Намаляването им е целта на програмата „Fishing For Litter“, която от 2019 г. насам е извадила над 6 000 бетонни блока от морското дъно. През последните години от гръцките води са извадени над 6 000 бетонни блока и хиляди синтетични въжета, които се използват незаконно от традиционните средиземноморски риболовни кораби и след това се изхвърлят в морето, пише Euronews.
Изхвърлените риболовни съоръжения съставляват значителна част от отпадъците, които се озовават на морското дъно. Премахването им е в основата на програмата „Fishing For Litter“, ръководена от Фондацията с общественополезна цел „Атанасиос С. Ласкаридис“ в партньорство с екологичната организация iSea.
Според Анастасия Хариту, мениджър по комуникациите на iSea, от 2019 г., когато стартира програмата, са извадени и регистрирани 6 278 бетонни блока и около 11 700 въжета, свързани с дейността на риболовните кораби.
От 2019 г. насам рибарите, участващи в програмата, са извадили над 360 тона отпадъци от дълбоките води. Над 83 % от тях са пластмаса, а 34 % се състоят от изоставени риболовни съоръжения.
Програмата продължава и тази година в цяла Гърция с участието на 67 риболовни кораба и с разширен географски обхват.
Как бетонните блокове се озовават на морското дъно?
Проблемът е свързан, наред с други неща, с практика, използвана по време на нощен риболов с „гри-гри“ – традиционни средиземноморски рибарски лодки.
След като рибата бъде локализирана, се пускат светлинни устройства за привличане на риба, известни като „роботи“. Това са малки плаващи лодки, оборудвани с лампи, които се спускат във водата близо до риболовния кораб, за да привлекат и концентрират косяците.
Както отбелязва iSea в доклада си, озаглавен „Тихият отпадък от риболова – Как синтетичните въжета и бетонните блокове замърсяват моретата“, рибите се привличат от светлинния източник, който имитира лунната светлина.
За да се поддържат стабилни светлинните устройства, те трябва да бъдат закотвени. Общите пристанищни правила предвиждат, че „роботите“ трябва да се пускат с подходящи котви и да се изваждат от водата, след като риболовната дейност приключи.
Според iSea обаче, тъй като предписаната процедура отнема повече време, в някои случаи тя се заменя с импровизирана и незаконна практика.
Вместо котви се използват бетонни блокове – обикновено по два за всяко светлинно устройство, които се закрепват с полипропиленови въжета, т.нар. „гри-гри въжета“.
Бетонните блокове се изваждат пасивно от рибарите. Те се заплитат в мрежите им и по този начин се изваждат от големи дълбочини. Тези, които са извадени и регистрирани в програмата, тежат около четири до пет килограма всеки“, обяснява Чариту.
Само въз основа на регистрираните до момента 6 278 бетонни блока това възлиза на десетки тона твърд материал, който е бил изоставен в морето.
Проблемът обаче не се ограничава до обема на отпадъците.
Синтетичните въжета и бетонните блокове се натрупват на морското дъно и оказват натиск върху бентосните екосистеми, засягайки организмите и местообитанията, които са в пряк контакт с морското дъно.
В същото време полипропиленовите въжета, поради ниското си тегло, могат да висят във водния стълб и да се увиват около витлата на други плавателни съдове, причинявайки механични повреди, както и да заплитат морските организми и да се разпадат на токсични микропластмаси, които рибите поглъщат.
По същия начин, когато бетонните блокове се заплитат в рибарските мрежи, те могат да повредят оборудването и да унищожат част от улова.
Въздействия върху биоразнообразието и риболова
За iSea тази практика не е просто въпрос на морско замърсяване. Оставянето на тези материали на морското дъно вреди на екосистемите, създава рискове за други кораби и добавя още един стресов фактор в морските райони, които и без това са под натиск от прекомерния риболов и натрупването на отпадъци.
Организацията подчертава, че справянето с това явление изисква по-строги и по-систематични инспекции, за да се гарантира прилагането на съществуващото законодателство, както и налагането на предвидените санкции.
Сред предложените мерки са засилването на проверките на място в морето и инспекциите при отплаването и завръщането на риболовните кораби в пристанището.
В същото време, според iSea, е необходимо по-ясно описание на „гри-гри“ риболовните съоръжения в законодателството, особено по отношение на спомагателните светлинни устройства за привличане на риба и оборудването за тяхното закрепване.
Целта е да се изясни напълно какъв е правилният и законен начин за използването им, така че практиката, която днес оставя хиляди предмети „тихи отпадъци“ на морското дъно, да може да бъде ефективно ограничена.