Здравко Попов, дипломат, главен редактор на сп. „Дипломация“, пред „Труд news“: Решението за Безмер коригира правно-политическо престъпление на правителството на Желязков

Румен Радев изпълнява договор, подписан от Станишев и валидиран от Борисов

Връчването на дипломатическа нота от страна на Иран, чрез своя посланик в София, чието съдържание е възражение срещу решението на българския Парламент за настаняването на американски военни самолети в Безмер, е нормална дипломатическа реакция на потърпевшата страна, обяснява дипломатът Здравко Попов.  И още - че всички страни, преки или косвени съучастници или партньори на САЩ в този военен конфликт, също са получили по този ред дипломатически ноти. Но от връчването на една дипломатическа нота до практическо военно действие срещу България има огромна разлика, второто не следва първото автоматично и първосигнално, казва още Здравко Попов.  Между първотото и второто действие също има много дипломация, сделки, непублични разговори и преговори, има центрове и служби, които анализират риска и последствията, преценяват ползите и загубите, например, ако си позволят военен удар на държава, членка на ЕС и НАТО, съседка и приятел на Турция и много други военни и невоенни фактори, които се вземат предвид.

- Депутатите на Радев и ДПС приеха в Безмер да бъдат разположени американски самолети за операции в Близкия Изток. Това било в името на националния ни интерес. През март други американски самолети в София бяха опасни за националния ни интерес. Кое е вярно?
- Бих искал да направя първо една аналогия. Известният театрален и кино режисьор Станиславски е казал, че ако в една пиеса на Чехов на сцената има подпряна някъде една пушка, тя със сигурност до края на пиесата ще гръмне, т.е. ще бъде използвана по предназначение. Пушките се произвеждат за да се стреля с тях, а не да се бърка бетон с тях или да стоят в исторически музеи. Така е и с военните бази, те се създават за да се използват някога за военни цели, а не за детски площадки или за пасища. За съжаление, но е така. Когато сме подписвали през 2006 г. официални договори със САЩ за превръщането на Ново село, Граф Игнатиево или Безмер за американски военни бази на българска територия, би трябвало да сме напълно наясно, че рано или късно те ще бъдат използвани именно по предназначение – за военни цели.  В случая с разрешението на Народното събрание да бъдат разположени в Безмер американски военни самолети-цистерни за подкрепа на военните операции на САЩ в Ормузкия проток и Иран е закономерно и логично продължение на договорите от 2006 г., подписани от правителството на Сергей Станишев, и допълнително валидизирани през 2016 г. от правителството на Бойко Борисов. Държавата си изпълнява стриктно своите международни ангажименти и днес от правителството на Румен Радев, при това със санкцията на Парламента. Тук няма никакъв проблем или казус. Проблем е било, и в нарушение е било, решението на правителството на Росен Желязков да допусне на официалното гражданско летище в София „Васил Левски“ пребиваването на толкова много американски военни самолети-цистерни за толкова дълго време. И тъй като то е съзнавало, че извършва правно и политическо престъпление, е излъгало българската общественост, че не става дума за военни цели и военни операции, а за някакви „мирни“ тренировки и едва ли не за ваканционно пребиваване. Това решение и тази измама е вече била против българския национален интерес и си струва да бъде поискана сметка за това деяние от отговорните за него лица. Софийското цивилно летище не е военна база, няма за него никакво официално споразумение със САЩ за ползването му за военни цели. В някакъв смисъл решението за настаняването на самолетите-цистерни на САЩ във военната база Безмер е връщането към законността и логичността – мястото на военните самолети и на военнослужещите е във военните бази и в поделенията, при това легализирани с договори и подписи на институции. В този смисъл решението за Безмер е коригирало едно правно-политическо престъпление на предното редовно правителство, а при тези наследени двадесетгодишни правно-договорени обстоятелства, то по-скоро е действало в интерес на правовата държава, т.е на държавата на реда, а не на държавата на произвола.

- Иран предупреди България да не допуска използването на своя територия за военни операции на САЩ,  представлява ли това пряка заплаха за страната ни? Коментирайте реакцията на Външно и на премиера...
- Връчването на дипломатическа нота от страна на Иран, чрез своя посланик в София, чието съдържание е възражение срещу решението на българския Парламент за настаняването на американски военни самолети в Безмер, които ще имат пряко отношение в полза на американските военни действия във войната с Иран, и предупреждението, че с това Безмер става потенциална военна цел на иранските въоръжени сили, също е нормална дипломатическа реакция на потърпевшата страна. Така се прави, всички страни, преки или косвени съучастници или партньори на САЩ в този военен конфликт, също са получили по този ред, дипломатически ноти. Но от връчването на една дипломатическа нота до практическо военно действие срещу България има огромна разлика, второто не следва първото автоматично и първосигнално. Между първото и второто действие, също има много дипломация, сделки, непублични разговори и преговори, има центрове и служби, които анализират риска и последствията, преценяват ползите и загубите, например, ако си позволят военен удар на държава, членка на ЕС и НАТО, съседка и приятел на Турция и много други военни и невоенни фактори, които се вземат предвид. В нашия случай, ответното действие на Иран не може да се вземе гневно, емоционално или отмъстително. Нашето решение за Безмер също не е такова. Ние не обявяваме война на Иран, не се включваме във войната с наши контингенти или с наши самолети, не декларираме, че Иран е враг на нашия начин на живот, не употребяваме език на омразата или на превъзходството, напротив, искаме да продължим да развиваме нашите взаимоизгодни двустранни икономически, търговски и културни отношения. Нашето решение е рационално и предвидимо– просто спазваме подписаните отпреди международни спогодби – не само със САЩ. Аз съм уверен, че Ислямска Република Иран напълно разбира това.
Друг е въпросът с всекидневните страхове и загрижености на обикновените хора по отношение на присъствието на тези американски военни самолети. Софийските страхове сега станаха ямболски страхове, доколкото внушенията за потенциална заплаха от ракетни ирански удари или терористични атаки се пренесоха в региона на Безмер. Видяхме реакцията на местните власти и протестните действия на гражданите. Те са екзистенциално оправдани. Проблемът е в липсата на предварителна професионална разяснителна работа с обществеността, както медийна, така и на място, с пряко общуване с хората, за да се минимизира тяхната тревожност и негативност чрез обяснение, разбиране и поемане на гаранции за сигурност. Един път пропуснато, сега това трябва да се прави ad hoc.

- Изясни ли ви се как стоят нещата с т.нар. Киевска декларация? Част ли е България от нея или не? В Париж Радев заяви, че мястото на България не е в коалицията на желаещите, в Киев външната министърка се нареди сред имената на лидерите от Югоизточна Европа, които подкрепиха тази коалиция. Там бе и сръбският президент Вучич, който изрично настоя името му да не бъде включено в преамбюла. А на нашата остана, значи ли това, че я подкрепяме тази коалиция?
- Изявленията и поведенията на министър-председател, министри, президент, председател на Народното събрание, когато се отнасят до външната политика на страната ни, трябва да бъдат ясно координирани и съгласувани, представителите на държавните институции трябва да говорят в един глас и да се държат по сходен дипломатически и политически начин. Творческата самодейност и субективните пристрастия са пагубни за всяка държавна външна политика и за ефективността на дипломатическата професия. Помня един фрапиращ случай, в близкото минало, когато президентът отстояваше публично необходимостта от натовска милитаризация на Черно море, външният министър му пригласяше, но министър-председателят, също публично, категорично се противопоставяше и призоваваше Черно море да бъде свободна зона за туризъм, търговия, корабоплаване и сътрудничество между страните около него. Кого да слушат дипломатите и международните служители на България? Чия позиция да представят и защитават в международните организации и в страните на своята акредитация? Тази почти шизофренна институционална биполярност парализира в този период работата на българските посолства и постоянните представителства. Подобен ефект на разминаване на позиции, на пръв поглед,  сякаш се получи с изявлението на премиера Радев в Париж и с ангажимента на министър Петрова към политическата декларация, приета в Киев. Министър-председателят Румен Радев заяви недвусмислено в Париж, че България няма да участва в т.нар „коалиция на желаещите“ не по идеологически причини (антиевропейски, антинатовски, антиукраински или проруски), а поради липса на възможности – финансови и оръжейни. Просто не можем да помогнем практически. Обратното би било насилие върху бюджета, сигурността и интересите на българските граждани. Но явно е, че правителството на България остава солидарно, политически и морално,  с общата загриженост и цели на „коалицията“ спрямо Украйна. Ако някой е сметнал, че премиерът с отказа си, е имал нещо друго предвид, грешно е интерпретирал мотивите и поведението му за този отказ. Затова участието на външния министър Велислава Петрова в срещата на ръководителите на страните от Югоизточна Европа на 15-ти юли в Киев, би трябвало да се разглежда в контекста на цялостната позиция на министър-председателя Радев. Тя е там за да потвърди политическата (съответно идеологическата) подкрепа на Европа за Украйна, макар че в текста на Киевската декларация, има твърде много практически въпроси и ангажименти, които е трябвало да се избегнат, защото вече е казано, че България не е в състояние да изпълни и приеме. Този текст наверно е трябвало да бъде предварително съгласуван. Тази привидност за противоречие между премиер и министър породи много излишни коментари, критики, заклинания, хейтърство в медиите, социалните мрежи и в опозицията, парламентарна и извънпарламентарна. Управляващата партия изпадна в самопротиворечащ се обяснителен режим. Целият проблем обаче, по-скоро е в липсата на реален съгласувателен, междуведомствен механизъм, когато се оформя единна външнополитическа позиция. Трябва да функционира координация – съдържателна, понятийна, протоколна, публична, и някакъв център, който да управлява цялата тази комуникация. В противен случай, винаги ще се появяват привидни противоречия, неправилни интерпретации, комуникативни неразбирания, а понякога и действителни гафове.
- Що е това български национален интерес? За Радев е един, за Костадинов – друг, за ПП и ДБ – трети. Досега бе ясно националният ни интерес бе членство в НАТО и ЕС, в Шенген и Еврозоната. А отсега нататък? Изобщо някъде формулиран ли е този национален интерес или всеки си тълкува както му изнася....
- Що се отнася до въпроса „що е национален интерес?“, може би, поради превръщането на тази фраза днес в приоритетна лексика във външнополитическия ни говор, което смятам за похвално, нуждаем се от сериозна дискусия, както по концептуалното изясняване на понятието, така и по историческата и актуалната динамика на приложението му в политиката.

Нашият гост
Здравко Попов е роден е в Бургас през 1951 г.. Завършва философия и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1972 - 1976). Докторантска специализация по философия и история на религиите в Университета „Ла Сапиенца“ в Рим (1982 – 1983). Защитава докторска дисертация на тема „Митът като философски проблем“ (1994). Преподавател по философия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1986 – 1990), в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (1995 – 2000) и в Нов български университет (2000 – 2003).      Външнополитически съветник на Президента на България д-р Желю Желев (1990 – 1992).Специализация в областта на външната политика и дипломацията в САЩ (1991); в областта на политиката за сигурност в Отава, Канада (1992). Вицепрезидент и член на Борда на Атлантическия Клуб в България  (1992)
Основател и директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2003-2006). Специализация по публична политика в Public Administration International, Лондон, Великобритания (2005).
От 2005 г. до 2006 г. е национален представител в Направляващия Комитет на Колежа по европейска сигурност и отбрана в Брюксел и член на борда на директорите на Института за изследвания на сигурността на ЕС в Париж.
Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Чешката република от 30 май 2006 до 30 юли 2010 г.
Понастоящем е преподавател по дипломация, международна сигурност и философия във Философски факултет и във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Главен редактор на сп. „Дипломация“ на Дипломатическия институт на МВнР от 2012 г. - понастоящем
Президент на Института за публична политика от 2012 г.- понастоящем