Труд
Автор:
Труд онлайн
Между 12 и 20 февруари София ще посрещне елита на европейските щанги за поредното Европейско първенство. За седми път в историята на този спорт и за шести път в София, най-добрите мъже (а вече и жени) в този спорт на континента ще се съберат в България, за да премерят сили в борба за отличията.
WINBET е официален партньор на Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) за организацията на Европейското първенство в София представя и някои от златните страници в историята на българския спорт. За първи път на българския пазар, компанията ще предложи залози за този спорт по време на първенството на своя сайт winbet.bg.
В летописите на българските щанги има много славни първенства – европейски и световни. Националните ни състезатели са спечелили към днешна дата 181 златни медала от първенства на континента, с което се нареждат под № 2 в класацията за най-успешен спорт за България за всички времена. От световни шампионати титлите са 80, с което страната ни е трета във вечното подреждане. Но има едно състезание, което завинаги ще остане в историята на спорта. Световното първенство от 1986 г., когато в зала „Универсиада“ националите ни разбиха конкуренцията и спечелиха седем златни медала от общо десет възможни!
Златната жътва започна по драматичен начин на 8 ноември. В категория до 52 кг Севдалин Маринов, който две години по-късно ще спечели и олимпийско злато в Сеул, изостана след изхвърлянето със своите 112.5 кг. Те не стигнаха дори за медал в движението, защото заради по-високото си лично тегло Севдалин бе класиран четвърти – на 2.5 кг зад поляка Яцек Гутовски и с равен резултат с Хъ Жуоциян (Китай) и Лю Джун-Сик (КНДР).
Севдалин Маринов (сн. Imago)
Изоставането след изхвърлянето не бе нищо ново за Севдалин. На европейското първенство през пролетта на същата 1986 г. той бе успял да спечели златото, изпреварвайки споменатия Гутовски в изтласкването. И в зала „Универсиада“ нещата се повториха. По драматичен начин.
Хъ и Лю записаха скромни резултати и оставиха Севдалин, Гутовски и Алексей Колоколцев (СССР) да разпределят медалите помежду си. Българският щаб изчака конкурентите да приключат опитите и всичко се свеждаше до това дали Маринов ще успее да закове над главата си 145 кг, които щяха да го направят шампион. Тежестта бе с десет килограма повече отколкото на европейското през май, но резултатът бе един и същ. С двубой от 257.5 кг първото злато на първенството бе българско.
По-късно в същия ден, в категория до 56 кг, драмата бе дори още по-голяма. След изхвърлянето Митко Гръблев, Хъ Инциян (Китай) и Лай Жунмин (Китай) имаха по 127.5 кг и подредбата по лично тегло означаваше второ място за българския представител. И пак както в най-леката категория спорът за титлата бе решен в изтласкването. Гръблев остана последен с право на опит и поиска 162.5 кг. Рискът бе огромен, защото при успех това означаваше злато, но неуспешен опит оставяше Гръблев трети. Това, което последва, бе окачествено от медиите като „разходка на манекен“. Гръблев се борѝ с щангата по целия подиум, но с цената на неистови усилия я закова над главата си. Двубой от 290 кг, с 2.5 кг пред Хъ и с пет пред Мирзоян, останал трети.
Вторият ден на шампионата предлагаше състезание в категория до 60 кг, където по онова време спор никога нямаше. Наум Шаламанов, както бе известен по онова време, имаше коронен номер да излезе на подиума едва след като всички останали са приключили с опитите си.
Наим Сюлейманоглу (тогава под името Наум Шаламанов) (сн. Startphoto.bg)
С първия печелеше златния медал в движението, а с втория поставяше световен рекорд. И въпреки че това бе единствената предизвестена титла на първенството, залите винаги бяха пълни за тази категория, защото шоуто бе гарантирано. В „Универсиада“ изключение от правилото нямаше. Джобния Херкулес от с. Птичар изхвърли 147.5 кг (световен рекорд) и изтласка 188 кг (световен рекорд). Двубоят му от 335 кг бе с 45 кг пред този на сребърния медалист Атила Цанка (Румъния) и означаваше трето поредно злато за България.
Четвъртото дойде 24 часа по-късно. Очакванията бяха в категория до 67.5 кг Михаил Петров и Стефан Топуров да са без конкуренция и точно това се и получи. С по 2.5 кг аванс във всяко от движенията Петров грабна златото с двубой от 342.5 кг. Сребро за Топуров с 337.5, третият Марек Северин (Полша) изостана на 20 кг от победителя!
В категория до 75 кг сценарият отново предвиждаше български дуел за златото. Шест месеца по-рано на европейското в Карл-Маркс-Щадт (ГДР) дебютантът и бъдещ олимпийски шампион Борислав Гидиков и Александър Върбанов бяха завършили първи и втори и в София нещата се повториха. Само в малко по-драматичен вариант. Гидиков приключи изхвърлянето със световен рекорд 168.5 кг, но по-тогавашните правила за двубоя му бяха зачетени само 167.5. За Върбанов, за когото изтласкването винаги бе по-силното движение, изоставането бе детска играчка. Като истински кулокран Сашо закова 212.5 кг и макар че не успя да постави световен рекорд в движението, го направи в двубоя – 377.5 кг, с пет пред Гидиков и 27.5 кг пред бронзовия Андрей Сокачи (Румъния).
Шестият златен медал дойде в шестата категория от шампионата – до 82.5 кг. Асен Златев не бе ставал световен шампион от 1982 г., но поведе още след изхвърлянето и със световен рекорд в изтласкването 225 кг изпревари с 15 кг в двубоя европейския шампион Исраил Арсамаков (СССР). Категорията бе знаменателна и покрай участието на Здравко Стоичков, който взе бронз в изтласкването, но се превърна в единствения българин на шампионата, без медал в двубоя. Но въпреки това, още същия ден България си осигури отборната световна титла.
Асен Златев (снимка: Startphoto.bg)
Последен от нашите на първенството в София на подиума излезе Антонио Кръстев в категория над 110 кг. Вече шампион от първенството от предишната година в Сьодертале (Швеция), той бе надарен с невероятна техника и решаваше състезанието още в изхвърлянето. В „Универсиада“ Антонио стана петият българин със световен рекорд на първенството – 215 кг и остави другите да се борят за среброто и бронза. В крайна сметка световната титла дойде със зашеметяващите 30 кг аванс пред Манфред Нерлингер (ФРГ) и 50 пред бронзовия Роберт Сколимовски (Полша).
В крайното класиране по медали България със седем златни изпревари със светлинни години останалите. Превъзходството на националите ни бе толкова смазващо, че дори в класацията, отчитаща медалите и в отделните движения, те пак имаха повече злато отколкото всички останали страни представени на първенството!
