Стамболийски въведе чистенето със закон

Писатели и художници въртят метли и парцали

Законът е изработен по Ленински тертип под зоркото око на премиера

Ако беше на власт Александър Стамболийски, сега столицата нямаше да тъне в боклуци. Макар че е от село, той е пословичен чистофайник. Два пъти дневно вземал душ и си миел ръцете след всяко ръкостискане. Доналд Тръмп е известен със същата хигиена.

След Освобождението за чистотата се грижи Пожарната команда. Коренячката софиянка Райна Костенцева разказва:

“В двора на Пожарната служба винаги чакаха, наредени една до друга, гальоти (двуколки), с които се изхвърляше сметта. Гальотаджията в ранна утрин подкарваше гальотата си, спираше пред всяка дворна порта, дрънкаше с едно звънче и приемаше боклука. Стопаните знаеха, че звънчето ги приканваше да излязат с готов за товарене боклук. Ако някой закъснееше дори и само две-три минути, гальотаджията отминаваше към съседния двор.”
“Не всички части на града обаче бяха облагодетелствани с посещението на пожарникарската гальота за смет - уточнява Райна. - Особено махалата Коньовица, която се считаше за най-бедняшкия квартал в столицата, нямаше щастието да се освобождава от сметта по “модерен” начин. Там домакините я изхвърляха в дълбокия уличен ров, който коньовичарите наричаха “канал”.”

Екатерина Каравелова, съпругата на премиера Петко Каравелов, била много стриктна. Още преди звънчето чакала с боклука като войник на пост. Самият Петко обаче бил мърляв по рождение. Сутрин отивал на чешмата в двора на улица “Левски”, където живеели. С едната ръка помпал водата, с другата си плискал лицето. И това му било за целия ден. Нищо от навиците на Стамболийски и Тръмп!

Селският водач хваща държавното кормило през октомври 1919 г. След реконструкция на кабинета от май следващата година е едноличен господар на страната. Потресен е от хигиената в столицата, защото пожарникарите били заклети мързеливци.

“Тези от толумбаджииските тайфи прекарвали времето си в кафенетата, където един другиму си давали лекции по разбойничество”, възмущава се списание “Пожарникар”. Толумбаджии викали на огнеборците.
Нужни са радикални мерки по чистотата, стиска юмрук Стамболийски. Спасението е в Закон за трудовата повинност, приет на 28 май 1920 г. Десницата и левицата са срещу него, но земеделското мнозинство ги обявява за нечистоплътни. В прекия и преносния смисъл на думата!

Според закона всички български граждани подлежат на задължителен обществен труд. За редовно свикване под трудовите знамена мъжете трябва да са навършили 20 години, а жените 16. Временна мобилизация хваща мъжката половина от нацията чак до 50 лазарника.

Законът е изработен по Ленински тертип под зоркото око на Стамболийски. “Аз съм наредил хора, които познават болшевишкия режим основно, да ми обработят всички ония техни социални преобразования, които са хубави и могат да се приложат у нас и ще ги приложим”, заявява премиерът пред вестник “Зора”.
“Ние имаме множество допирни точки в стопанските си начинания: и трудовата повинност, и задължителната кооперация...”, дава примери той.

Според Владимир Илич трудовата повинност е “Грамадна крачка към социализма”. Първият масов съботник в страната на съветите е проведен на 10 май 1919 г. След акцията Москва светва, изчистена от боклуците, останали още от царско време.

“Трудовата повинност се използва по всички отрасли на народното стопанство и благоустройство”, гласи чл. 3 на нашия закон. Следва дълъг списък на мероприятията, които могат да бъдат провеждани по него.
По това време министър на просветата е Стоян Омарчевски. Той се къпел редовно, но прекалявал с чашката и ухаел на джибри. Заради усилията да спре алкохола и екзотичната му командировка в Бразилия Христо Смирненски го нарича Стоян Бразилски Въздържателний.

В период на трезва мисъл Омарчевски проучва Трудовата повинност. Нервите на министъра не издържат. Обръща една мастика и на 28 февруари 1921 г. пуска окръжно №5213. С документа времето от 21 до 27 март е обявено за трудова седмица в подчиненото му ведомство.

За седем дни е повторен подвигът на Херкулес, героично изчистил Авгиевите обори. Изринати са купища мръсотия, боядисани са школата, подредени са училищните дворове и градини, засадени са китни дръвчета.
“Делото Ви за трудовата седмица е нов паметник, който Вие, господин министре, съградихте. Като минувач през софийските улици, срещнах ученички и ученици, които без срам носят своето оръдие за работа”, вдига тост на един банкет Иван Вазов. Поетът визира метлите, които красят младежките рамена.

Замаян от успеха, Омарчевски нарежда занапред да се провеждат по две трудови седмици годишно и по един трудов полуден в неделята. Вазов отдавна е прехвърлили 50-те и не го хваща закона, но ужас от мобилизация надвисва над по-младата интелигенция. Няма отърване!

Пролетта на 1923 г. Елин Пелин сменя перото с вакарелска метла. Плюе си на ръцете и премита няколко пъти Университетската библиотека. Не съм само аз, утешава се разказвачът от Шопско.

Проф. Александър Балабанов е командирован да събира ланшни листа в Борисовата градина. Той е защитил докторат в Германия, написал е “История на класическата литература”, превел е Гьотевия “Фауст”. Сега вади късмет на чист въздух в компанията на студентки.

Майсторът на четката Александър Жендов е разпределен да обира прахта от стативите в Художествената академия. Жендов е “червен” и ненавижда закона, макар че е Ленински. Докато се труди, попържа Стамболийски заедно с неговото “оранжево братство”.

Не са пощадени и литературните дами Елисавета Багряна и Дора Габе. Двете лъскат посудата в трапезарията на университета. Багряна, която е по-хитра, симулира болки в кръста. Ректорът Захари Караогланов я освобождава предсрочно.

След голямото пролетно чистене Елин Пелин отново сменя метлата с перо и преразказва за малчуганите народната приказка “Сливи за смет”.