“Арестувайте Бил Гейтс”

Зад маската на „филантропия“ се прокарват корпоративни интереси за гигантски печалби, но и за контрол върху живота на хората

Софтуерният магнат стана вторият по мащаб финансов донор на СЗО

Разследване и арест за милиардера Бил Гейтс по обвинения в „престъпления срещу човечеството“ и „медицински злоупотреби“ - това искат почти половин милион американци с петиция, публикувана на 10 април на официалната платформа на Белия дом „Ние, народът“. Петиции може да се отправят всякакви и това съвсем не означава, че всяка от тях е непременно основателна. Но точно тази е част от един доста по-широк контекст на разрастващо се обществено недоволство от ролята и влиянието на глобалните корпорации и техните „филантропски“ деривати върху ключови сфери на човешкия живот.

Влияние, което се основава на частните цели, интереси и решения на затворени кръгове от ултрабогати представители на глобалния елит, на „суперкласата“, както я нарича известният американски политолог Дейвид Роткопф. Политика, която се формира не от суверенните държави и нации, а от частни играчи на глобалната сцена, които са безотчетни и безконтролни, неподвластни на „капризите“ на демокрацията и демократичния контрол на гражданите. И чиято „прозрачност“, шумно прокламирана чрез платени медийни кампании, се свежда до публикуване на „отчети“.

Само, че това не е прозрачност в смисъла на прозрачен процес на формиране на политика, а просто уведомления какво група частни лица са решили да наложат на обществото. И те го налагат със силата на парите и мрежи на влияние, дефинирайки приоритетите на цели международни организации и подчинявайки държави с „меката сила“ на парите. Неслучайно ключов приоритет на неолибералните глобалисти след края на Студената война е изземването на суверенитет и обезсилването на националната държава, в полза на наднационални институции, управлявани не от демократично избрани представители на гражданите, а от селектирани чрез задкулисни паркетни сделки служители на глобалния елит. Бил Гейтс и неговата „филантропска“ дейност през последното десетилетие са типичен пример за този процес.

Тук съвсем не става дума за пороя от конспиративни теории, които еднозначно приписват на Бил Гейтс „авторството“ на пандемията с COVID-19. Колкото и да са преувеличени и преиначени, твърдения, като например, че чрез ваксина срещу коронавируса Гейтс щял да вкарва микрочип за контрол над хората, в тяхната основа стоят реални факти. И тези факти трябва да бъдат правилно разчетени. Защото иззад напудрените рекламни репортажи за дейността на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ в две ключови сфери на човешкото съществувание - здравеопазването и изхранването на населението - прозират опасни процеси. Тази фондация с разполага с 48,6 милиарда долара. По данни на Международния валутен фонд повече от половината държави в света имат по-малък БВП.

През май 2017 г., популярното и у нас ляво-либерално издание Politico находчиво писа: „Някои милиардери си купуват острови, а Бил Гейтс си купи здравната агенция на ООН“. През последните 20 години софтуерният магнат се превърна във втория по мащаб финансов донор на Световната здравна организация (СЗО). Преди него са само САЩ, а след него е Великобритания. Проблемът е видим с просто око, макар и погледът на мнозина да се замъглява от гъстата пелена от внушения за благородни каузи и изискана филантропия. Със сигурност Гейтс има и такава мотивация, но не само.

Принципният въпрос е, че една частна фондация формира голяма част от бюджета на една организация на ООН, която от своя страна налага приоритети и политики на държавите в глобален мащаб. Представете си за миг, че частна корпорация или отделен бизнесмен започнат да финансират едно министерство - да му осигуряват пари за различни програми, за заплати, за режийни. И да участват на това основание в определянето на политиката на министерството. На национално ниво, поне в развитите държави, това е немислимо. Тъкмо за да се предотврати възможността частния бизнес и въобще частния интерес да заобикалят легитимните канали на демокрацията, са въведени купища ограничения и забрани, свързани с лобизма, конфликта на интереси, финансирането на партии и изборни кампании. Причината - управлението и политиката трябва да защитават обществения интерес и да балансират разнопосочните частни интереси. Защото в противен случай дори и най-добронамереният частен интерес води до частен монопол над властта, подчинен единствено на парите, а не на ценностите, които доминират в обществото. На международно ниво обаче, подобни ограничения липсват или са твърде ефимерни и неефективни.

И това доведе до истински разгул на т. нар. филантропски монополизъм. Случаят с фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ е именно такъв. Чрез мощни финансови инжекции се финансират международни институции и мрежа от неправителствени организации, които започват да определят дневния ред в здравеопазването и селското стопанство, особено на развиващите се страни, впримчвайки държавите в грантове и публично-частни партньорства.

Така Бил Гейтс, който е пряко обвързан с инвестиции и дори в кадрово отношение, с фармацевтични мастодонти като GlaxoSmithKline (GSK) и Pfizer, успя да им осигури субсидии и фактически 10-годишен монопол в производството на ваксини за развиващите се страни. Под негово давление през 2000 г. беше създаден Глобален алианс за ваксини и имунизации (GAVI) под формата на многостранно публично-частно партньорство. 80 процента от неговия бюджет са публични средства на участващите държави, а останалите са частни, предимно на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“. GAVI се управлява от борд, в който запазено място има фондацията на Гейтс, две места са за фармацевтичните компании и по едно за представители на УНИЦЕФ, СЗО и Световната банка. По този начин на практика тази наднационална и доминирана от частни интереси структура дефинира здравните приоритети и източва бюджетите за здравеопазване на десетки държави по света, като с изискванията си ги лишава от правото да търсят значително по-евтини, генерични ваксини, каквито се разработват в Индия, Китай и Русия.

Сходен е подходът, който Бил Гейтс налага в селскостопанската политика - другият основен приоритет на неговата „филантропия“. Чрез две дъщерни организации, финансирани от него със стотици милиони долари - Африканската селскостопанска технологична фондация (AATF) и „Зелена революция в Африка“ (AGRA) - Гейтс се стреми да оплете черния континент в заробваща неоколониална схема. Предоставя се финансиране за посевен материал за основни земеделски култури, който е защитен от сертификати и патенти, притежавани от големите корпорации. Основно изискване към местните производители е да спрат да ползват свои локални семена и разсади, т. е. непатентовани, а заедно с това - да купуват хербициди от посочени от структурите на Гейтс корпорации.

По оценка на международната неправителствена организация Global Justice Now, близо 70 процента от купуваните по такава схема хербициди са на Monsanto. Колко дълбоко порочна е тази перфидна схема на Бил Гейтс освен от всичко друго, може да се съди и по следните факти. През 2010 г. неговата фондация придоби 500 хиляди броя акции на стойност 23 милиона долара в Monsanto. Когато това предизвика обществена критика, Гейтс продаде тези акции в края на следващата година. Продаде ги обаче на инвестиционния фонд на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway, където инвестиционният тръст на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ има акционерно участие.

Макар и в едър щрих, тези факти са достатъчни, за да стане ясно, че зад маската на „филантропия“ се прокарват най-прагматични корпоративни интереси за гигантски печалби, но и за нещо много по-опасно - глобален контрол върху живота на хората, упражняван от един частен елит, извън и над легитимните механизми на демократичното общество.

И затова съвсем не са безпочвени опасенията, че други проекти на въпросния „филантроп“ са просто опипване на почвата със сходни цели. Такава, например, е ID2020 - неправителствена структура, финансирана от Гейтс, която разработва и лобира за внедряване на електронна идентичност на един милиард души по света, главно в бедните държави. Миналата година започна реализация на тяхна програма в Бангладеш. Друг такъв проект е разработката на група учени от Масачузетския технологичен институт, също финансирани от Бил Гейтс, за която пишат меродавните научно-популярни издания Science Translational Medicine и Scientific American. С нея се създава технология за маркиране на хората, които са ваксинирани с машинно читаем код, татуиран с невидимо с просто око мастило на медна основа.

Мотивите са благородни, обяснява се, че няма нищо общо с имплантирането на микрочипове. И това е така. Засега. Дали обаче Бил Гейтс не отваря „прозореца на Овертон“, за да накара населението да свикне с подобни идеи и така да улесни утрешното въвеждане на онова, което днес изглежда немислимо?

Публикувано от Д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика

Този уебсайт използва "бисквитки"