Тогава в Османската империя не съществува вилает или друга официална админи-стративна единица, наречена „Македония“
В текста няма „македонски народ“, няма „македонска нация“, няма „македонски етнос“, няма „македонски език“ и няма забрана на някаква македонска национална идентичност
В социалните мрежи тролове от Северна Македония отново разпространяват османски документ от 1903 г., представян сензационно като „Султанска наредба за името Македония“. Внушението е ясно: султан Абдулхамид II уж забранил името „Македония“, а оттук читателят трябва да направи следващата крачка - че османската власт се е опитвала да заличи някаква вече съществуваща македонска национална идентичност.
Качеството на документа е толкова лошо, че едва ли някой може да разчете османотурския текст. Затова направих проучване в съвременни турски публикации и се оказва, че някакъв подобен документ съществува, но оригиналният текст не казва това.
Наличният документ в Османския архив е от 7 април 1903 г. Посочваната архивна сигнатура е BOA, İ.HUS. 104/63. Ключовият текст на османотурски, предаден с латинска транслитерация, гласи: „Rumili işlerine müte’allik mârûzat ve teblîgatta bâdema mahallî ismi zikrolunarak Makedonya tabirinin kat’iyyen men-i isti’mâli...“На български: „По въпросите, отнасящи се до Румелия, в докладите и съобщенията занапред да се посочва съответното местно наименование, като употребата на израза „Македония“ категорично се забранява.“
Ключът е във формулировката:
„Rumili işlerine müte’allik mârûzat ve teblîgatta“ -
„в докладите и съобщенията, отнасящи се до делата на Румелия“.
Следователно става дума за официалната административна кореспонденция, а не за забрана населението да използва географското название Македония. Още по-показателни са думите:
„mahallî ismi zikrolunarak“ -т. е. „като се посочва съответното местно наименование“.
Защо? Защото през 1903 г. в Османската империя не съществува вилает или друга официална административна единица, наречена „Македония“. Територията, която европейската дипломация, публицистика и география наричат Македония, е поделена между Солунския, Битолския и Косовския вилает.
Има и друг османски текст, който обяснява логиката на властите още по-ясно:
„Avrupa-yı Osmânî vilâyetlere münkasım... Makedonya ve Arnavutluk gibi kanûn-ı idâriye mugâyir taksîmat...“Смисълът е: „Османска Европа е разделена на вилаети... [а] деления като Македония и Албания противоречат на административния закон.“
Ето защо султанската администрация настоява в официалните документи да се използват действителните административни названия, а не обобщаващото географско понятие „Македония“, тъй като нейните географски граници не съвпадат с административните граници на тези три вилаета. И тук възниква един много прост въпрос:
Къде в този документ са „етническите македонци“? Никъде.
В текста няма „македонски народ“, няма „македонска нация“, няма „македонски етнос“, няма „македонски език“ и няма забрана на някаква македонска национална идентичност. Всъщност до настоящия момент не съм попадал на какъвто и да било османски документ, в който да се говори за етнически македонци. Тъкмо обратното - посочват се само българи.
Има Makedonya tabiri - „изразът/названието Македония“.
И има административно разпореждане този географски термин да не се употребява в официалната кореспонденция за румелийските административни области.
Особено любопитен е разпространяваният в Северна Македония превод:
„... се забранува терминот (називот) Македонија, којшто се споменува како локално име.“
Това създава впечатлението, че османският оригинал определя самата „Македония“ като „локално име“.
Но конструкцията „mahallî ismi zikrolunarak“ означава, че трябва да бъде посочвано съответното местно/административно название, вместо да се употребява „Македония“.
Разликата е малка граматически, но огромна исторически. Следователно документът трябва да бъде четен целия и точно преведен. Тогава той свидетелства за нещо съвсем различно от внушението, с което днес се разпространява:
През 1903 г. османската власт забранява употребата на географското понятие „Македония“ в определена официална административна кореспонденция и изисква използването на действителните административни названия. Документът не съдържа нито дума за съществуването или забраняването на „македонски народ“, „македонска нация“ или „македонски етнос“.
Историческите документи са ценни именно когато ги оставим да говорят това, което действително пише в тях - а не това, което един век по-късно на някои им се иска да пише.
* От Фейсбук
Труд
