Намалена отпуска за съкратен работен ден

Започват да измерват стажа за пенсия не в дни, а в часове

Хората на четири часа ще трябва да работят 80 години, за да получат пълна пенсия

Правят промени в Кодекса на труда

Отпуската на хората, които не работят на пълен 8-часов работен ден, ще бъде намалена. А хората, работещи на 4-часов работен ден, ще трябва да се трудят в продължение на 80 години, за да вземат пълна пенсия. Това ще стане с промени в Кодекса на труда, които са включени в преходните и заключителните разпоредби на обсъждания в парламента проект на бюджет за 2026 г. Правото на годишен платен отпуск на хората, работещи например на 4-часов или 6-часов работен ден, ще бъде намалено, защото трудовият им стаж вече няма да се отчита в дни, месеци и години, а и в часове.
В момента в Кодекса на труда пише, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня. Тоест, ако човек работи на 4-часов или 5-часов работен ден, всеки ден работа се счита за един ден трудов стаж, въпреки че не е работил 8 часа.
Предложените от правителството промени предвиждат за един ден трудов стаж да се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня. Когато човек работи при непълно работно време, трудовият стаж ще се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време. Тоест при работа на 4-часов работен ден, два дни работа ще се считат за един ден трудов стаж.
В момента в много фирми, например в сферата на ресторантите и хотелите, официално наетите хора работят на 4-часов работен ден. Това позволява да ги осигуряват на половината от минималната работна заплата, тоест върху 310,10 евро на месец, дори реално да работят по-продължително време. Но всеки ден работа на тези хора се счита за един ден трудов стаж.
С подготвените промени в Кодекса на труда хората на 4-часов работен ден ще трябва да работят двойно повече календарно време, за да получат пълна пенсия. В момента жените трябва да имат 36 години и 10 месеца трудов стаж, за да получат пенсия, а за мъжете изискването е 39 години и 10 месеца. Още от началото на следващата година изискваният стаж за жените ще нарасне на 37 години, а на мъжете - 40 години. Ако мъж работи на 4-часов работен ден, ще трябва да работи в продължение на 80 години, за да получи пълна пенсия. Ако няма сили да работи 80 години, ще трябва да си купи стаж или да се пенсионира в условията на недостигащ стаж и да получава малка по размер пенсия.
Промените може да накарат много хора да отказват работа на 4-часов работен ден, дори реално конкретен бизнес да има нужда действително от хора, които работят само няколко часа на ден.
Изчисляването на трудовия стаж не само в дни, месеци и години, а и в часове, ще окаже влияние и върху правото на отпуск на хората, работещи по-малко от 8 часа на ден. Сега хората, работещи на 4-часов или 5-часов работен ден, имат право на същия брой дни платен годишен отпуск (минимум 20 дни), както колегите им на пълен работен ден.
Но с предложените от правителството текстове в Кодекса на труда ще има съществени промени. Когато по трудовото правоотношение е договорено непълно работно време, правото и размерът на платен годишен отпуск се установяват по реда на Наредбата за работното време почивките и отпуските. В нея е записано, че човек, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В резултат човек, който работи на 4-часов работен ден, ще има право не на 20 дни отпуск през годината, а само на 10 дни. Но когато реши да ползва отпуск, всеки ден отсъствие от работа се счита за един ден отпуск, нищо че е на 4-часово работно време. Тоест реално ще може да отсъства 10 дни от работа.
Хората, които работят по 5 или 6 часа на ден, също ще имат право на по-малко дни отпуск. За тези, които работят по 2 или 3 часа на ден, няма да има промяна, защото за тях и в момента един ден работа не се счита за цял ден трудов стаж и отпускът се изчислява пропорционално на стажа им.

Трудим се 38,7 часа на седмица, при 33,9 часа в Германия

България е сред държавите с най-дълга работна седмица

Най-малко часове работят в Нидерландия

България е сред държавите от ЕС с най-продължителна работна седмица, показват данни на Евростат. Заетите на пълно и непълно работно време в страната ни, на възраст между 20 и 64 години, работят средно по 38,7 часа на седмица. Средно за страните от ЕС хората работят по 35,9 часа на седмица, което е близо три часа по-малко от българите. Сред причините за това е по-широко разпространената почасова работа в другите държави.

България е на второ място в ЕС по най-продължителна работна седмица.

Само в Гърция средният брой отработени часове е по-голям, отколкото при нас - 39,6 часа седмично. България дели второто място с Полша, където заетите също работят средно по 38,7 часа.
С най-малко часове, прекарани в трудова дейност в рамките на седмица, са работещите в Нидерландия (31,9 часа), Дания и Германия (с 33,9 часа за всяка) и Австрия (34 часа).

Предлагат уведомяване на Инспекцията по труда

Улесняват наемането на младежи под 18 години

Необходимо е медицинско свидетелство

По-лесно да бъдат наемани на работа младежи на възраст между 16 и 18 години предлагат депутати от ДБ с промени в Кодекса на труда, които са внесени в парламента. В момента младежи на възраст между 16 и 18 години може да бъдат наемани на работа след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение за годност, както и след разрешение на “Главна инспекция по труда” за всеки отделен случай.
Депутатите предлагат за наемането на младежи да не се налага чакане на разрешение на Инспекцията по труда, а тя само да бъде уведомявана. На практика периодът между подаването на необходимите документи и получаването на разрешение може да доведе до ситуации, при които работодателят има нужда от работници, а младежът иска да започне работа, но все още процедурата не е приключила и няма разрешение на Инспекцията по труда. Това създава риск младежът да започне работа преди получаване на разрешението. В резултат законът вместо да гарантира контролирана работа от страна на младите хора, може да стимулира нерегламентирани практики, пише в мотивите на депутатите.
Предложените промени не отменят специалната закрила на непълнолетните. При наемането им отново ще бъде необходим медицински преглед, остават действащите в момента ограничения по отношение на характера на работата. Забранено е приемането на хора от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие, пише в Кодекса на труда. С предложените промени инспекцията по труда ще има информация за наетите хора между 16 и 18 години и ще може да направи проверка и да предприеме мерки при констатирани нарушения.

Дадоха 8729 разрешения за шест месеца

20 сигнала до прокуратурата за работа на непълнолетни

Хванаха 1774 да работят без договор

През първата половина на годината са дадени 8729 разрешения за наемане на непълнолетни, обявиха от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Съгласно изискванията на трудовото законодателство младежите започват работа само след издадено от Инспекцията по труда разрешение. За установените случаи, в които разрешение липсва, са подадени 20 сигнала до прокуратурата, допълват от ГИТ.

Инспекцията по труда следи за наличие на трудови договори при работа в селското стопанство.

За непълнолетните работници е предвидена специална закрила, която им гарантира облекчени условия на труд. Те не могат да полагат тежък физически труд, както и да извършват работа, свързана с въздействие на физични, химични и биологични агенти и която създава риск за тяхното физическо и психическо развитие. Работното време за тях е 35 часа седмично при петдневна работна седмица, за което трябва да получават поне минималната заплата. Те имат право на удължен отпуск от поне 26 дни. За тях е забранено полагането на извънреден и нощен труд.
От ИА “Главна инспекция по труда” са извършили общо 24 772 проверки във всички икономически дейности за първите шест месеца на годината. Установените нарушения са 96 299 броя. Инспекторите са установили 1774 работещи без трудов договор.