Труд
Автор:
Иван Стамболов-Сула
Задължително избираем, тоест задължителен, но в неговите рамки може да се направи избор между три направления
Преди няколко дни ме връхлетя един въпрос, илюстриран от претрупано със символи AI изображение – кой знае колко време е отнело писането на промпта! Има всичко – от българския държавен герб през кръста и полумесеца, менората и ОМММ, Давидови печати, маслинени клонки, сърца и глобуси, та чак до дхармачакрата[1]. Деца от всички раси по двойки (вкл. и еднополова такава) четат книги и развиват свитъци – с две думи: загрибат с пълни шепи от световната мъдрост. Всичко това иде да илюстрира въпросния въпрос:
Какво мислите за въвеждането на избираем предмет „Добродетели и религия“ в училище?
Ще ви кажа какво мисля, но нека първо уточним нещо. В концепцията на МОН (твърде смислена, между другото, прочетете я, пет странички е) не се говори за чакри и менори, ОМ-ове и мортарборди[2]. Там се казва, че новият предмет ще бъде преподаван в три избираеми форми – християнство, ислям и добродетели в неконфесионален вид. Добродетелите са доста секуларни и даже такива, които биват проповядвани от икуменизма, но да не се занимаваме сега с това. Така че илюстрацията на въпросния въпрос е донейде подвеждаща. Най-вече с внушението си, че всички учения, представени със своите символи, са равностойни по отношение на истината, дори когато драстично си противоречат.
По въпроса за въвеждането в училище на избираем предмет „Добродетели и религия“ мисля следното. В училище трябва да се въведе ВЕРОУЧЕНИЕ, такова, каквото е било преди катастрофата от септември 1944 година – закон Божи, свещена история и базова литургика, за да знаем какво се случва в храма, а не например, докато се чете епиклезата (молитвата с която слиза Св. Дух и претворява даровете), да се разхождаме със свещ в ръка и благоговейно да целуваме иконите. Но знам, че от моя страна това е утопична мечта, подобна на мечтата ми за възстановяване на Търновската конституция с всичките ѝ слабости и уговорки. Затова приветствам въвеждането на предмета така, както го предлага Министерството. Защото ако нямаме такъв предмет, ще продължим да имаме дипломати като Надежда Нейнски (защо не НейнскА?) и то не просто дипломати, а дипломати №1.
Бяха я поканили в Националната телевизия да предъвкват ветото върху санкциите срещу Русия, и тя каза:
„Русия много отдавна се изживява за Третия Рим и смята, че на нея по право ѝ се полага да контролира и управлява православния свят. Затова и тя толкова тежко понесе независимостта, която получи Украинската църква от Вселенския патриарх“.
След което продължи (тук се хванете за нещо, за да не паднете):
„На практика Вселенският патриарх е това, което е папата за католическия. Той е главата на източното православие“.
Дано не е говорила тези глупости, докато е била външен мистър и посланик. Вартоломей би я разцелувал за тези думи, стига да не бяха от простотия и невежество. Очевидно Надежда не стъпва в църква, защото там на всяка литургия се чете Символа на вярата, в който недвусмислено се казва, че Църквата е СЪБОРНА, тоест единственият ѝ глава е Иисус Христос, а решенията се взимат консенсусно от всички епископи, които са равни помежду си.
Една от основните причини днес Европа да изглежда така, както изглежда, са последиците от схизмата през 1054 година, когато западната църква отпада заради някои свои еретически концепции и на първо място – върховенството на папата. Това е основата на спора между двете църкви и е нелепо по този въпрос да ги представяш като огледални изображения една на друга. Да, на Вартоломей може много да му се иска да е източен папа, „пръв без равни“, но това не е нищо повече от продължение на абсолютно същата ерес, за която стана и разколът през 11 век.
За отношенията между църква и държава Надежда говори така, сякаш никога не е чувала за цезаропапизъм и папоцезаризъм – друга фундаментална разлика между Изтока и Запада. А може пък и да не е чувала, което е твърде озадачаващо за един европейски дипломат.
Но телевизионното участие на Надежда Нейнски е просто частен случай, който удобно съвпадна по време с повдигането на въпроса, който обсъждаме. То е все едно да спорим дали децата трябва да се учат да плуват и в същото време по телевизията да излезе новина как дете се удавило.
Ето впрочем какво ще представлява новият предмет, пък вие ще кажете толкова ли е страшно.
Предметът е задължително избираем, тоест задължителен, но в неговите рамки може да се направи избор между три направления: „Религия – православие“, „Религия – ислям“ и „Добродетели и етика“. Както виждате, и за атеистчетата има възможност, макар че за мен, ако ще става дума за морал по принцип, изучаването на художествена литература е достатъчно. Религията е нещо съвсем друго. Пък и без религия трудно могат да се обяснят доброто и злото. Помня, навремето, отдавна, ми беше попаднал един сборник за представата на древногръцките философи за доброто. Едни го изкарваха като удоволствие, други като обществен ангажимент, трети като мяра, но никой не стигна до задоволителни резултати. Докато православието е достатъчно да каже, че Истината, Доброто и Красотата не са нещо, а Някой, и всичко свършва, толкова е просто.
Предметът няма да има оценка, което го прави до голяма степен безсмислен, но щом така са решили… Иначе добродетелите, дето ще ги учат, не са лоши, общочовешки, тоест християнски в основата си: самоуважение, самоконтрол, чувства и желания, право на личен живот, честност, справедливост, свободна воля, свобода, отговорност, доброта, търпение, смелост, скромност, благодарност, състрадание, щедрост, усърдие, все хубави неща, особено ако преди „самоуважение“ бяха турили „уважение и любов към другия“.
Има, разбира се, резерви, критики и открити въпроси. Протестантите, например, не искат задължително конфесионално обучение. Не знам защо, може би защото не е предвидено протестантско такова. Учителската гилдия пък се тревожи, че няма да се намерят достатъчно като брой и като квалификация преподаватели. Да не се притесняват. Разглеждал съм внимателно предишните учебници (ако сега са други) и категорично заявявам, че и аз мога да преподавам по тях.
Някои се страхуват, че училището ще се клерикализира. Параноя. Те знаят ли изобщо какво значи нещо да се клерикализира?
Други пък се страхуват, че се размие конфесионалната идентичност. Как? Нали ще се учат поотделно? Напротив, колкото по-образован е човек в религиозно отношение, толкова по-спокоен може да бъде за конфесионалната си идентичност.
Разделянето на децата щяло да предизвика формирането на групи по религиозен признак. Ако децата са си религиозни, то групите ще се оформят със или без новия предмет и в това няма нищо страшно. Ние в гимназията, пък и в университета, бяхме разделени според западния, а по-късно и според славянския език, който учехме (аз учех сърбохърватски). Имахме различни занятия по време и място. И стана ли нещо страшно, разделихме ли се на враждуващи кланове?
Конфесионалните програми по „православие" и „ислям" щели да бъдат „отворени за промени", но не било ясно доколко ще се промени философията им. Ако са наистина православие и ислям, няма как да им се промени философията, как става тая работа!
Както виждате, опасенията са напълно пренебрежими. Остават положителните резултати. Предметът е толкова омекотен, толкова осветскостен, че дори и най-върлите атеисти няма от какво да се притесняват, освен ако не са клинични случаи. Нека, нека има още един хуманитарен предмет, пък по-нататък ще мислим и за истинско вероучение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
01: Предстои въвеждането в училище на избираем предмет „Добродетели и религия“ .
[1]„Колелото на Дхарма“ или „Колелото на закона“ е символ, представящ дхарма, което е учението за осемкратния път към просветление на Буда.
[2]Mortarboard – квадратна бакалавърска шапка.
