Politico: Великобритания предупреждава, че Путин иска Западните Балкани като следващата си „игрална площадка“

Докато вниманието на Европа е насочено към Украйна, напрежението в Западните Балкани тлее, а лидерите в региона - както и във Великобритания - се тревожат, че руският президент Владимир Путин ще използва момента, за да експлоатира допълнително разломите в бивша Югославия, пише Politico. 

Западните Балкани се описват като „ другата гореща точка“ от фигури във висшите ешелони на правителството на Обединеното кралство – и с нажежаването сега, Великобритания настоява всичките шест държави в региона да се присъединят към ЕС, за да отблъсне руското влияние.

„В този момент, когато има война в Европа и виждайки дългата ръка на руската намеса също в региона, бихте били глупаци, ако откъснете поглед от Западните Балкани, където все още има проблеми с наследството, които тепърва ще трябва да бъдат преодолени“, каза британският външен министър Дейвид Лами пред Politico по време на посещение в региона миналата седмица.

"Интересите на Путин тук са да поддържа региона дестабилизиран. В негов интерес е да държи страните, които съставляват Западните Балкани, на ръба, да има дестабилизирано население и да води кибер и хибридна война."

И шестте държави от Западните Балкани се опитват да станат държави-членки на ЕС, продължителен процес, в който геополитиката може да бъде толкова важна , колкото и изпълнението на задачите за привеждане в съответствие. Те са изправени пред значителни предизвикателства, както в страните си,  така и със своите съседи. Босна и Херцеговина, например, беше тласната в криза, тъй като Милорад Додик, сръбският член на тристранното президентство на страната, избягва ареста заради своята сепаратистка политика. Междувременно Сърбия обвинява Косово, че потиска сръбското малцинство, докато Косово обвинява Сърбия за насилието на територията му. 

Експерти по външна политика и министри се страхуват, че Кремъл ще се опита да се възползва от дълбоко вкоренените етнически и религиозни напрежения, за да подклажда нови безредици на Балканите, утвърждавайки собствените интереси  и създавайки още повече проблеми в задния двор на ЕС.

„Точно сега те трябва да продължат напред или ще продължат да бъдат детската площадка на Русия“, каза един британски служител, поискал анонимност, за да обсъди въпроси, за които не е упълномощен да коментират публично. Сега има „доста малък прозорец“, в който балканските държави трябва „да спрат да седят на оградата“, пред Брюксел, за да не бъдат погълнати като Украйна, предупреди той.

Лами вярва, че Сърбия – въпреки демократичното отстъпление, угодничеството с Русия и продължаващия й отказ да признае Косово – наистина иска да се присъедини към ЕС – процес, който тя започна още през 2009 г.

„Но има различни гледни точки за това как да стигнем до там и колко бързо, и колко сериозно“, каза Лами по време на интервю в сръбската столица Белград. "И има алтернативна визия и това е по-мрачна визия. Това е позиция, която насочва към олигархия, корупция, тежък държавен контрол, много повече полицейска държава. Има и тази визия и тези неща се оспорват в тази част на света."

Огромните препятствия, които Сърбия трябва да преодолее, за да се присъедини към блока, са ясно показани по улиците на Белград. Все по-авторитарното правителство, водено от президента Александър Вучич, който наскоро посрещна Додик с отворени обятия, е подложено на сериозно изпитание от вълна от протести в мащаб, невиждан досега в Сърбия. 

За разлика от другаде на Балканите, одобрението на Сърбия за присъединяване към ЕС не изглежда преобладаващо и широката подкрепа за Русия остава. Процесът може да бъде още по-труден, ако страната трябва да признае Косово като условие за присъединяване. Графити из цял Белград твърдят, че „Косово е Сърбия“. Отричането на геноцида през 1995 г. в Сребреница над повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета се вижда от централния площад на Републиката. Често срещани са и надписите  „майната му на НАТО, майната му на ЕС“.  

Посещението на Лами в региона започна на 150 мили на юг в Косово, където в столицата Прищина посрещането му не можеше да бъде по-топло. Великобритания, САЩ и НАТО са високо ценени там, че са се притекли на помощ на Косово във войната със Сърбия. Едно поколение деца, наречени Тониблер, Клинтън или Мадлен на западните лидери, които помогнаха на нацията да спечели независимост, сега са в средата на 20-те.

В Босна и Херцеговина Додик, пламенният президент на управляваната от сърбите република в страната, беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана да заема публична длъжност за неподчинение на заповедите на международния мирен пратеник, чиято позиция беше създадена, за да спре региона да се плъзга отново във война. Оттогава той избягва национална заповед за арест, за да бъде посрещнат от Вучич в Сърбия и от Путин в Москва.