обаче са наблюдавали друга закономерност, считана за много по-тревожна: банките със семена в незасегнати местообитания изглежда имат по-голямо видово богатство от тези в деградирали местообитания.

Този резултат предполага, че загубата на биоразнообразие, причинена от човешка дейност, не се наблюдава само в растителността над земята. Тя изглежда се отразява и в запасите от семена, скрити в почвата.

Почвените банки за семена са важни именно защото могат да помогнат на екосистемите да се възстановят от смущения. Но ако деградиралите местообитания също имат по-ниско разнообразие от семена, капацитетът им за естествено възобновяване може да бъде ограничен.

Изследователите подчертават, че резултатите трябва да се тълкуват с повишено внимание и че има значителна несигурност в общите оценки. Наблюдаваната закономерност обаче е достатъчно значима, за да повдигне въпроси за това доколко природата може да разчита на собствените си резерви, за да възстанови загубеното биоразнообразие.

Така истинският „трезор“ от растения не се намира само в специална конструкция в далечния север. Огромна част от растителното наследство на планетата се намира точно под нас, в почвата. А изследванията показват, че този природен резерват също вече носи следи от деградация на екосистемата, се казва в материал на sciencealert.com.