Владимир Николов – катарзисът дойде, когато властта се обърна

В първата публикация проследихме как Владимир Николов преминава през почти две десетилетия в прокуратурата, как заема ръководни позиции, как оглавява Асоциацията на прокурорите и как се превръща в един от най-шумните защитници на Иван Гешев. Видяхме и как кариерата му върви нагоре именно в периода, в който Гешев е начело на прокуратурата – от председател на професионалната организация на прокурорите до окръжен прокурор на Плевен и избран член на ВСС. Видяхме и как през 2023 г. Николов придружава Гешев в Съединените щати – в един от най-тежките моменти за тогавашния главен прокурор. Но след края на мандата на Гешев идва нов етап.

Борислав Сарафов поема прокуратурата като изпълняващ функциите главен прокурор. И тук историята на Владимир Николов започва да прави интересен завой. Защото човекът, който години наред е бил на първата линия в защита на прокуратурата, постепенно започва да говори за нейните зависимости. Човекът, който защитаваше Гешев, започва да се дистанцира от него. Човекът, който до определен момент не вижда проблем с Борислав Сарафов, в крайна сметка го превръща в един от основните символи на системата, срещу която твърди, че се бори. Само че между двете позиции има една важна подробност. Катарзисът идва, след като властта се обръща срещу самия Николов. И това поставя въпроса дали гледаме на истинско проглеждане или на пореден кариерен пирует.

„Аз не съм ничий човек“

След конфликта със Сарафов Владимир Николов започва да говори по съвсем различен начин. „Аз не съм ничий човек“, заявява той. Репликата звучи категорично, но именно затова трябва да бъде поставена до всичко, което самият Николов е правил и казвал през годините, защото архивът помни.

Не само големите политически събития, а и малките реплики, интервютата, декларациите, позициите, снимките и хората, до които си стоял. Човек може да промени мнението си и има пълното право да го направи, но когато промяната е толкова рязка, обществото има право да попита какво я е предизвикало. Още повече когато тази промяна съвпада по време с началото на сериозен конфликт с човека, който по това време ръководи прокуратурата.

Сарафов - от „турбулентен период“ до враг

Тук хронологията е особено важна. След предсрочното прекратяване на мандата на Иван Гешев през 2023 г. Николов не се превръща автоматично в противник на Борислав Сарафов. Напротив, през 2023 г. говори за „турбулентен период“ в прокуратурата и за необходимостта институциите да продължат да работят. Няма фронтална атака срещу Сарафов, няма твърдения, че той е олицетворение на зависимостите, няма днешната реторика за страх и репресии. И това продължава и през 2024 г. Когато Сарафов е единствен кандидат за главен прокурор, Николов публично заявява, че самият факт, че има само една кандидатура, не е проблем. Според него няма нужда да се създават фиктивни номинации само за да изглежда процедурата по-богата. Отново говори за откритост и прозрачност. Това е важно, защото днешният Николов и онзи Николов от 2024 г. изглеждат като двама различни прокурори. Тогава Сарафов не е „симптом на заболяване“, не е олицетворение на репресивна система, не е човекът, срещу когото трябва да се води битка, това ще дойде по-късно. И има причина.

През април 2025 г. и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов внася предложение до Прокурорската колегия на ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Владимир Николов с искане той да бъде освободен като административен ръководител на Окръжната прокуратура в Плевен. Сред констатациите от проверките са проблеми с организацията на работата и контрола, включително случаи, при които не е бил спазен принципът на случайния подбор при разпределянето на преписки и досъдебни производства. От този момент нататък отношенията между Николов и Сарафов вече не са същите. И точно тук започва да се променя и публичният образ на Николов. Човекът, който дотогава говори сравнително умерено за Сарафов, вече започва да го атакува.

18 февруари 2026 г.: началническият пост е загубен

На 18 февруари 2026 г. Прокурорската колегия на ВСС освобождава Владимир Николов от длъжността административен ръководител на Окръжната прокуратура в Плевен като дисциплинарно наказание. Решението е взето с шест гласа „за“ и един „против“.

И тогава новият образ на Николов вече е напълно оформен. Той говори за натиск, за страх, за зависимости, за репресии. И за Борислав Сарафов като човек, който според него е част от проблема. Всеки прокурор има право да говори, но въпросът остава:

Защо тези проблеми не бяха толкова ясно видими, докато Николов беше част от ръководните етажи на системата?

Защо не ги виждахме през 2019 г.? Защо не ги виждахме през 2020 г.? Защо не ги виждахме през 2021 г., когато той защитаваше Гешев? Защо не ги виждахме през 2022 г.? Защо през 2023 г. имаше „турбулентен период“, но не и фронтална битка със Сарафов? Защо през 2024 г. кандидатурата на Сарафов не беше повод за същия драматичен сблъсък? И защо истинският катарзис дойде, когато дисциплинарният натиск се стовари върху самия Николов?

Това са въпроси, на които кандидатът за ВСС трябва да може да отговори.

Самата Асоциация проговори

Има още един неудобен момент за днешния образ на Николов. През февруари 2026 г. сегашното ръководство на Асоциацията на прокурорите в България се изправя срещу своя бивш председател. И изрича тежки думи: „Под ръководството на г-н Николов, АПБ бе използвана като инструмент за осигуряване на персонална защита на главния прокурор 2019-2023 г.“ Новото ръководство твърди, че повече от десет декларации и публични текстове са били изготвяни и разпространявани без предварително обсъждане и изрично решение на Управителния съвет. Това е позиция на сегашното ръководство на АПБ и именно така трябва да бъде представяна, но значението й трудно може да бъде подценено, защото става дума за организацията, която Николов е ръководил. А човекът, който днес говори за необходимостта от независима професионална организация, е същият човек, под чието ръководство според сегашното ръководство на АПБ организацията е била използвана за персонална защита на главния прокурор. Това не е малък детайл, това е част от отговора на въпроса кой всъщност е бил Владимир Николов в системата.

Когато критикът се появява след конфликта

Бившият съдия, а днес адвокат по наказателни дела Методи Лалов е сред най-острите публични критици на Николов. В свои публикации той го определя като „лакей на статуквото“ и „адвокат на Гешев“, припомняйки ролята му при избора на бившия главен прокурор. Лалов твърди още, че Николов дълги години е бил част от хората, които са убеждавали обществото, че прокуратурата е в отлично състояние и няма нужда от промяна. В друга своя публикация използва още по-остра формулировка, че човекът, който години наред е обслужвал статуквото, днес е представян като „борец за промяна“. Според Лалов Николов е „венцеславял“ Гешев и Сарафов и е „прогледнал“ едва когато е бил отстранен от ръководни позиции и е попаднал под дисциплинарен натиск. Това са субективни оценки на Лалов, но и те не могат да бъдат разглеждани напълно изолирано от фактите, защото зад тях стои реална последователност от публични позиции.

Номенклатурата и новият реформатор

Има и един друг въпрос, който не бива да бъде пропускан. Владимир Николов не е човек, който вчера е влязъл в прокуратурата и днес е открил, че тя има проблеми. Той е магистрат в Плевенския съдебен район от близо две десетилетия. От 2012 до 2017 г. е районен прокурор на Плевен. През 2021 г. оглавява Окръжната прокуратура. От 2020 г. е начело на Асоциацията на прокурорите. През 2022 г. е избран за член на ВСС от професионалната квота. Това е дълъг живот във властовите етажи на прокуратурата. И точно затова е трудно човек с подобна биография да бъде представян просто като „новото лице“ на съдебната реформа. Разбира се, всеки може да стане реформатор. Дори човек, който 19 години е бил част от системата, но тогава обществото има право да попита: Какво е правил през тези 19 години? Какви позиции е заемал? Кого е защитавал? Кои решения е подкрепял? Кога е разбрал, че системата има проблем и защо едва сега?

Плевен и делото „Сияна“

Към тази история се добавя и един от най-чувствителните казуси от последните години - делото за смъртта на 12-годишната Сияна. Именно прокуратурата в Плевен започва разследването на тежката катастрофа, при която момичето загива. Николай Попов, бащата на Сияна, е сред най-острите критици на начина, по който според него е започнало разследването. Той твърди, че са допуснати сериозни пропуски: „Точно в тази прокуратура с обаждане по телефона за минути беше освободен товарът на камиона убиец без абсолютно никаква проверка! Това лиши разследването от изключително важни доказателства и остави огромни съмнения за трафик, които се засилиха още повече след плащането на огромни суми за адвокатската защита на обвиняемия от страна на фирмата собственик на камиона.“

Попов продължава: „Точно в тази прокуратура бяха правени опити делото да бъде съсипано още преди да влезе в съда. Точно от тази прокуратура делото беше иззето и прехвърлено в София.“ Това са тежки твърдения и въпроси, които не могат да бъдат заметени под килима с поредната предизборна декларация.

Николай Попов формулира възмущението си с думи, които трудно могат да бъдат пропуснати: „И днес точно този прокурор се превръща в „революционер №1“ и „борец за правда“!“ След това той настоява всички факти и констатации от проверката на отдел „Инспекторат“ към прокуратурата да бъдат публично оповестени: „Обществото има право да знае какво точно е установила проверката, какви нарушения са констатирани, кой ги е допуснал и потърсена ли е отговорност. Нека всичко бъде публично! И тогава всеки сам ще може да прецени дали човек, ръководил тази прокуратура в този период, трябва да бъде член на органа, който кадрово управлява съдебната власт. Това ли е съдебната реформа?“

Въпросът е тежък. И няма как да бъде отминат, ако Николов иска да бъде кадровик.

Новата битка за ВСС

И ето че историята стига до настоящия момент. Владимир Николов отново е кандидат за член на Висшия съдебен съвет. Този път без Иван Гешев зад гърба му, без ръководството на Асоциацията на прокурорите, но пък с „отровен двойник“ – нова организация на прокурори, повечето от които били през годините в йерархична зависимост от самия Николов, който е с нов образ. Образ на човек, който говори за реформа, за необходимост от промяна. Именно затова кандидатурата му трябва да бъде разглеждана през цялата му биография, а не само през последните няколко месеца.

Защото ако кандидатът за кадровик иска доверието на прокурорите, той трябва да отговори не само на въпроса какво мисли днес. Трябва да отговори и какво е мислел вчера.

„Катарзис“ или преизчисляване?

Най-удобното обяснение е, че Владимир Николов просто е претърпял катарзис, че е вярвал наивно на Иван Гешев, че е смятал прокуратурата за независима, че тогава не е виждал това, което вижда днес, че е разбрал грешките си, че е решил да говори. Хората имат право да грешат, имат право и да променят мнението си, но ако човек иска да бъде реформатор, има един прост начин да докаже, че катарзисът му е истински - да признае собствената си роля, да признае, че е бил част от порочната система, че е бранил Гешев, за да израстне в кариерата, включително като застане начело на съсловната организация на прокурорите, че е разчитал на подкрепата на бившия главен прокурор за избирането си за член на ВСС преди четири години и да даде отговор на въпроса – морално ли е след всичко това, днес отново да си кандидат за кадровик?! Това би било катарзис, защото истинският катарзис не заличава миналото. Владимир Николов може да промени мнението си, но фактите не се променят: 

През 2019 г. той защитава избора на Гешев.

През 2021 г. защитава Гешев срещу искането за предсрочното му освобождаване.

През 2022 г. определя прокуратурата като една от най-реформираните системи.

През 2023 г. продължава да представлява професионалната организация на прокурорите и придружава Гешев във Вашингтон.

През 2024 г. не води днешната си война срещу Сарафов.

През 2025 г. Сарафов инициира дисциплинарното производство срещу него.

През 2026 г. Николов е освободен като административен ръководител.

И тогава започва най-острата му критика към Сарафов.

Това е хронологията, а тя е най-неудобният враг на прегрупирането.

Защото в крайна сметка въпросът не е дали Владимир Николов има право на ново начало, въпросът е дали колегите му трябва да забравят старото начало. Не, не трябва, защото човек, който иска да получи властта да кадрува в съдебната система, не може да бъде оценяван само по това, което казва днес, трябва да бъде оценен и по това, което е правил вчера. И чак когато всичко бъде поставено на масата - прокурорите могат да си отговорят на най-простия въпрос: Владимир Николов действително ли е новото лице на съдебната реформа - или е старото такова на системата, но  с нова маска?