По пътя на енергийната независимост

Добивът на газ и петрол не е лукс – той е необходимост

Държавата ще спечели милиарди не само от такси и собствено участие в процеса. Ща ще спечели и от данъци, осигуровки и акцизи

Искрено се зарадвах на новината, че “Шел“ ще влезе да проучва и добива нефт и газ в блок „Хан Тервел“ в българската акватория на Черно море. Зарадвах се, защото от месеци в редица публични позиции, включително множество статии за „Труд news” аргументирах нуждата България да започне да добива петрол и газ. Хубаво е, че започваме с блоковете в Черно море, но това е едва първата крачка. Следващите стъпки ще бъдат да захванем и добив не само от офшорната зона, но и от територията на страната. Това е нещо, което не просто можем, но и трябва да направим.

Под земята ни, както в Черно море и на сушата, лежат залежи (по много оценки значителни) от газ и петрол, които чакат своя момент. Това не е просто природно богатство. Това е ключ към енергийната ни независимост, това е стъпка към мощен икономически подем, но е и въпрос на национален суверенитет. Няма място за колебания, приятели. Светът върви напред, създават се нови технологии, енергийната сигурност се превръща във водещ фактор, силните държави са заети да укрепват своето бъдеще. Междувременно ние все още оставаме в капана на мораториум, който спъва прогреса. Време е да се освободим и да впрегнем ресурсите, които са в нашите граници. Офшорният добив е прекрасна първа крачка. Но той е само една от крачките по пътя към енергийната свобода. Добивът на газ и петрол не е лукс – той е необходимост.

Убедено вярвам, че България има шанс да промени съдбата си. Балансът между икономически реализъм, правната яснота и безусловния ангажимент към просперитета на гражданите е възможен. Икономическите ползи от добива са неоспорими. Представете си за колко хиляди нови работни места говорим. И то и в региони, които са изоставени от десетилетия. И то работни места, които са изключително високо платени и осигурени. Наемането на хиляди инженери, техници и други работници ще оживят местните икономики. Да не говорим за съпъстващите работни места в сферата на логистиката и прочие. Малкият бизнес ще процъфти, подхранван от нарастващото търсене. Това не е мечта – това е реалност, която виждаме в държави, които ефективно употребяват ресурсите, с които Бог ги е дарил.

А какви ще са ефектите за държавата? Тя ще спечели милиарди не само от такси и собствено участие в процеса. Държавата ще спечели и от данъци, осигуровки и акцизи. Тя ще акумулира гигантски пряк и косвен финансов резултат. Тези средства могат да се използват, за да се ремонтират пътища, да построят детски градини, да намалят дълга ни, да ремонтираме училищата си, да извадим пенсионерите си от срамната (за нас като общество) бедност, в която много от тях все още тънат. Вместо да внасяме скъпа енергия, ще я произвеждаме сами, облекчавайки търговския дефицит. Допълнително бихме могли дори да изнасяме енергия към нашите съседи, които нямат достъп до тези богатства.

А най-важното – цените на газа и тока ще паднат. Ще паднат и цените на горивата. Домакинствата ще дишат по-леко, а промишлеността ще стане конкурентоспособна. Енергийната независимост не е само цифри – тя е основа за модерна икономика, устойчива на кризи. Българските граждани и бизнес ще зареждат евтино гориво, българският ток ще поевтинее, а индустрията ни ще може да се развие още и още. Всичко това ще доведе до още работни места и още просперитет.

В момента екологичните притеснения са вече в миналото. Фракингът, който е виталната опция за добив на територията на страната, вече не е онази технология, която позволяваше екологичните притеснения да спират дебата. В САЩ, където методът е усъвършенстван, замърсяването е на практика невъзможно, особено при един нормален институционален контрол. Изграждането на качествени кладенци по съвременна технология, съчетани с разумното управление на отпадъците правят фракинга безопасен.

Но има и друго. Добивът на шистов газ и петрол трябва да се използва в координатна система, а не да се говори колко бил нереден сам по себе си. Сравнете теоретичните евентуални бъдещи опасности от фракинга с реалността ни днес: въглищата, които горим, тровят въздуха и удвояват емисиите спрямо газа. Да не говорим, че в момента енергийната ни система е все още зависима от въглища и с тяхното спиране ще изпаднем в ситуация на риск от скок на енергията. Ако използваме дори аргументите на климатичните паникьори, би трябвало да отблежим и че преходът към местен газ ще намали въглеродния ни отпечатък. Да не говорим, че и ще подобри здравето ни. Това дори не е екологичен компромис, който можем да си позволим, това е реална, истинска възможност да станем още по-свободна и просперираща нация. Не слушайте руските високоговорители или екологичните паникьори, които всяват страх. Страхът не е решение, действието е.

Енергията е сила. Войната в Украйна показа как зависимостта от руски газ ни прави уязвими. Цените скочиха, доставките се разклатиха, а ние платихме сметката. Но със залежите в Черно море и особено, ако към тях добавим добив на шистов газ и петрол от територията на страната, ние имаме реалния шанс да се освободим. Да спрем да сме вносител на енергия, а да се превърнем в износител. Не само на енергия, но и на сигурност и просперитет.

Въпросът за добива на собствен газ и петрол е много повече от икономика. Това е въпрос на суверенитет. Когато имаме собствен газ и петрол, тогава ние ще можем да преговаряме от позиция на силата с нашите партньори и дори неприятели, ще можем да ривлечем инвестиции, ще можем да засилим влиянието си в ЕС и не само. Енергийната независимост е щит срещу външен натиск и врата към по-видно място на световната сцена.

Мораториумът от 2012 г. е анахронизъм. Наложен от паника и дезинформация, той ни държи назад. Отмяната му изисква кураж – политиците ни трябва да говорят ясно, да разсеят страховете, да предложат нова и смела визия. Бюрокрацията също трябва да падне – инвеститорите чакат, а ние губим време. С прозрачност и отчетност можем да убедим гражданите, че добивът е за всички, не за една шепа самоназначил се елит. България е на прага на промяна. Ресурсите са тук, ползите са ясни, технологията е готова. Липсва само воля. Нека отменим мораториума и започнем собствен добив не само от Черно море, но и от страната. Нека създадем правила и да приветстваме бъдещия си успех. Енергията е власт, а властта е в ръцете ни. Нека я използваме мъдро – за икономиката, за природата, за децата ни. Времето е сега.