Българската “изгряваща звезда” на Берлинале Мартина Апостолова, пред “Труд”: Искам да играя княз Мишкин

Доволна съм, че “Ирина” не ми се случи по-рано, след университета, защото сега разбирам, че тогава не съм била готова за сегашната ситуация

С Мартина разговаряме в София, преди Берлинале. Там във фестивалната лудница ще е по-трудно, пък и нека колегите от други страни да имат повече време с нея, когато опашка от журналисти ще обсаждат новите 10 “изгряващи звезди” на европейското кино.

- Разчу се, че си сред десетте избрани млади актьори и актриси на европейското кино, ще преминеш по червения килим на Берлинале и сега си във фокуса на медиите.

- Така е повече от година, когато “Ирина” тръгна по редица фестивали и почти навсякъде получаваше награди.

- Повечето от които бяха за “най-добра актриса” и ти стана изключително популярна още с първата си роля на екрана.

- Така се получи, благодарение на Надежда Косева, която след кастинга реши да избере мен.

- След успеха на “Ирина” получаваш ли нови покани за участие във филми?

- Не чак толкова много. В момента имам предложения за два късометражни филма - в Швейцария и в Унгария. И друга покана у нас, която ще откажа, но не искам да съобщавам заглавието и режисьора.

- Учила си актьорско майсторство в НБУ и в ЮЗУ, Благоевград.

- В Благоевград беше магистратура по режисура, но още не съм я завършила.

- А при кого учи в НБУ?

- При проф. Цветана Манева и проф. Васил Димитров, светла му памет. Още при Въскресия Вихърова и Снежина Петрова.

- Това е добра основа. “Ирина” беше твоята първа професионална крачка. Как стигна до нея?

- Надя Косева ме е гледала на едно представление на Деси Шпатова в театър “Сфумато”, но не ме е харесала. После обаче ме е наблюдавала как общувам със семейството си и тогава е решила да ме покани на кастинга, който продължи няколко месеца. И едва тогава ме взе.

- Твоята Ирина е млада жена с изключително трудна съдба, каквато ти реално не си преживяла. Как се справи с ролята, как се усети в “нейната кожа”?

- При първо четене на сценария малко се стреснах заради някои епизоди и реплики, които трябва да изговоря. Но после, благодарение на изключителната свобода, която Надето ми предостави, се почувствах по-уверена. Така избягахме от възможни клишета и потърсихме дълбочина в характера й.

- Ти нямаш нейната драматична съдба: млада жена от провинцията, която за да се справи с тежките житейски обстоятелства е принудена да стане сурогатна майка.

- Подготвях се чисто физически и за това ми помогнаха уроците на Възкресия Вихърова. Мислех за тялото си като на бременна жена и се опитвах това да се отрази на поведението ми пред камерата. Разпитвах една току що родила майка и се опитвах да спра да мисля за това, а просто да се държа по същия начин, с нейната психологическа нагласа.

- А как получи поканата от Слава Дойчева за късометражния филм “Брак”?

- Запознахме се по време на “София Прайд Фест”, където бях член на журито и след един разговор ми каза, че много хора са є споменавали моето име, но тя се е колебаела, защото в “Ирина” съм изглеждала изключително тъжна. След пробните снимки обаче ме покани.

- След тези две роли чувстваш ли се по-уверена, че можеш да поемеш и други трудни задачи?

- По-уверена не, дори страхът ми нараства, защото наградите и признанието са допълнителна тежест. Пред камерата си припомням думите на Цветана Манева, че актьорът винаги трябва да мисли от името не героя си и само така може да е достоверен.

- Какво очакваш да се случи в Берлин? Десет млади актьори - 5 момчета и 5 момичета, ще бъдете в центъра на вниманието, ще имате пресконференции, интервюта, фотосесии, ще бъдете новите европейски “изгряващи звезди”? Повечето от тези млади актьори са с по няколко филма зад гърба си, полякът Бартош Беления има дори 14 роли на екрана и “Corpus Christi” стигна до номинациите за “Оскар”. А ти си само с “Ирина”! Как преживяваш този шеметен успех?

- Това е огромен шанс за всеки млад актьор, който покачва поне с 50% възможността да бъде забелязан, оценен и евентуално поканен за други филми. А може би най-важно е да намериш професионален агент, без който никой актьор не може да се развива пълноценно.

- Понякога талантът среща късмета и актьорската кариера тръгва нагоре. Надявам се и ти да получиш евентуални делови предложения, макар че това не винаги се случва. През 2006 г., когато Весела Казакова бе “изгряваща звезда” на Берлинале, тя имаше много силен старт в българското кино. После обаче актьорската є кариера се пречупи и сега с Мина Милева са режисьорки на документални и един игрален филм. Но пък тази година е в 5-членно жури на “изгряващите звезди”. Ала ти си от актрисите с индивидуална физиономия и вярвам, че ще имаш своя шанс. Но докато това се случи, какво ти се играе сега? Може би Лейди Макбет, или Офелия, или Албена?

- Те не са ми интересни. Искам да играя княз Мишкин от “Идиот” на Достоевски. Неговият персонаж ми предлага по-голямо и по-трудно предизвикателство, отколкото Настася Филиповна. И моята същност е по-близо до него, отколкото до нея. По-интересен ми е като човек и повече ми допада. Особено ме грабва монологът му, когато разсъждава какво се случва с човешката глава, след като гилотината я отдели от тялото. Хората около него обаче го приемат за малоумен, за идиот.

- А може би и Разколников от “Престъпление и наказание”?

- Е, чак дотам не съм си повярвала. Даже е страшно да го помисля. А иначе много обичам комедията. Имах шанса да работя с Теди Москов, от него научих много неща. Той ни показваше на репетициите италиански филми и ние “крадяхме” от тях. Надявам се някое режисьорско въображение да ме види в такава светлина. Много по-различно е да се играе комедия.

- Ще ти трябва обаче и много издръжливост, защото актьорството е свирепа професия.

- Вече го зная и съм доволна, че “Ирина” не ми се случи по-рано, след университета, защото сега разбирам, че тогава не съм била готова за сегашната ситуация.

- Сигурно си гледала “Медея” на Снежина Петрова. Иска ли ти се и ти да я играеш?

- Сега не, може би след години и още много личен опит. При “Ирина” прескочих факта, че не съм раждала и не съм майка, но при “Медея” това няма как да го компенсирам.

- А в Берлин като те нападнат журналистите на какъв език ще им отговаряш?

- На немски или английски.

- Най-искрено ти желая късмет, защото имаш безспорни качества!

Публикувано от Божидар Манов

Този уебсайт използва "бисквитки"