Гените определят дали обичаме плодове и зеленчуци

Проучване оспорва, че здравословното хранене е просто въпрос на воля

Международно изследване на близнаци установи, че генетичните различия допринасят за приема на плодове и зеленчуци, подчертавайки сложната комбинация от биологични, социални и екологични фактори, които оформят хранителния режим на хората, съобщи Синхуа.

Проучването оспорва идеята, че здравословното хранене е просто въпрос на воля. То установява, че генетиката може да помогне да се обясни защо за някои хора е по-лесно, отколкото за други, да поддържат здравословни хранителни навици, се казва в изявление, публикувано от Центъра за здравословно стареене на мозъка (CHeBA) към австралийския Университет на Нов Южен Уелс.

Изследването е публикувано в списание Behavior Genetics и обхваща 5789 близнаци между 45 и 90 години от различни страни по света. Според учените желанието ни да ядем плодове е 25 процента наследствено, а при зеленчуците този процент е 17. Това означава, че гените ни определят около една четвърт от разликата в приема на плодове между хората и близо една шеста от разликата при зеленчуците.

„Хранителното поведение е далеч по-сложно, отколкото хората си мислят“, каза основният автор на изследването Анабел Матисън, докторант и научен сътрудник в Центъра за здравословно стареене на мозъка, като добави: „Генетиката е един от многото фактори, които могат да допринесат за това какво ядем, наред с достъпността на храната, културата, цената, личните предпочитания и нашия индивидуален житейски опит.“

Резултатите обаче показват, че гените не са „генетична съдба“ - по-голямата част от хранителните ни навици все пак зависят от външни фактори. Проучването открива също и силна връзка между избора на плодове и зеленчуци - оказало се, че едни и същи генетични фактори, които ни карат да посягаме към плодовете, ни подтикват да ядем и повече зеленчуци, отбелязват изследователите, цитирани от Синхуа.

Като цяло резултатите подсказват, че хранителните предпочитания не се формират само от навици или от личната дисциплина, а от взаимодействието между наследствеността и средата. Това означава, че семейната кухня, културните традиции, цените и достъпът до прясна храна могат да имат съществено значение заедно с индивидуалните биологични особености. Подобни изследвания върху близнаци показват именно че генетичният принос съществува, но не определя еднозначно поведението - средата остава важен фактор за това какво в крайна сметка попада в чинията.