Неслучайно след 1944 г. югославските комунистически власти преследват ВМРО
Още по времето на Титова Югославия бе лансирана тезата, че ВМРО е създадена през 1919 г. от Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев. Целта на тази конструкция е повече от прозрачна и е дълбоко антибългарска по своята същност - да се внуши, че през 1919 г. възниква някаква нова, „върховистка“ ВМРО, която няма нищо общо с основаната през 1893 г. в Солун революционна организация, известна в историята като ВМОРО.
Югославската пропаганда изгражда следната схема: ВМРО след 1919 г. била „българска“ и „върховистка“, докато организацията на Гоце Делчев и Дамян Груев от 1893 г. била някаква отделна, етнически „македонска“ и дори антибългарска организация. Именно върху тази напълно измислена конструкция по-късно стъпва и официалната историография в Скопие.
Подобно твърдение няма нищо общо с историческите факти. То е съзнателна фалшификация, чиято цел е да улесни подмяната на историческата памет и традиционната българска идентичност на населението в Македония.
Ето какво показват фактите:
1. Централният комитет на ВМРО не е избран през 1919 г. Последният Централен комитет на ВМОРО преди Балканските войни е избран още през 1911 г. Негови членове стават: Тодор Александров, Христо Чернопеев, Петър Чаулев. За допълнителен член е избран Александър Протогеров.
2. По време на Първата световна война дейността е преустановена, но организацията не престава да съществува. През периода 1916-1918 г. революционната дейност е прекратена, защото почти всички дейци на ВМОРО служат в редовете на българската армия, която води бойни действия за освобождението на Македония. Именно като български офицер загива и членът на Централния комитет Христо Чернопеев. Следователно войната прекъсва практическата дейност на Организацията, но не прекъсва нейната институционална приемственост.
3. През 1919 г. не се създава нова организация. След завръщането на сръбската и гръцката власт през есента на 1918 г. възниква необходимостта от възстановяване на нелегалната борба. Тогава овакантеното място в Централния комитет се заема от законно избрания още през 1911 г. допълнителен член Александър Протогеров. Така Централният комитет продължава да функционира без избор на ново ръководство.
4. Възстановена е старата ВМОРО. Именно този законно избран през 1911 г. Централен комитет възстановява дейността на Организацията. Свикани са старите дейци, положили революционна клетва още през османския период. Възстановяват се: селските революционни комитети; околийските организации; четническата мрежа; връзките между революционните околии. Основните ръководители на следвоенната борба са именно ветераните от старата ВМОРО: Тодор Александров, Петър Чаулев, Александър Протогеров, Симеон Клинчарски, Ефрем Чучков, Панчо Михайлов, десетки други стари войводи и революционни дейци.
Никъде не се изгражда нова организация. Възстановява се старата.
5. Историческият печат доказва приемствеността. Особено силно доказателство представлява историческият печат на Организацията. През 1956 г. Иван Михайлов пише:
„Историческиятъ печатъ на ВМРО, който е държанъ отъ членовет на нейния Централенъ Комитетъ, не е промянянъ още отъ времето на Дамянъ Груевъ.“ Върху този печат е издълбано: „Вътрешна М.-О. Р. Организация - Централенъ Комитетъ. Свобода или Смърть.“ Това означава, че дори след 1919 г. ръководството използва същия исторически печат, съществувал още по времето на Дамян Груев.
6. Документите на ВМРО потвърждават това. Историческият печат присъства върху официалните документи на ВМРО през целия период 1919-1934 г. Достатъчно е да се видят:
- грамотата на ВМРО от 1924 г. за награждаването на струмишкия войвода Пандели Стоянов;
- завереният Устав на ВМРО от 1925 г.
И в двата случая организацията, която вече е известна под името ВМРО, използва печат с надпис „Вътрешна М.-О. Р. Организация“, т. е. историческото име на революционната организация от 1893 г. Това е пряко документално доказателство за институционалната приемственост.
7. Приемствеността в конгресите на ВМОРО/ВМРО. Особено показателна за пряката организационна приемственост е поредността на общите конгреси. Последният общ конгрес на Организацията преди Балканските и Първата световна война е Петият общ конгрес от 1908 г. След края на войната и възстановяването на революционната дейност през 1919 г. не е свикан нито учредителен, нито „първи“ конгрес на някаква нова ВМРО. Поради затруднените условия следващият общ конгрес се провежда едва през 1925 г. и самата Организация го определя като Шести общ конгрес. Тази последователна номерация е вътрешноорганизационно свидетелство с особена тежест: ВМРО след 1919 г. сама възприема себе си не като новосъздадена организация, а като пряк продължител на предвоенната революционна организация. Ако през 1919 г. беше основана нова ВМРО, конгресът от 1925 г. би трябвало да бъде нейният първи, а не шестият. Между Петия и Шестия общ конгрес има дълго прекъсване, породено от Младотурската революция, войните и последвалото възстановяване на нелегалната борба, но няма прекъсване в институционалната идентичност на Организацията. Именно затова следващият конгрес продължава старата номерация.
8. ВМРО никога не е била юридически регистрирана организация. ВМОРО/ВМРО никога не е съществувала като юридическо лице, вписано в държавен регистър. Тя е действала като националноосвободителна революционна организация и е съществувала де факто.
Поради това ВМРО не е могла да бъде „закрита“ с указ през 1934 г. След Деветнадесетомайския преврат Иван Михайлов действително разпорежда преустановяване на дейността на Организацията само на територията на България, за да не се стигне до братоубийствен конфликт и да не бъде даден повод на Югославия за военна намеса.
Но ВМРО не престава да съществува.
Атентатът в Марсилия през есента на 1934 г., както и събитията от 1941 г. и 1944-1946 г., показват, че Организацията продължава да действа. По-късно Иван Михайлов сам отбелязва, че ВМРО постепенно изоставя пушките и бомбите и насочва усилията си към международна политическа дейност, изпращайки меморандуми и апели до правителства и международни организации в защита на българите в Македония след 1944 г.
Заключение - твърдението, че ВМРО е основана през 1919 г., не издържа на историческа критика.
В историческата наука приемствеността на една организация се установява чрез нейното ръководство, организационната структура, кадровия състав, символите и официалните документи. В случая ВМОРО/ВМРО запазва всички тези белези. Следователно през 1919 г. не възниква нова организация, а се възстановява дейността на съществуващата ВМОРО.
През 1919 г. законно избраният още през 1911 г. Централен комитет възобновява дейността на Организацията, използвайки същото ръководство, същата организационна структура, същите революционни кадри и дори същия исторически печат, запазен още от времето на Дамян Груев. Ето защо твърдението, че ВМРО е „основана“ през 1919 г., не представлява исторически факт, а политическа конструкция, създадена в Белград и впоследствие възприета от официалната историография в Скопие. То няма опора в документите на самата Организация и противоречи на нейната собствена институционална памет.
Неслучайно след 1944 г. югославските комунистически власти преследват именно ВМРО. Те не се борят срещу организация, възникнала през 1919 г., а срещу революционната традиция, започнала през 1893 г., срещу нейните идеи, символи и историческа приемственост, както и срещу останалите живи илинденски дейци и техните последователи.
Труд
