Повече жилища или още бетон? Атина преосмисля градското строителство заради климатичните промени

До края на 2026 г. се планира стартирането на търг на стойност 400 млн. евро 

Дали отговорът на жилищната криза в Гърция не се крие два етажа по-нагоре? Предложението на министър-председателя Кириакос Мицотакис, направено по време на конференцията на To Vima, за предоставяне на зониране и финансови стимули за сгради, построени изключително за достъпен дългосрочен наем, придоби ново измерение, тъй като Атина се сблъсква не само с растящите разходи за жилища, но и с последствията от климатичните промени.

Мащабът на предизвикателството беше разкрит в четвъртък на изложението „Prodexpo 2026“ от Константинос Карталис, професор по физика на околната среда и климата в Националния и Каподистриев университет в Атина (NKUA). 

„Ние сме построили градовете си за климат, който вече не съществува“, каза той. 

Строителството, обясни той, не е климатично неутрално: в зависимост от проекта си, то може както да укрепи, така и да подкопае устойчивостта на града, а по-високите сгради могат да влошат условията в определени квартали.

Мицотакис е превърнал разширяването на предлагането на жилища в приоритет, като подкрепя модела „строителство за отдаване под наем“, при който имотите се разработват от самото начало с цел дългосрочно отдаване под наем, а не за продажба на отделни апартаменти. Според правителствени източници разработваната рамка ще предлага допълнителни права за застрояване, вероятно един или два допълнителни етажа, заедно с данъчни облекчения, изгодни условия за финансиране и по-бързо издаване на разрешителни. В замяна на това строителните предприемачи ще трябва да предлагат достъпни наеми и да задържат жилищата на пазара за дългосрочно наемане за определен период.

Кметът на Атина Харис Дукас изрази несъгласие, като изтъкна, че жилищната криза не може да бъде решена с „още бетон“ и че приоритетът трябва да бъде връщането в употреба на празните жилища в града.

Карталис добави важна променлива към дебата. Той отбеляза, че повишаващите се температури в градовете се дължат не само на климатичните промени, но и на начина, по който функционира градът, като само автомобилният трафик генерира около 20% от топлината, произвеждана в градската среда. Екстремните метеорологични явления, от друга страна, изискват коренно различен подход към градското инженерство. Той призова също така за нов генерален план за Атина, като изтъкна, че ключовите фактори са се променили, откакто настоящата рамка беше приета през 2012 г. – от моделите на строителство и трафик, определени от новия град, издигащ се в Хелиникон, и планирания правителствен парк на планината Химет, до самия климатичен риск.

Истинският въпрос, следователно, не е колко жилища се добавят на пазара, а къде се строят, при какви условия и с каква инфраструктура. Решаването на жилищната криза не може да бъде отделено от устойчивостта на един град, който ще поеме повече достъпни жилища, докато от десетилетия страда от недостиг на обществени зелени площи.

Програмите за реновиране под лупа

Следващата критична глава засяга програмите за субсидии за енергийна ефективност „Exoikonomo“. Представените на Prodexpo констатации сочат, че те се нуждаят от по-широк обхват, който да обхваща не само енергийни подобрения, но и термичен комфорт през лятото, качеството на въздуха в помещенията и структурната безопасност.

Маргарита Ники Асимакопулу, професор в катедрата по физика на НКУА, отбеляза, че повечето сгради, изследвани от изследователите, се прегряват през лятото, тъй като реновирането се фокусира главно върху нуждите от отопление през зимата. Без адекватна слънцезащита имотът, подложен на енергийна модернизация, все още може да се сблъска със сериозни проблеми през горещите месеци. Лошото качество на въздуха в помещенията, особено в офисите, допълнително подчертава необходимостта да се отчитат повече фактори при планирането на реновирането.

Друг пропуск се отнася до конструктивната цялост. Програмата „Екзоикономо“ обикновено не изисква пълна конструктивна оценка на субсидираните жилища, което повишава риска енергийните подобрения да се финансират в по-стари сгради, чиято конструктивна безопасност никога не е била оценявана. Георгиос Стасинос, председател на Техническата камара на Гърция (TEE), многократно е призовавал програмите за енергийна модернизация да бъдат обвързани с конструктивни инспекции и, където е необходимо, с конструктивно и сеизмично укрепване.

Въпросът е дали европейските средства, предназначени за обновяване на сградния фонд, се използват по интегриран начин, или дали програмите трябва да бъдат преработени, за да обхващат едновременно енергийната ефективност, устойчивостта и безопасността. В противен случай съществува риск публичните средства да бъдат изразходвани за интервенции, които пренебрегват най-сериозните слабости на дадена сграда.

Енергийните модернизации обаче ще останат в центъра на планирането през следващите години. На 6 август Гърция поиска от Европейската комисия да разшири обхвата на националната си изключителна клауза, за да обхване разходите, които укрепват енергийната устойчивост на страната; Съветът на ЕС одобри искането преди броени дни. Според Министерството на националната икономика и финансите се очаква новите инвестиции да надхвърлят 1 милиард евро до 2028 г., като обхващат съхранението на енергия, енергийната ефективност и енергийната инфраструктура, наред с други области.

Освобождаване на публична и църковна собственост

Дебатът на Prodexpo 2026 се насочи и към публичната собственост, както и към това как неизползваните активи могат да се превърнат в продуктивен капитал, който генерира приходи, работни места и социално полезна инфраструктура.

Михалис Анагностакос от Националния фонд за развитие (бивш „Суперфонд“) заяви, че публичната собственост се третира като национален капитал, а не като съвкупност от индивидуални активи, и се оценява според по-широки критерии, за да се максимизира ползата за гражданите. Той посочи проекта за преустройство на територията на Международния панаир в Солун на стойност 200 милиона евро, който ще създаде нови работни места, над 1 000 паркоместа и 12 хектара зелени площи. До края на 2026 г. се планира стартирането на търг на стойност 400 милиона евро за развитие на емблематични железопътни гари. За да се ускорят инвестициите обаче, според него трябва да бъдат решени продължаващите проблеми с издаването на разрешителни, тъй като те ограничават гъвкавостта и удължават сроковете.

Различна гледна точка изрази епископ Никодимос от Епидавър, генерален директор на Централната църковна финансова служба на Гръцката църква. Църквата, каза той, разглежда своето имущество като наследство, което трябва да бъде опазвано, разширявано и предавано на бъдещите поколения с оглед на обществената полза. Останали са само 4% от някогашните ѝ обширни исторически владения, а голяма част от това, което е останало, е обвързано. Той посочи болницата „Евангелизмос“, построена върху земя, принадлежаща на манастира „Петраки“, както и болниците „Сотирия“ и „Асклепиео Вулас“, чиито договори с държавата са изтекли.

Църквата има за цел да разреши споровете за собственост върху тези обекти и да развие останалата част от имуществото си за обществено благо, като се обмислят варианти, включващи достъпни жилища за студенти и работници.