Омбудсманът Делчева: Промените в личната помощ не бива да намаляват доходите на асистентите

Омбудсманът Велислава Делчева настоява промените в Закона за личната помощ да не водят до намаляване на доходите на асистентите и до ограничаване на правата на хората с увреждания. Тя възразява срещу част от предложенията в законопроекта и настоява те да бъдат подложени на широка обществена дискусия, преди да бъдат приети.

Повод за становището на омбудсмана са внесените в Народното събрание промени в Закона за личната помощ, по които институцията е получила над 800 жалби само за два дни. Делчева е изпратила позицията си до председателя на парламента Михаела Додова и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев.

Законопроектът предвижда една от основните промени да бъде замяната на действащия трудов договор на личните асистенти със специален договор за предоставяне на лична помощ. Според Делчева това поражда съществени въпроси за гаранциите при изплащането на възнагражденията, правото на почивка, осигуряването, защитата при временна неработоспособност, признаването на професионалния опит и разрешаването на спорове.

Омбудсманът настоява да бъдат разписани ясни правила за правата и задълженията на двете страни, размера и сроковете за изплащане на възнагражденията, възможностите за съвместяване на асистентската дейност с друга работа, защитата при социални рискове и условията за прекратяване на договорите. Тя подчертава, че трябва да се гарантира запазването на придобитите права и непрекъснатостта на подкрепата при преминаването към новия режим.

Особено притеснение предизвиква възможността осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде оставено на избора на асистента. Делчева предлага да се запази задължителното осигуряване за тези рискове, както и защитата при останалите социални рискове, за които асистентите са осигурени по действащия ред.

Тя предупреждава и за опасността цялата тежест на осигурителните вноски да бъде прехвърлена върху личните асистенти. Ако данъците и осигуровките трябва да се плащат изцяло от тях, трябва да бъдат предвидени механизми, които да не допускат намаляване на реално получаваните нетни доходи. Според омбудсмана това е особено важно предвид и без това ниските възнаграждения за тази дейност. Необходими са и гаранции за непрекъснатост на осигуряването и своевременно информиране на асистентите за последиците от промените.

Законопроектът предвижда часовата ставка за лична помощ да се определя ежегодно със закона за държавния бюджет, като за 2027 г. е заложена сума от 5,24 евро. Делчева настоява да се направи съпоставка между сегашните и очакваните възнаграждения, включително за асистентите, които получават допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит. Според нея трябва да се установи дали новата ставка осигурява справедливо възнаграждение и дали промяната няма да доведе до съществено намаляване на доходите, особено на хората с дългогодишен опит. Ежегодното определяне на ставката не бива да създава несигурност и за финансовото обезпечаване на вече определените часове лична помощ.

В становището си омбудсманът поставя под въпрос и предвиденото ограничение кандидатът за асистент да има настоящ адрес в населеното място на ползвателя или на разстояние до 40 км от него. Делчева предупреждава, че в малките населени места и отдалечените райони може да няма подходящи кандидати, които да отговарят на това условие. В някои случаи избраният асистент може да е единственият човек, способен да осигури необходимата грижа, включително близък или роднина. Затова тя предлага да се предвидят мотивирани изключения според индивидуалните потребности и волята на ползвателя, както и реалните възможности за осигуряване на асистент.

Делчева настоява да има и гаранции срещу необосновано прекратяване на личната помощ след нова индивидуална оценка. Според нея ползвателите трябва да бъдат своевременно уведомявани и да имат възможност да оспорят решението. Когато потребността от грижа продължава, трябва да се преценява осигуряването на друга подходяща форма на подкрепа. Водещ принцип трябва да бъде човек с тежко увреждане да не остава без необходимата помощ заради административна процедура или промяна в организацията на механизма.

Омбудсманът обръща внимание и на случаите, в които хора с увреждания заминават за лечение или рехабилитация в чужбина. Според нея това не трябва да води до загуба на правото им на лична помощ, ако необходимостта от нея продължава. Тя настоява за ясен ред за временно преустановяване и възстановяване на подкрепата, без прекомерни изисквания за удостоверяване на медицинската необходимост.

Сред предложенията е и създаването на работещ, финансово обезпечен механизъм за заместваща грижа, когато асистентът се разболее, излезе в отпуск или по друга обективна причина не може да изпълнява задълженията си. Делчева предупреждава, че за хората с висока степен на зависимост от чужда помощ дори краткото прекъсване на грижата може да има сериозни последици.

В становището се поставя и въпросът за готовността на общините да прилагат новия режим. Според омбудсмана те трябва да разполагат с достатъчно финансиране, подготовка и ресурси, за да не се стига до забавяне на процедурите и плащанията. Тя предупреждава, че отлагането на определени елементи от реформата във финансирането на социалните услуги до 1 януари 2028 г. не трябва да води до намаляване на капацитета на действащите услуги, забавяне на разкриването на нови в населените места с установен недостиг или ограничаване на достъпа до подкрепа.

Делчева настоява промените да бъдат придружени от подробна и публично достъпна оценка на финансовите и социалните последици. В обсъждането трябва да участват хората с увреждания, ползвателите на лична помощ, родителите и асистентите, като предложенията им бъдат разгледани по същество.

Специално внимание омбудсманът обръща на родителите, които са ограничили или прекъснали професионалната си реализация, за да се грижат за децата си с тежки увреждания. За тях тя предлага координиран подход и преценка на мерки в осигурителното и социалното законодателство, които да отговорят на проблемите с осигурителния стаж, бъдещите пенсионни права и финансовата сигурност.

„Заявените цели за подобряване на организацията и финансовата устойчивост на механизма не трябва да бъдат постигнати чрез ограничаване на съществуващата защита или чрез прехвърляне на допълнителни рискове върху хората с увреждания и техните семейства", подчертава Велислава Делчева.