Болни от политическата зараза

Рано е за преброяване на партийните дивиденти

Ангелкова на почивка в Гърция!

Никога не съм искал оставката на министъра на туризма Ангелкова. Съжалявал съм я, тя е толкова мила в своята некомпетентност. Колко години вече се мотае с тези шезлонги и чадъри. Но когато упорито застана зад наказанието с 2-седмична карантина за летувалите в Гърция, реших, че това вече е краят. Защо ще ни наказва? Нима хората нямат право да почиват където им харесва след мъчителната карантина? Така ли ще си реши проблемите? И все пак- нека отиде на държавна сметка до Миконос или Санторини. Дано научи нещо.

Колко пъти (около 12!) Влади Горанов се опитваше да обясни, че извънредното положение продължава с още два месеца, но под друго име, а „мисирките“ все не можеха да разберат какво става. Колко дни минаха оттогава и все още цари объркване, което потвърждава каква сила са медиите, дори и да са се объркали. Препитаващите се от политиката социолози побързаха да направят проучвания кой какво е спечелил политически от кризата досега. И понеже резултатите са категорични, на сцената се завърнаха и политолозите, които заговориха за предстоящи избори и дадоха прогнози. Извадени бяха и ръждясващите оръжия на политическата омраза. Истински кампании бяха подети срещу президента Радев и лидера на БСП Корнелия Ненова. Но карантината може да поднесе всякакви изненади, а и животът ни удари с неочаквани събития, които променят климата на самодоволство.

Истинска буря предизвика срещата между опитната журналистка Миролюба Бенатова, за която колкото по-високо стои нейният събеседник, толкова по-агресивна става тя, и генерал Мутафчийски, когото битката с опасния вирус превърна в звезда с блестящо политическо бъдеще. За съжаление интервюто, което гледахме, беше обработено и скриваше някои моменти, които е възможно да са повлияли на обстановката между двамата. Иначе не виждам нищо скандално в това интервю, ако изключим неговия финал. Въпросите дори не засегнаха някои важни теми, провокацията бе в тона на питането. Все пак това е Бенатова, а не дечицата от „120 минути“. Изглежда публиката е отвикнала от нападателния стил на пълноценен журналист, чиито въпроси са изпълнени със смисъл. Тя не се стреми да прави пиар на новоизлюпения любимец на публиката, а да се добере до истината, дори с цената на провокацията. Необяснимо ми е защо един зрял човек като генерал Мутафчийски изпусна нервите си. От самото начало на интервюто, още преди да е бил предизвикан, той беше изпълнен с мнителност към журналистката. Дали някой го беше „подковал“ или нещо се бе случило „извън кадър“, което ние не знаем? Като имам предвид, че още когато бе прекъсната практиката на всекидневните брифинги с негово участие, той заговори за преднамерени и изнервящи въпроси на журналистите, за обидно подценяване на тяхната работа. Очевидно Мутафчийски се бе заразил с вируса на суетата, която прихвана от самоуверения премиер, без да има неговата интуиция кога е прехвърлена мярката. Под въпрос е дали симпатичният генерал има безпроблемно политическо бъдеще. Политиката не търпи сръдльовци. Като гледах тази сутрин (събота) как и професор Кантарджиев надълго и нашироко ни агитираше колко полезна е тяхната работа, как нямали грешка, става ясно, че вирусът се е разпространил в целия щаб.

Сагата с акциите за „Левски“ ще продължи и Божков сигурно ще нанесе нови удари срещу министъра на финансите Горанов, предсказват всезнаещите. Казват, че Божков е високо интелигентен и точно затова смятам, че ходовете му са добре премерени, но не са безпроблемни. Именно затова е съмнително, че ескалацията на компроматите ще продължи в по-широки мащаби и ще засегне дълбоко и премиера Борисов.

В изпращането на акциите до Борисов се прави намек, че той и досега има пряка намеса в намирането на спонсори за любимия отбор. Но това означава, че на такива „призовани“ спонсори вероятно е обещавана някаква привилегия за бизнеса им. За да избегне този скандал, Борисов трябва да бяга от всякаква лична намеса по-нататък, без да се изкушава от мисълта, че печели феновете на отбора за предстоящите избори.

Що се отнася до по-опасната линия от разкрития за държавната протекция над хазартния бизнес на Божков, която е довела до „икономисването“ на 700 милиона от такси, тук пред математическия ум на хазартния бос стоят доста препятствия. По-лесно е да бъде компрометиран Горанов, когото Борисов може да пожертва за доброто име на ГЕРБ. Дори и да е истина, че Горанов е протежиран, те не биха се противили на една такава благоразумна стъпка. Но пред компрометирането на самия Борисов стоят много сериозни бариери. За да обвини премиера, че е влизал в незаконни договорки с него, Божков трябва да признае и личното си участие. За какво му е такава саможертва? Освен това, докато е в изгнание, на свидетелствата на Божков ще се гледа със съмнение. Не може да се вярва на човек, срещу когото има сериозни обвинения, пък ако иска - нека заповяда в България и да се изправи пред правосъдието. Същият казус като пред „банкера-беглец“ Цветан Василев. Затова „дубайският изгнаник“ само ще плаши с намеци и ще се надява на евентуални договорки. При условие, че има въобще какво да каже или покаже. А недоказани обвинения не се лепят на „тефлоновия“ Борисов.

Нямам отношение към лидерския проблем на БСП. Но като гледам каква мобилизация се вихри на всички врагове на Корнелия Нинова- външни или вътрешни- си задавам въпроса- ако тя е толкова лош лидер, защо управляващите така са се заели да я сменят?

Публикувано от Иван Гарелов

Този уебсайт използва "бисквитки"