Български възрожденец получи признание в Грузия

Малко познатият у нас Александър Стоянов е директор на гимназията в Кутаиси през ХIХ век

Спасява емблематичния храм „Баграти“ от разрушение

Когато и където да пътува човек по света, след няколко разговора ще намери общи истории за два народа. Мнозина у нас са наясно, че един от най-важните български манастири - Бачковският, е основан от грузинските братя Бакурияни, че на Шипка са загинали дузина грузински благородници, и че най-големият мол в България - „Парадайс“ е инвестиция на грузинец. Почти никой обаче не знае какво българите са правили по кавказките земи. Доскоро никой у нас не бе и чувал Александър Стоянов, който е допринесъл много за възраждането на грузинския народ. А делото му става известно на България, благодарение на сдружение „Възраждане“ на сънародниците ни в Грузия.

Паметна плоча на Александър Стоянов бе открита на 6 декември 2019 г. в училище №1 „Акакий Церетели“ в Кутаиси. След тържественото събитие бе представена и триезична книга, озаглавена „Александър Стоянов - българският застъпник на грузинския език и култура“, издадена по инициатива на Посолството на Република България в Тбилиси.

Посланик Десислава Иванова съвместно с губернатора на регион Имерети Звиад Шаламберидзе откриха плочата, монтирана в парадното фоайе на училището до образа на неговия патрон - грузинския възрожденец Акакий Церетели.

Педагог с прогресивни възгледи, образовал и възпитал редица грузински национални дейци, научни и културни авторитети на XX в., сред които министъра на образованието на първата грузинска демократична република Гиорги Ласкишвили - това е Александър Стоянов.

Той е археолог, поставил научното начало на изследванията за древността в Грузия, с лична заслуга за проучването и съхраняването на емблематични паметници на грузинската история - храма „Баграти“ в Кутаиси, античната крепост „Петра“ на брега на Черно море, центъра на колхидската култура „Вани“ и много други. Стоянов е инициатор за създаването на Кутаиския историко-етнографски музей.

Храмът „Баграти“ е особен случай, който си струва вниманието. Напрактика катедралата е спасена от Стоянов. В края на XIX век, местните попове, по давление и на руската управа решават да построят нова катедрала, като заличат грузинския храм. През 1888-а нашенецът пише много силна статия във вестник „Иверия“, с която се противопоставя на решението на Духовния съвет и местните власти да използват камъните на величествената църква за новото сдание. След това пише и до Московското археологическо общество. Благодарение на тези писма и статии, решението за построяване на нов храм е отменено и така „Баграти“ оцелява, а днес е реставриран в целия му блясък.

По онова време не е било лесно да се говори за причините, довели до колапса на храма. Църквата е разрушена от руските войски под командването на генерал Тотлебен, при превземането (или освобождаването му) от османските завоеватели. Самото говорене по темата е било доста смело за онова руско време и усилията на българина са приети от грузинците като подвиг. Иродион Еремишвили - местен историк, нарича Стоянов „защитник на грузинската културна памет“.

Самият Стоянов - филолог, етнограф и историк, е посветил знанията и уменията си на проучването на една от съставните части на грузинския народ - сваните и тяхната област - Сванетия, автор на първото сериозно етнографско проучване „Пътешествие по Сванетия“ (1876 г.).

По време на пътешествията си в сърцето на Голям Кавказ, той води подробни записки за този откъснат от света край - Сванетия. За него красотата на планината е сравнима с тази на Алпите. Неговите изводи относно местното наречие на грузинците спират имперските амбиции на Русия да създадат отделен език в региона на базата на кирилицата. Това допринася и до сплотяване на Сванетия към грузинската държава.

„Почти никой в региона не говори руски език и това изключва възможността да се създаде местна писменост на базата на славянско писмо“, пише той.

Стоянов е пионер в създаването на субтропично земеделие на грузинското черноморско крайбрежие и много други дейности в полза на Грузия и нейния народ.

В словото си при представянето на брошурата, посветена на живота и делото в Грузия на видния българин, посланик Иванова разказа за заслугите му за съхраняването на грузинското културно-историческо наследство, както и за смелото му застъпничество за преподаване на грузински език в условията на руската имперска образователна система в края на XIX в. Тя изтъкна, че малко познатият Александър Стоянов е пример за многостранно развита възрожденска личност, чието дело най-после намира заслужено признание.

„Талантът на Александър Стоянов е оставил следи в редица области от живота на грузинския народ и държава“ - заяви посланик Иванова. А качеството на педагогическата му работа е видно от плеядата негови възпитаници - дейци на грузинската наука и образование, държавни дейци и творци като Еквтиме Такаишвили, чийто паметник е само на няколко метра от паметната плоча. Що се отнася до заслугите на Александър Стоянов в науката и опазването на паметниците на грузинската култура, българският посланик припомни спасяването на катедралата „Баграти“ в Кутаиси, археологическите разкопки на крепостта „Петра“ и некропола във Вани, както и забележителния пътепис, посветен на етнографията на региона Сванетия.

Поздравления по случай откриването на паметната плоча и отпечатването на брошурата отправиха и губернаторът на област Имерети Звиад Шаламберидзе и заместник-кметът на Кутаиси Нино Твалтвадзе. Двамата откроиха значението на Александър Стоянов и важната роля, изиграна от него за съхраняването на грузинското културно-историческо наследство, подчертавайки заслугата на Посолството на Република България в Тбилиси за поддържането на спомена за него.

Кратко слово за Александър Стоянов произнесе и авторът на брошурата Енди Немсверидзе, магистър по история на правото и възпитаник на гимназията, ръководена някога от Александър Стоянов. Инициативата завърши с български народни танци, изпълнени от деца от грузинския ансамбъл „Нартеби“, с който Посолството на Република България в Тбилиси си сътрудничи по линия на редица културни мероприятия.

Сведенията за живота на Стоянов е събрана и систематизирана от бивш възпитаник на гимназията - Енде Немсверидзе, а в момента директор на друго училище в една от старите столици на Грузия.

Публикувано от Михаил Леонов

Този уебсайт използва "бисквитки"