Изстрелването на междуконтинентална балистична ракета JL-2 от подводница на Военноморските сили на Китайската народноосвободителна армия към район в южната част на Тихия океан предизвика сериозни дискусии относно реалното значение на дългогодишния статут на региона като зона, свободна от ядрени оръжия, пише Military Watch.
По информация на китайските власти ракетата не е била оборудвана с ядрена бойна глава, а тестът не нарушава разпоредбите на Договора от Раротонга, който забранява разполагането, производството и изпитанията на ядрени взривни устройства в Южния Пасифик. Въпреки това изборът именно на този район за падане на ракетата беше възприет от редица анализатори като политически и стратегически сигнал, а не просто като рутинно изпитание на китайските отбранителни способности.
Според една от водещите интерпретации Пекин е искал да обърне внимание на това, което смята за противоречие в политиката на Австралия и Нова Зеландия. И двете държави са страни по Договора от Раротонга и официално подкрепят статута на Южния Пасифик като безядрена зона. В същото време Австралия активно развива военното си сътрудничество със Съединените щати и Великобритания чрез пакта AUKUS, който предвижда придобиването на атомни подводници, както и увеличено американско военно присъствие на австралийска територия.
Китай многократно е критикувал споразумението AUKUS, определяйки го като фактор, който засилва военната надпревара и подкопава международните усилия за ограничаване на разпространението на ядрени технологии. Макар бъдещите австралийски подводници да не са предназначени да носят ядрено оръжие, според Пекин самото прехвърляне на технологии за ядрено задвижване има стратегическо значение и може да създаде предпоставки за още по-тясно военно сътрудничество със САЩ.
Някои експерти смятат, че изпитанието е отправило ясно послание към Канбера. Според тях, ако Австралия задълбочава участието си в американските системи за стратегическо възпиране и военно планиране, не може да очаква Южният Пасифик да остане извън съперничеството между големите ядрени сили.
Според този анализ статутът на региона като безядрена зона не гарантира, че той няма да бъде включен в стратегическите планове на държавите, разполагащи с ядрени арсенали. Поддръжниците на тази теза посочват, че Австралия и Нова Зеландия трудно могат едновременно да участват в инициативи за ограничаване на нарастващото влияние на Китай и да разчитат, че регионът ще остане изолиран от геополитическото противопоставяне.
Според анализаторите изпитанието на ракетата показва и нарастващото разминаване между механизмите за контрол над въоръженията, създадени през Студената война, и днешната стратегическа обстановка в Тихоокеанския регион. Макар Договорът от Раротонга да остава в сила, все повече се поставя въпросът доколко той е способен реално да предпази Южния Пасифик от военното съперничество между Китай и Съединените щати.
Експерти предупреждават, че с разширяването на американското военно присъствие в Австралия, включително плановете за разполагане на повече атомни подводници и стратегически бомбардировачи, способни да носят ядрено оръжие, в бъдеще може да се появят и предложения за промени в Договора от Раротонга. Подобни изменения биха могли да позволят съхранение или транзит на ядрени оръжия през австралийска територия – сценарий, който би променил съществено досегашния статут на региона.